„Именно такова „спане” навява цялата тази Литургия, както и цялата тази Църква, сред която незнайно защо, понякога се чуват сладникавите „душеполезни” думи „за вярата, Царя и отечеството”, „не отлагайте говеенето за края на поста” ... Чувам, чувствам възражението, (чувам го от 16 годишен): „а, какво лошо има в това? Та нали това наистина помага да се живее”... Отговарям: лошото е, че това „спане” така страшно лесно се превръща в ненавист и кръв. Ирландия, Ливан...”.

Странно, твърде странно е да чуеш от свещеник, че цялата Църква, в която той служи, цялата Литургия, която той извършва, е едно „спане”, едно „скриване от реалността”. Особено забавно е неговото изказване как религиозният въпрос може да предизвика кръвопролитие. Може, разбира се, но войните за материални придобивки предизвикват много повече кръпопролития. При завземането и окупирането на Ирак, американците и техните съюзници само за пет години убиха милиони хора. В Северна Ирландия, в град Олстър са загинали 3 хиляди човека - за тридесет години.

Вижте разликата! Плътският човек, за да угоди на стомаха и похотта си, е готов да унищожи от лицето на земята половината свят и няма да почувства ни най-малко угризение на съвестта.

Затова, с всеки един век, с всяка поредна крачка на отстъпление от вярата, войните стават все по-страшни и по-страшни, а религията се изтласква все по-далеч и по-далеч в задния двор на обществото; тя обикновено заема място на страниците на вестниците някъде между бейзболните мачове и новите театрални спектакли, които днес са „удовлетворение на духовните потребности...”.

Ето защо, последователите на либералния агностицизъм – религията на стомаха, са къде по-опасни от които и да било религиозни фундаменталисти. Тяхната идеология за насищане на плътта е и най-тоталитарната от всички други. Странно е, че възрастни и начетени хора не могат да разберат най-простото нещо, а обвиняват за всички беди в съвременния свят някакви си „набожни хора”, които в същото време са изтикани встрани, докато всички глобални беди възникват най-вече поради икономическата изгода на силните на този свят.

Умствената немощ сама по себе си не е грях, но ако тя произтича от лична гордост, а не е по рождение, тогава е грях и то голям. Това отбелязал още св. Иоан Златоуст, който с ирония нарича това явление „високоумие”.

И относно реалността. Светиите, презирани от о. Шмеман заради тяхната „монашеска диета”, превърнала ги в „зли фарисеи”, са реални, в пълния смисъл на тази дума. Те са стигнали до обожение, намирайки се в синергия с Бога, Който Сам казва за Себе Си в Писанието, че е Сущий (Вечносъществуващ). Ние виждаме множеството прекрасни храмове, които те са построили, убогите пещери и стълпове, където са живяли, четем техните трудове. Те са реални и само чакат своето възкресение в телесен вид. Но ще бъде ли също толкова реален протопрезвитер Ал. Шмеман, и дори нещо повече – ще се четат ли и утре неговите трудове? Това е много съмнително.

А ето че трудовете на придържащия се към „безполезната монашеска диета” св. Иоан Златоуст, са все така актуални и четени повече от хиляда и петстотин години след упокоението на светителя. И не е било зле непризнаващият православните чудеса Шмеман да си спомни, че когато питали св. Иоан, защо по негово време чудесата са намалели, той отговарял, че малко са такива чудотворци като в древността, защото малко са и аскетите.

Ето, ние не се съмняваме в чудотворството на преподобните отци от Лаврата*, които съвсем нелицемерно са живяли в суровите условия на влажните пещери, на тесните и студени келии. Останали са не само житията, но и материалните свидетелства на онази епоха. Всеки, който дойде в Киев, бих посъветвал да посети не само пещерите на Лаврата, но и манастирския скит в Церковщина, който се намира край града. Ако манастирските пещери, макар и малко, но все пак са реставрирани, то в Церковщина ще видите как в действителност са живяли преподобните. Да, онези, които били способни да понесат такива условия десетки години, които оставили света, близките, уюта заради любовта към Бога, наистина са били способни да вършат чудеса. При това тези светии съвсем не са отричали и патриотизма.

А протопрезвитер Шмеман настръхва при думите: „За вярата, Царя и Отечеството”. В американското общество, страстен привърженик на което бил сам, вярата е длъжна да обслужва господстващата идеология, покорно отдавайки предимство на културния и държавнообразуващия фактор на светската управляваща класа. Либералната демокрация, тоест „промиващият мозъците” начин на управление, трябва да изкорени всички останали и най-вече монархията, а Отечеството на предците - Русия – Шмеман и без друго много много не обичал...

Да повторим: в своите трудове, особено в „Дневниците”, той се опитва да нагоди Православието към господстващата в САЩ политическа идеология. Съгласно нея, религията трябва да заеме скромното място на хоби, своего рода кръжок по интереси, да бъде частно дело. Но спасението е твърде важно, за да бъде просто едно частно дело. В православния свят до секуларните революции, (осветскостяване на духовното и църковното – бел. прев.), Православието повече от хиляда и петстотин години е било държавен и културнообразуващ фактор. Затова вярата, царя и Отечеството винаги се поставяли заедно. Когато ставало дума за руския патриотизъм, Шмеман винаги го квалифицирал като политизиране на Църквата, макар сам да бил необуздан американски националист. „Православният няма да каже, няма да признае, че Православието може да бъде упадъчно, че огромна част от тежките томове на месечните Минеи се състои от подражателна и често празна риторика. Той самото съмнение в това ще изобличи като еретическо и греховно”, пише Шмеман. „Силата на Бога в Църквата се проявява само в немощ. Затова всички външни успехи са вредни за нея. Защото всеки такъв „успех” е храна за гордостта и накрая причинява смърт на душата”.

Значи външните успехи за Църквата са вредни... А външните успехи на ситите, лакомите, на тези, които ограбват целия свят с помощта на самолетоносачи и финансови мрежи, разстлани над всяка една страна, управлявана обикновено от ненавиждащи Православната вяра, са добри... И това тяхното изобщо не води до гордост.

Конгениално, както и всичко в книгите на Шмеман!

<< предишна || следваща >>

„Благодатный Огонь”

Превод: Светла Георгиева

* Киевопечерската лавра – бел. прев.