„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Съвременният смут по повод на новите документи за самоличност - част 2
Скъпа в Господа Л.!
Аз наистина ще Ви кажа, че трябва да се придържате към благословението на Църковното свещеноначалие, защото в Църквата умът е съборен. Но ако някой има възможност да не взема засега карта, нека да не я взема. Ала не зная, дали сърцето му ще бъде спокойно, ако само той от цялото семейство бъде „праведен” - без карта, а в същото време яде хляба, получен чрез такава карта на погиващ близък човек.
Уверен съм, че Господ не ще изпита любещите Го и верните Му повече от мярката на силите им.
А печат ще успеят да поставят само на този, който неразкаяно е живял в грях и който чрез живота си се е отрекъл от Господа. Преди печата на антихриста, умът ще бъде запечатан от греха.
❖
Скъпи в Господа В.!
В отговор на Вашето писмо Ви питам: „С какво полученият от Вас документ е по-лош или по-добър от паспорта, който всички ние имахме досега?” И механично, необосновано отричане не може да има, само нашето лично отношение към Бога може да ни спаси или да ни погуби. А Вас никой не Ви е питал за Вашето вероизповедание. Бог да Ви умъдри.
❖
Скъпи в Господа В.!
Още през апостолските времена се е говорело, че тогава са се били появили вече много антихристи (1 Иоан. 2:22). Но животът си върви. Християнството е вече на 2000 години. И хората се спасяват и ще се спасяват до последните дни на света. И хората живеят, трудят се, едни - според Божия закон, други - според стихиите на този свят. И не можеш да седиш до прозореца и да не правиш нищо, в очакване на нещо. Ще бъдеш осъден заедно с невярващите както за безделие, така и за това, че не си започнал да увеличаваш поверения ти от Бога дар. А за новите документи вече ти писах и няма да се повтарям. Печатът ще последва само след лично отричане на човека от Бога, а не след измама. Измамата няма смисъл. На Господ Му е нужно нашето любещо Го сърце.
Смущението, паниката и неразборията ги сее все същият враг и те ще отдалечат мнозина от Църквата. Ето и Вие вече сте направили първата крачка към това. И ето, точно това е и стъпка към гибелта.
❖
Божия рабиньо Т.!
Това, от което се каните да бягате, ще Ви намери навсякъде. И в най-затънтеното място, и в столицата: новата система за регистрация влиза в действие. Ние всички трябва да бягаме не от компютрите (това е техника), а от своите собствени грехове. Но не би, ние ги отглеждаме грижливо, угояваме ги до безобразие и живеем, услаждайки се от тях.
И Писанието предупреждава хората, че ще настъпят тежки времена, защото човеците ще бъдат горди, надменни, повече сребролюбиви, отколкото боголюбиви (вж 2 Тим. 3:1-4). А за опасност от техниката там никъде не е казано. Но това, че ще побягнат от запад на изток и от изток на запад, също е известено, и всичко това ще се извършва под ръководството на врага. А Бог е навсякъде: и в Луга, и в Кострома, и навсякъде ще помогне на чедата Си.
Бог да Ви умъдри!
❖
Скъпи отец Н.!
Да, настъпва много смутно време, врагът клати и се старае да събори Църквата. В клира влязоха много съвсем нецърковни хора и даже невярващи и те вършат своето дело. Е, а пък с нас е Бог (Ис. 8:10) и ние трябва да вършим Божието дело.
Простете ми великодушно. Изпращам Ви своето виждане за днешните проблеми: върху всяка вавилонска кула има Божия сила и власт, а сегашното компютърно страшилище - звяр, навярно, още не е така страшно, щом Господ се бави да унищожи този ненадежден „архив”. Но ще дойде време, и Господ ще разсее страховете, които е приел на въоръжение врагът на човешкия род. А ние трябва да стоим във вярата и да не се боим от нищо, освен от греха.
Прося Вашите молитви.
❖
Скъпи в Господа С.! Христос Воскресе!
По отношение на новите документи (за самоличност), минаващи през компютър, всичко вече бе казано от Светейшия (патриарх Алексий II) и от нашия Синод. Сега тези документи в този вид и с такова подаване не представляват опасност за нас. Но, безусловно, това е един от етапите в подготовката към бъдещия страх.
С., запомни и изясни за себе си Божията воля: Синко, дай си мен сърцето (Прит. 23:26) - нито паспорта, нито пенсионното удостоверение, нито данъчната карта, а сърцето. Ето какво трябва да следим постоянно и с цялото си усърдие - на кого служим в живота, с какво живеем. Любовта, радостта, мирът, милосърдието - при всякакви държавни системи няма да бъдат посрамени от Бога. А ако човек е забравил Бога и живее от неправедна печалба, телевизията и всякакви безобразни видеопрограми и видеофилми са изместили молитвата и Църквата от живота даже и на свещенослужителите, то повярвай ми, С., печатът вече стои върху мнозина, даже и при документите от стария образец. Защото през това безобразие, с което натъпква себе си съвременният човек, и при това сам, доброволно, с любов и желание, вече нищо божествено не може да премине и да влезе в човека. Нашето съпротивление спрямо бъдещия страх е едно единствено - нашата вяра в Бога, нашият живот според вярата. А всички тези смутове, паники и неразбории затова така властно влизат в живота, влизат поради това, че няма жива вяра, няма доверие към Бога. И цялото това вражеско действие измества спокойствието на духа и добрата надежда. Живей спокойно, моли се на Бога и Му се доверявай! Господ ли не знае как да запази Своите чеда от жестоките години, стига само сърцата ни да Му бъдат верни?
