12 август 1934 - 2 септември 1982

Между духовните писатели на XX век името на иеромонах Серафим Роуз се откроява ярко и забележимо. Силата и убедителността на неговото слово ни карат не просто „да се замислим”, не просто „да си задаваме въпроси”, които са особено значими, но потапя читателя в потока на живото Православно предание и предлага отговор истинен и неоспорим.

В едно писмо от 1974 г. о. Серафим разкрива смисъла на своя живот и своето призвание така: „Независимо от това, че времето е страшно, все пак още може да се направи нещо за малцината търсещи Истината”. Всички книги на о. Серафим Роуз призовават към духовно търсене и намиране на евангелското съкровище.

Често творчески надарените хора биват възхвалявани от почитателите за техния трънлив път на духовни търсения, за опита на смелостта - „син на трудните грешки” (Пушкин), за широтата на възгледите и за изпитаността в битките. В това отношение биографията на бъдещия монах-аскет на никого не би се сторила скучна.

Юджийн Роуз е роден в Сан Диего, курортно калифорнийско градче през 1934 г., в протестантско семейство като много американци. Завършва училище с отличие през 1952 г., след това през 1956 г. колежа в Помона (недалеч от Лос Анджелос), после постъпва в Академията за изучаване на Азия в Сан Франциско, а след това в Калифорнийския университет в Бъркли.

Не намирайки още от ученическите години удовлетворение в протестантското благочестие и отговори на своите въпроси, в колежа Юджийн сериозно се увлича по западната философия. Само че нито Ницше, нито Генон, нито другите мислители могли да заситят неговия духовен глад. След като изучил европейската философия, той се заинтересувал от източните религии. В курса по сравнително религиознание имал възможността да се докосне до най-различни духовни школи: индуизъм, суфизъм, иудаизъм, будизъм. По време на учението си Юджийн проявява необикновен научен етнографски интерес към култовете на различните народи. За него това било съзнателно богоискателство – търсене на Истината. Именно затова добросъвестността и дъбочината на познаването на източните религиозно-философски системи при него се изразявало в изучаване на текстовете на първоизточниците, при това по правило на езика на оригинала. Конфуцианските текстове той четял на древнокитайски език. Запознаването с мирогледните системи на Изтока се съпровождало с практическо усвояване техниките на йога, медитация, мантри и други аскетически упражнения. Юджийн Роуз не бил дилетант теоретик в тези въпроси.

В книгата „Душата след смъртта”, както и в другите трудове на о. Серафим се усеща професионално познаване на материала и духовния опит, който авторът описва и изобличава. Духовността на нехристиянския Изток, също както и разцърковения неправославен Запад съществено се отличават от светоотеческото Православие. Едва ли някой в XX век е говорил за тези неща по-добре и по-убедително от отец Серафим (Роуз). Главната ценност на неговите книги се състои не толкова във верните и точни оценки на инославния духовен опит, колкото в свидетелството на истинското Църковно вероучение. На лъжеученията, човешките мъдрувания на падналия ум и всевъзможните заблуди, о. Серафим противопоставя чистата светлина на апостолското, светоотеческо Православие.

За пръв път Юджийн Роуз попада на богослужение в православен храм в Сан Франциско на Велики Петък. За това събитие, което определило целия му по-нататъшен живот, той си спомня така: „Когато за пръв път престъпих прага на православния храм, аз усетих нещо, което не бях усещал в нито един будистки или западен храм. Сърцето ми подсказа, че това е моят дом и моите търсения са приключили”. Търсенето на Истината за него се увенчава със стоене в Истината и пребиваване в нея.

И така, Юджийн Роуз намерил това, което търсел. Оставало само да се приобщи към източника на живата вяра, да измени американския си начин на живот, да се отрече от всички заблуди и лъжливи философии и да стане православен човек. И той принася достоен плод на покаяние, променяйки живота си. По апостолски оставил всичко, което имал и тръгнал след Христа. Станал усърден енориаш, стараел се да не пропуска нито една служба. Научил руски език и започнал да чете светите отци.

Свети Иоан Санфранциски и Шанхайски (Максимович)

През 1962 г. Юджийн се присъединява към Православната Църква, научавайки църковно-славянски език и по благословението на светител Иоан (Максимович) става клиросен четец.

Намерил най-после Истината, Юджийн посвещава остатъка от своя живот на нейното разкриване пред съвременниците си. В началото, още в битността си на мирянин, той заедно с младия руснак Глеб Подмошенски (сега игумен Герман) основава мисионерско братство, посветено на първия американски православен светец преподобни Герман Аляскински. После двамата откриват православен магазин в Сан Франциско и започват да издават списанието The Orthodox Word.

