Огромно недоумение и възмущение предизвика сред широката православна общественост изказването на митр. Иларион в предаването „Церковь и мир” на 21 май 2011 г, в което той демонстративно заяви, че „не съществуват никакви препятствия за приемане на григорианския календар и новия стил от РПЦ” и че „когато Църквата съзрее и народът пожелае това, ние ще приемем новия стил”.

Православната Църква от апостолските времена следва т. нар. стар стил – юлианския календар. Този календар се явява исконен, първоначален, древнохристиянски и е положен от Първия Вселенски Събор в основата както на летоброенето, така и при изчисленията за определяне празнуването на Пасха с всички зависещи от нея празници и пости.

Григорианският календар е въведен от католическата лъжецърква при папа Григорий XIII в XVI век. От научна гледна точка той не е по-точен, което е доказано от много учени. От верова гледна точка въвеждането му в Църквата е недопустимо, защото води до нарушение на постановлението на Първия Вселенски Събор за празнуването на Пасха, тоест по същество, до отпадане от Православната  Църква, а при частично използване само за неподвижните празници – до хаос в богослужението и погазване на Църковния Устав.

Така нареченият „новоюлиански календар”, който е въведен в някои поместни православни църкви, се явява по същество григориански, тъй като до 2800 г. съвпада напълно с него. При определяне деня за празнуване на Пасха новостилните църкви използват стария стил. „Новоюлиянският” календар-хибрид за пръв път е бил въведен в Константинополската църква противно на светите канони от гръцкия патриарх-масон Мелетий Метаксакис, като решението е взето на „Всеправославното” съвещание през 1923 г., на което присъствали едва девет (!) човека. По-късно с помощта на насилие и фалшификации той бива натрапен и на други Православни Църкви.

Това заявление на митр. Иларион не може да се разглежда иначе, освен като посегателство срещу чистотата на вярата, Свещеното Предание и единството на Православната Църква.

Информ-религия