Истории за отец Борис

Баби и внуци

Отец Борис служи литургия. Празникът е на св. Георги Победоносец. На аналоя лежи иконата на празника – св. Георги Победоносец убива с копие дракона. И ето че след края на литургията, всички се приближават към кръста, за да го целунат, а после да се поклонят и на иконата. Идва да се поклони и баба с внуче. Отец Борис ги гледа и си мисли: «Мдааа, колко е хубаво, когато бабите идват в храма заедно с внуците! Така ги възпитават в Православната вяра!»

В този момент бабата повдига внучето и започва да го наставлява:
– Целуни иконката, целуни я, ето тук, и тук – опашката целуни!
А умничкото внуче шумно се възпротивява:
– Аз дракони не целувам!
И целува свети Георги.

«Мдааа,… – мисли си отец Борис, – колко е хубаво, когато внуците идват в храма заедно с бабите!»

Истинският свидетел на Йехова


А ето и една история за отец Борис и йеховистите. Преди време в малкото градче, където в храма на Всички светии служеше отец Борис, започнаха да прииждат свидетели на Йехова и техните мисионери.

Отива значи веднъж батюшката в храма, а пред него приказлив млад човек преградил пътя на една енориашка, говори ли й, говори, стиснал в ръце списанието „Стражева кула”, което издават „Свидетелите на Йехова”. Възрастната жена се опитва да го заобиколи оттук и оттам, обаче онзи й преградил пътя и не я пуска да мине, като не спира да говори.

Приближава се отец Борис и казва:
– Бъдете така добър, пуснете жената!
Младият човек го измерва с поглед, оглежда свещеническото му расо и дръзко изтърсва:
– А вие кой сте, че да ми казвате какво да правя?!
Отец Борис след кратък размисъл отвръща:
– Аз ли? Аз съм свидетел на Йехова!
Младият човек е объркан:
– Как така вие – свидетел на Йехова?! А аз тогава какъв съм?!
– Вие сте лъжесвидетел на Йехова! А аз съм истински свидетел на Йехова!

Отче наш

Друг път отец Борис пак вижда един свидетел на Йехова да разговаря с една от неговите енориашки, като размахва пред носа й списанието «Стражева кула», и горещо се възмущава от нещо. Приближава се отец Борис и се заслушва. А свидетелят като го вижда, още по-силно започва да се възмущава:

– А защо вие, православните, носите кръстове?! И защо наричате Бога Отец?!
– А как да наричаме Господ Бог, ако не Отец?
– Бога може да се нарича само Йехова!
Тогава отец Борис го пита:
– А защо Господ ни е дал молитвата «Отче наш», а не «Йехова наш»?
Младият човек млъква и спира да размахва списанието. Замисля се за малко и продължава:
– Ами, навярно, защото „Отче наш” и „Йехова наш” са едно и също…
– Ами като са едно и също, защо тормозите жената?!

«Мисля, че да»

Веднъж отец Борис точно се прибрал у дома от църква, когато изведнъж някой почукал на входната врата. Батюшката, облечен още в расото, отишъл да отвори вратата. Отваря, а вън - свидетел на Йехова. Свидетелят, очевидно, не очаквал да види православен свещеник, объркал се и изстрелял напосоки готовия си въпрос:

– А! Вярвате ли в Бога?
Батюшката се усмихнал и отговорил:
– Мисля, че да!
Свидетелят така се зарадвал, че чак извикал от радост:
– Мислите?! Ах, вие само мислите! Защото ако наистина вярвахте в Бога, нямаше да говорите така!
Батюшката го пита:
– Кажете, според вас, апостол Павел имал ли е Светия Дух?
Свидетелят се поразсърдил:
– Естествено, че е имал, нали е бил апостол!
– Ами и той така говори за себе си: «Мисля, че и аз имам Дух Божий*»
Свидетелят на Йехова се обърнал и си тръгнал. Ето как си поговорили отец Борис и свидетелят.

Диалог със свидетели на Йехова

Местната кабелна телевизия решила всяка неделя да отделя по двадесет минути за едно православно предаване. Предаването щял да води отец Борис, затова го нарекли «В духа на истината».

Всичко тръгнало както трябва, само че един път директорът на телеканала Гинзбург повикал батюшката в своя кабинет. Отива отец Борис в кабинета, а директорът му казва:

– При нас дойдоха йеховисти. Жалват се, че предоставяме ефир на православните, а на тях не, пък ние не можем да отделяме повече от двадесет минути в неделя. Какво да правим, батюшка?
Отец Борис се замислил и отговорил:
– Добре, пуснете ги на едно предаване. Нека си поговорим!

И ето че дошло време за следващото предаване. Влиза отец Борис в студиото, а там вече седят двама свидетели на Йехова. Облечени в черни костюми, едни такива строги на вид, войнствени, готови да изобличават православен свещеник. Едва включили камерите и единият от тях скочил и веднага се нахвърлил върху батюшката:

– Защо вашите енориаши ви целуват ръка, когато вземат благословение? Къде пише в Библията, че трябва да се целуват ръце?! Ако ми посочите такова място, аз сам ще ви целуна ръка!

Отец Борис отговаря:

– Добре, ще ви разреша да ми целунете ръка, ако ми посочите къде в Библията пише, че трябва да носите панталони.
Свидетелят млъкнал и седнал обратно на стола. Тогава скочил другият:
– Ние живеем изключително и само според Библията, а вие вечно говорите за Свещено Писание и Предание. Ние пък в предания не вярваме! Те са произлезли от хората, а хората могат да сгрешат!
Отец Борис взел Библията и попитал:
– Посочете къде е казано в Библията, че може да се вярва само в нея. Не можете да посочите? Аз пък мога да ви посоча много места, където е заповядано да вярваме на пророците и учителите, и на това, което са говорили те.

Гледат свидетелите, гледат, а батюшкината Библия една такава красива, с хубави лентички между страниците. Тогава и двамата йеховисти стават и мълчаливо напускат студиото. Така и не се получил диалог между отец Борис и свидетелите на Йехова…

русвера.ру

Превод: Десислава Главева


* 1 Кор. 7:40.

module-template2.jpg

 

 

Видеоколекция

Бедствията се случват,
за да се вразумим.

Модернисти