Юджийн Роуз напуснал светския живот без да се обръща назад. Той не пожелал, а и не можел, подобно на много други, да проявява жив интерес към съвременната попкултура, да бъде деен участник в прогреса, да се отнася снизходително към спиритизма и окултизма, да се увлича от търговия и рокмузика, и едновременно с това да остава „добър християнин”. Такъв фалшив и двойнствен живот не бил по вкуса на о. Серафим (Роуз).

Юджийн Роуз, възлюбил Христа и като пламенно пожелал само на Него Едничкия да служи (тропар на преп. Серафим Саровски), успял да остави всичко заради Господа. Завършвайки подготовката на дисертацията си, и отказвайки предложената му почетна длъжност на преподавател в Калифорнийския университет, през 1961 г. бъдещият монах, не желаейки да служи на двама господари, проявил рядко смирение и си избрал работа като чистач, за да държи ума си свободен и да може да пише своите трудове.

През 1970 г. приема монашеско пострижение с името Серафим в чест на преподобния Саровски чудотворец, заселвайки се в приготвената собственоръчно пустинна колиба близо до град Платина, където днес се намира основания от него и о. Герман манастир в чест на преп. Герман Аляскински.

През 1977 г. се състояла свещеническата хиротония на о. Серафим и така накрая Юджийн Роуз станал православен монах и свещеник, носител на Православната светоотеческа традиция, макар в началото пътят му към Църквата да бил чисто външен.

Много днешни хора, обръщайки се искрено към вярата в Христа и желайки да се присъединят към Православната Църква, не намират в себе си сили, подобно на отец Серафим, да оставят предишното световно „богатство”, възпрепятстващо душата по пътя й към Небесното Царство. Обвързвайки се с житейски сделки, такива пишман-подвижници вървят по широкия път и не успяват да се утвърдят в делата на вярата и благочестието. Често християните не принасят добър плод, тъй като тяхното добро семе, както се говори в евангелската притча, се оказва задушено от плевелите на мирската суета. Още по-опасно става, когато такъв духовен слепец поведе след себе си други слепци. Много опасно явление за Църквата се наблюдава, когато зад Църковната ограда се стреми да проникне чужда духовност. Обновленчеството, модернизмът в богословието и богослужението, осветскостяването, ересите, „неизбежните” компромиси със съвестта, са станали печат на онази реалност, с която са принудени да се справят днешните православни пастири. Всички подобни проявления на този свят и агресивният му натиск по отношение на Цъквата остро усещал и съкрушително изобличавал иеромонах Серафим (Роуз). Неговата духовна позиция трябва да бъде ясна за онези, които се опитват да внедрят в Цъквата „разнообразни” религиозни учения, духовно чужди на Православието.

Манастирът, основан от иеромонасите Серафим и Герман

Например в науката в последно време все по-често започна да се говори за т. нар. „християнски еволюционизъм”, който по своята същност се явява детрониране на библейското Откровение и противоречи на цялата традиция на Православното догматическо вероучение. Отец Серафим (Роуз) пише неведнъж по тази тема, справедливо отбелязвайки, че „учението за това, че Адам е бил създаден не от земна пръст, а по пътя на развитието от някаква друга твар, е ново учение, съвършено чуждо на Православието”.

Да приведем друг пример. Един известен московски свещеник*, (между впрочем монах и даже по своему „ревнител”), в своята книга „Съвременната култура: сатанизъм или богоискателство” защитава доста странна гледна точка: „Някои може и да възразят, че свещеник, слушащ рокмузика или посещаващ изложба на абстрактно изкуство, не може да бъде добър пастир. Не съм съгласен. За много хора, особено за младите, това е тяхната култура, част от техния живот. Клеветата срещу рокмузиката ги отблъсква и в крайна сметка може да ги отблъсне и от Църквата”. Отец Серафим (Роуз) се бори обаче именно с такъв конформистски възглед, когато в църковните среди започва да се прокарват и узаконяват понятия като „православен рок” и „православен абстракционизъм”, в науката - „православен еволюционизъм”, в духовната сфера - „православен икуменизъм”, а даже се среща „православна йога” и „православен дзен”.

Килията на иером. Серафим в манастира «Св. Герман Аляскински»

Отец Серафим никога не се опитвал да привнесе със себе си в Църквата „богатството” на този свят. Напротив, той без съжаление оставил мъртвите да погребват своите мъртъвци и последвал Христа, принасяйки в жертва Богу всичко, което имал. При това той винаги бил готов да свидетелства за Истината и пред близки и пред далечни.

