Свикнахме вече от екрана да ни залива всякаква пошлост, предлагана ни в сигнално-жълта опаковка. Предавания по западен лиценз с богати рекламодатели и оглупели зрители. Предавания, които освен скъпите тоалети на участиците, (когато изобщо имат нещо на гърба си) и потоци от словесна кал и жалки интриги, не могат да ни предложат нищо друго. Предавания, където и зрители и участници еднакво тръпнат от низки и безсъзнателни страсти във вихъра на евтини сензации.

Свикнахме, но някои като че ли взеха да връщат погълнатото. Защото така става, когато се нагълташ с бълвоч. Сега над нас се стовари поредният цепелин на абсурда с гръмкото заглавие „Цената на Истината”. А тези, които измериха истината, съответно я оцениха, слагайки й етикет – 200 000 лева. Само че тази истина е от такова естество, че би било по-добре да си остане под юргана, в тоалетната, гардероба или в най-добрия случай в главите на участниците. Защото тази истина, която сега ни се предлага от ефира на Нова Телевизия е отровен коктейл от срамни, нелицеприятни и гнусни малки и големи тайни, които човек трупа през целия си живот. Тайни, чието място на изричане не може, а и не бива да бъде телевизията.

Тези, които изричат своите истини не мога да определя по друг начин освен като жертви. А тези, които предлагат да откупят тези истини – воайори-съблазнители. Увлечени от ставащото на екрана те дори не усещат стичащите се по брадата им лиги, докато съзерцават гротескните и перверзни пози на оплътскостените души на жертвите. Бъдете сигурни, че за подобен род зрелища воайорите-съблазнители биха платили повече от 200 000 лева, но така ще дадат да се разбере, че мястото им е в психиатрията, а не на телевизионния екран. За жалост има и трета група участници – пасивните воайори – зрителите. Особено тези от тях, които с жадно удоволствие поглъщат накълцаната и сготвяна от кукловодите на шоуто жертва.

Вече знаете какво се случва в този телевизионен декамерон. Жертвите изричат своите истини, които биват сверявани с детектор на лъжата и срещу това получават някаква сума пари. Това става пред очите на техните близки, които също вземат живо участие в шоуто, но които често пъти биват дълбоко наранявани от самопризнанията на участниците. После, след като бъде изцедена като лимон, на жертвата обикновено й се подхвърлят 10-20 000 лева и я отпращат, за да се отвори място за следващата. Но ритуалът по добиване на истината остава непроменен, като една срамна история сменя друга.

Трябва да се признае, че предаването е гениално замислено за подобен род душевни дисекции. Все едно е сътворено в някоя нацистка лаборатория, където с префинена и садистична жестокост се стига до най-съкровеното в човека. Има нещо хем извратено, хем изтънчено в това детайлизиране на човешките слабости. Нещо достойно едновременно за Фройд, Пирандело и екзистенциалистите, които с мрачно наслаждение отлепяха струпеите на човешките душевни рани, човъркаха в тях и ближеха потеклата кръв. Но които не знаеха как да излекуват тези рани.

Затова спирам със светските категории. И преминавам към духовните.

Тези истини, които са обект на толкова нездрав интерес, имат едно точно определено название в християнския морал – наричат се грехове. Тези истини си имат и едно точно определено място, където се изричат, за да бъдат заличени – Изповедта. Мнозина от българите смятат, че Изповедта е католическа запазена марка, като я свързват с малките кабинки, в които се намират свещеник и каещ се грешник, разделяни обикновено от тънка преграда. Но малцина знаят, че Изповедта е основен лечебен метод в Православната Църква от самото й основаване преди 2 000 години.

Величието на човешката душа е, че може да изрича и подобен род истини. Да ги назове с името им и да ги умие със сълзи на разкаяние. Но когато това стане пред очите на множество народ и на близките на сърцето й хора – това не само унижава човешкото й достойнство, но й отнема сладостта от освобождаването от тези тайни. И на тази душа вместо да й олекне, й става още по-зле, както се случило и с кръвоточивата, разпиляла всичкото си богатство по светските лекари, без да получи никаква полза (срв. Марк. 5:26).

В Православието Изповедта носи името тайнство. Всъщност тя е едно от седемте тайнства. И е нещо, което се извършва скрито от хорските очи. Свидетел на това тайнство е само свещеникът, а по време на Изповедта мистично присъстват Бог и ангелът-пазител. И прошката, която свещеникът дава, се усеща, но не се вижда, защото самото освобождаване от греховете се извършва от Бог и също остава скрито за очите. Но човек след Изповедта чувства лекота, която го окриля и със сърцето си усеща, че греховният товар е снет от раменете му и че му се дават сили да започне нов живот. Изповедта е мястото и времето, където и когато трябва да се кажат нашите срамни тайни, каквито и да са те. А не телевизионния екран, защото там тя вече няма да бъде тайнство. Изповедта е лекарството, което лекува наранената от греха човешка душа. А публичността е тази, която я убива и това всъщност е истинската цена на публично изречената пред камерите „изповед”. А на изречената в Изповедта истина цената, плащана от Самия Бог, е чиста съвест, спокоен сън и небесен покой. И мисля, че това струва повече от 200 000 лева. Много повече.