Роденият от прости родители на остров Кипър св. Спиридон и сам бил прост и смирен до смъртта си. На младини се оженил и имал деца. А когато жена му умряла, посветил себе си на служение Богу.

За своето особено благочестие Светецът бил избран за епископ на град Тримитунт. Но и в епископския сан не променил простия си образ на живот, като сам  се грижел за своите животни и обработвал земята си. Той се ползвал твърде малко от своите трудове, раздавайки повечето на бедните.

Светителят вършел велики чудеса с Божията сила: по време на суша докарвал дъжд, спирал течението на реките, възкресил няколко мъртвеца, изцелил цар Констанций от тежка болест; виждал и чувал Ангели Божии, предвиждал бъдещи събития и тайните на човешките сърца; мнозина обърнал в правата вяра.

Св. Спиридон участвал на Първия Вселенски Събор в Никея и със своето просто, но ясно изповядване на вярата обърнал много еретици в Православието. <...>

И след своята смърт Светецът не престанал да свидетелства за истинската вяра. Едно от чудесата му, страшно и вразумяващо, станало през 1719 г., три години след турското нашествие на о. Керкира *.

Управителят на острова Андреа Пизани – адмирал на Венецианския флот, неговият съветник Франциск Фрагипани и още няколко италиански католици, живеещи там, в знак на благодарност за избавление на острова от нашествието на турците, решили да поставят в православния храм на свети Спиридон католически олтар. Адмиралът обявил за това решение на свещенослужителите към храма и поискал тяхното съгласие. Духовенството отказало, но това не спряло управителя. Тогава православните свещеници и вярващите се обърнали за помощ към св. Спиридон, умолявайки го да защити храма си от посегателството на католиците.

През нощта св. Спиридон се явил на сън на Венецианския управител и му казал: «Защо ме безпокоиш? Не подобава в моя храм да има олтар на твоята вяра». Светителят поискал от него да се откаже от намерението си, предупреждавайки го, че в противен случай всички виновни ще бъдат наказани. Изплашеният управител се обърнал към своя съветник, който му казал, че това видение е само една дяволска шега.

Успокоен, Пизани продължил своето дело и поръчал нужните материали за построяването на католическия олтар. Тогава всички православни на острова започнали още по-усърдно да се молят на своя Застъпник да не допусне оскверняване на светото място.

В същата нощ св. Спиридон отново се явил на сън на адмирала, като бил облечен в монашески дрехи и го предупредил: «Поисках да не ме безпокоиш. Ако дръзнеш да пристъпиш към изпълнение на своя замисъл, горчиво ще съжаляваш, но ще бъде късно». На сутринта адмиралът разказал на своя съветник за сънното видение, но последният го обвинил, че се е уплашил.

И ето че на 11-ти ноември 1719 г. адмирал Пизани заедно със своите единомишленици се отправил към храма на св. Спиридон, уж за да се поклони на мощите му и да му запали кандило. Всъщност обаче всички отишли в храма, за да направят нужните измервания на мястото, на което искали да построят католическия олтар. Православните свещеници отново се опитали да му попречат, но и този път безуспешно. Католиците дори не помисляли да отстъпят, готвейки се на другия ден да осъществят замисленото. Ала не било съдено плановете им да се сбъднат.

В нощта на 12-ти ноември от морето се вдигнал невъобразим щорм, започнала да вилнее силна буря, гръм и мълнии разтресли града. В полунощ часовият, намиращ се при входа на крепостта Форт Кастели, видял Старец в монашеско облачение с горяща факла в ръце. На въпроса: «Кой  си ти и къде отиваш?», Старецът отговорил: «Това съм аз, Спиридон».

Камбанарията към храма на св. Спиридон на о. Керкира

В същия миг от камбанарията на храма изскочили три огнени езика, раздал се оглушителен взрив и барутният склад заедно с домовете, намиращи се около него, излетели във въздуха. Деветстотин католици загинали на място от взрива; убити били и всички подбудители на това небогоугодно дело <...>. Но от страшния взрив не пострадал нито един православен, тъй като католиците им забранявали да се намират в крепостта след мръкване. Не пострадал и часовият, който видял св. Спиридон с горящата факла - по време на взрива някаква невидима сила го подхванала и отнесла далеч от крепостта, оставяйки го напълно невредим.

В храма на св. Спиридон намерили паднал на пода подареният от адмирала сребърен светилник с повредена от падането основа. Този светилник бил отново поставен на предишното си място, за да служи и до днес като ням свидетел на станалата трагедия и да напомня за нея. В същия час във Венеция още една мълния ударила замъка, който принадлежал на адмирала, пробила стената и изгорила портрета му. От целия замък пострадал единствено този портрет.

Така ревностният защитник на Православието св. Спиридон с това велико и страшно чудо защитил своя народ, своя град, своя храм и своята вяра от поругание.

Житие, чудеса, канон, акафист. М., 2008.

Превод: Десислава Главева

* Керкира е другото име на о. Корфу – бел. прев.