Няма да пишем молби да ни бъдат присвоени номера, а ако ги въведат, без да ни питат за нашата воля относно това, няма да се съпротивляваме. Както навремето получавахме паспорти и всички бяхме в системата на държавната регистрация, така е и сега. Нищо не се е променило. Кесарeвото - кесарю, а Божието - Богу.
Ето виж компютърът, който направиха плашило на нашето време! Ами че това е просто железария и без човека тя е нищо. Но един човек с помощта на тази железария е напълнил света с богослужебни книги, а друг - с безобразни. Кой и как ще отговаря пред Бога? И Бог ще съди човешката воля. Ето в какво е въпросът.
Относно войната не ми е известно нищо, освен това, че всеки човек я води ежедневно.
Трябва да се молим, това е и школата на молитвата. Не мога да ти обясня това теоретично. На молитва най-добре учи суровият живот. Ето, в затвора аз имах истинска молитва и това беше така, защото всеки ден бях на ръба на гибелта. Сега, в дните на благоденствие, е невъзможно да повторя тази молитва. Макар че опитът от молитвата и живата вяра се запазва за цял живот. Главното, С., не е в количеството, а в живото обръщане към живия Бог. Вярата в това, че Господ е по-близо до теб, отколкото който и да е от твоите близки, че Той чува не шепота на устата ти, но чува молитвеното биене на твоето сърце и с какво е изпълнено то в момента на твоето обръщане към Бога. Ти си семеен човек и си отговорен пред Бога за всеки член от семейството си, значи сърцето ти трябва да более за всички. Бог да те умъдри!
И започни, С., с препоръката на преподобни Серафим Саровски: „С., радост моя, придобий мирен дух, и тогава не само твоето семейство, но хиляди около теб ще се спасят.” И това е всичко. Виж как животът ни учи да живеем. Искаш да бъдеш доволен и щастлив? Живей в Бога. А ако не живееш в Бога - щастие няма.
Наистина Христос Воскресе!
❖
Скъпи отец С.!
Няма да участвам в кампанията, предлагана от Вас. Самият дух на подобна дейност, където има много самомнение, шум и надежда не на Бога, а на човек, плюс критикарство към свещеноначалието на Църквата, което блика от Вашите изказвания, ми забранява това. Вече съм виждал нещо подобно в действията и духа на обновленците, въставащи против претихия патриарх Тихон, а фактически против Самия Господ и Неговата Църква. Писмото, което така не Ви е харесало, не е фалшификат. Макар да е написано от мен до частно лице, но по Божия воля то получи по-широко огласяване независимо от мен, а значи така трябва.
Простете великодушно, предлаганите от Вас методи не са ми по дух.
❖
Скъпи отец А.!
Относно свършека на света не ще мога да кажа нищо по-добре от това, което е казал митрополит Вениамин (Федченков). От себе си само ще отбележа, че мнозина се вълнуват от тази тема, но малцина от тези, които говорят и прекомерно мислят за нея, живеят в съответствие с тези мисли, и малцина са тези, които си помръдват пръста, грижейки се за спасението на душата си. А нали тези мисли само към това и призовават, и задължават. Знайте, че е близо, при вратата (Мат. 24:33; Марк. 13:29).
Ако утре трябва да застана пред Божия съд и ако утре трябва да дам отговор на въпроса как съм живял, с какво съм живял и живял ли съм с Божия дух, то какви грижи за спестявания, за строежи? А нали сега основно само за това и мислят, а с дух Божи живеят единици даже и в Църквата, даже и от тези, които служат при Престола, даже и от монашестващите.
Вгледайте се в себе си - страхът Божи ли ръководи Вашите мисли, постъпки? Любовта към Бога и към хората ли лежи в основата на нашето битие?
Ето, скъпи отец А. печата, който ежедневно поставя върху нас нашият начин на живот, който ние самите поставяме върху себе си в своята душа, сърце и ум, приближавайки или отдалечавайки времето на идването на антихриста. А неговият печат само ще засвидетелства този, който ние вече сме си поставили. Без нас никой не може нито да ни спаси, нито да ни погуби.
Телевизията и видеото проникнаха вече и зад манастирските стени, а кой и с какво ще изтрие този печат, ако ние сами сме го поставили върху себе си доброволно и с желание и любов? Не антихристът ще ни погуби. До неговото идване ние вече ще се определим в своята духовна ориентация и ще направим избор. А печатът на антихриста ще бъде последната точка в нашия избор.
Тръгнете с Бога по манастирите и по старците, ако това ще бъде от полза за душата, търсеща спасение. Но дали ще бъде от полза?! И за спасението ли е мисълта при поглед към калейдоскопа на живота? Този въпрос изяснете за себе си сам. От полза ли ще бъде?
Ще изпълня молбата Ви за молитва.
Скъпи отче, вгледайте се в живота си:
заради килията;
заради учението;
заради мнимата помощ спрямо хората.
(А между другото, от непритежаващия нищо нестяжателен монах материална помощ не се изисква, а духовна не можем да дадем, понеже сами сме бедни духом.) Да не загубим това, заради което сме облекли върху себе си шапка и расо. Прости ми за това тъжно писмо. Не изгубвай главното и не забравяй обетите, дадени на Бога.
Из „Старецът Иоан Крестянкин, Писма”
Изд. „Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”