За главно свидетелство на Църквата считал красотата на литургическото богослужение. За Страстната Седмица пише: „Тези служби дълбоко трогват душата, те са съкровище, което сякаш постепенно изчезва от лицето на земята” (писмо на Велики Петък, 1976 г.).

Не светът трябва да просвещава и обогатява Църквата, а Църквата, според казаното в Евангелието, е призвана да бъде светлина на света и сол на земята. Може би именно заради това рядко за нашето време разбиране на истинските ценности, Господ съдействал на Своя избранник да не зарови таланта си, а да послужи чрез литературни трудове, да даде принципна православна оценка на онези духовни явления, които изисквали по отношение на тях да бъде изработена църковна позиция. Така се появява книгата „Душата след смъртта”, „Православието и религията на бъдещето”, „Православният възглед за еволюцията” и другите трудове на о. Серафим. Тези книги с право могли да бъдат наречени духовна класика, още докато техният автор бил сред живите.

В едно свое писмо от 1976 г.  о. Серафим (Роуз) определя целта на своето творчество така: „Преди всичко ние трябва да се стремим да съхраним истинското благоухание на Православието”. За каквото и да пишел този подвижник на благочестието „истинското благоухание на Православието” наистина струи от страниците на всяка една от неговите книги.

Четейки трудовете на иером. Серафим ние проникваме в чистия извор на светоотеческата мъдрост, простата и живителна сила Христова. Отец Серафим никога не пише от свое лице. Той никога не се е опитвал да „се изразява оригинално”, да прокарва „нови мисли”, да проповядва „от себе си”. В това несъмнено се проявява неговото истинско християнско смирение. Колкото и съвременна и животрептуща да била темата, над която работел, тя винаги била освещавана от позицията на Свещеното Предание, изразено чрез мнението на църковните отци. Книгата „Душата след смъртта” е написана преимуществено върху основата на аскетическото наследство от трудовете на св. Игнатий Брянчанинов и св. Теофан Затворник, които по правило също излагали мисли „не от себе си”, а позовавайки се на своите предшественици свети отци. Такава приемственост е характерна за Православието: блажени Теофилакт Български се позовава на св. Иоан Златоуст, а той - на своите учители, и така през апостолите мисълта достига до корена си в Самия Христос, Който е Божия сила и Божия премъдрост (1 Кор. 1:24).

Скоротечна и внезапна болест взема о. Серафим от тази земя на 2 септември 1982 г. Тогава той е само на четиридесет и осем години и в разцвета на силите си. Докато лежи в ковчега насред скромната манастирска църквица, върху просветеното му лице има изражение на неземно спокойствие, свидетелстващо за онзи мир, който той бил намерил в Бога, а неговите чеда не можели да се отделят от смъртния му одър. Тайната на смъртта и задгробния живот, за които той размишлявал в по-голямата част от своя интелектуален живот, сега вече за него не била тайна. А духовните му чеда започнали да отбелязват случаи на чудесна помощ, която той им оказвал от отвъдния свят.

Иеромонах Серафим в ковчега – неземното спокойствие на отвъдния мир. Дори три дни след неговата смърт тялото му не показвало никакви признаци на тление, а децата не можели да се отделят от него.

Често наричат иеромонах Серафим Роуз „православен американец”. Този израз е станал нещо като нарицателен за него. Само че у този отрекъл се от света „американски” подвижник не останало нищо типично американско. По-скоро би могло да се каже, че той като се присадил на Христовата лоза чрез клонката на Руската Задгранична Църква, (според казаното в Иоан. 15:5), о. Серафим с особено внимание и сърдечна болка споделял съдбата на Русия и Руското Православие. Може би затова книгите на о. Серафим са толкова обичани, толкова четени и продължават да се преиздават в нашето отечество. Сам о. Серафим Роуз пише: „Нещо голямо и значимо става в Русия. И по същество положението на Руското Православие не се отличава от това на Американското Православие. То трябва да бъде не само неделна религиозна проява, а образ на живот, съгласен всякога с учението на Светите отци” (писмо от 7 януари 1975 г.).

Предисловие к книге иеромонаха Серафима (Роуза) «Душа после смерти». М.: «Паломник». 2005.

Превод: Свещ. Божидар Главев

* Иеромонах Сергий (Рибко) – бел. прев.

Забележка:

Авторът - протоиерей Константин Буфеев - е ръководител на Мисионерско-просветителския Център „ШЕСТОДНЕВ”, кандидaт на геолого-минералогическите науки и академик на Международната Академия на Науките (МАН) – бел. прев.