И така, смело да встъпим в борбата, защото и нам сега предстои борба не с амаликитците, нападащи като в онова време, и не с някакви други варвари, извършващи набег срещу нас, а с демоните, които шестват тържествено по площада. Ставащите днес дяволски всенощни веселби, шеги, бойни крясъци, нощни забави и хумористични представления, по-сигурно от всеки неприятел са пленили нашия град. И тогава, когато би трябвало всички да се съкрушават и плачат, както съгрешилите, така и несъгрешилите, едните виждайки своите грехове, а другите виждайки безчинието на събратята си, нашият град се весели и се разкрасява.

Площадът, като някаква влюбена в разкоша и украшенията жена, днес усърдно се разкрасява, надявайки златни и драгоценни одежди, обувки и други подобни. Всеки майстор-занаятчия е изложил на показ своите произведения и гледа да изпревари своя другар. Такова съревнование, макар да свидетелства за детински ум и душа, неспособна на велики и възвишени помисли, все пак не влече след себе си голяма вреда. Налице е само някакво безразсъдно усърдие, с което съревноваващите се си спечелват осмиване.

Ако искаш нещо да украсяваш, украсявай не работилницата, а душата си, не площада, а ума, за да се удивляват ангелите и архангелите да одобряват делото ти, и Владиката на ангелите да те възнагради със Своите дарове, а това самохвалство, което сега се извършва, събужда смях и завист – смях у тези, които мислят малко по-възвишено, и завист и велика ненавист у онези, които страдат от тези болести.

Но, както казах по-горе, такова съревнование заслужава неголямо порицание, а такова заслужават преди всичко състезанията, които стават днес в страноприемниците и са преизпълнени с разпътство и велико нечестие. Нечестие, защото участващите в тях се занимават с дни, гадаят и мислят, че ако прекарат първия ден от този месец в удоволствие и веселие, то така ще бъде и през цялата година. Разпътство затова, защото на зазоряване и жените и мъжете, напълнил кани и чаши с вино, се напиват без всякаква мяра. Това е несъвместимо с нашето любомъдрие, независимо дали вие самите вършите това или позволявате на други да го вършат, било те слуги, приятели или съседи. Нима не си чувал думите на ап. Павел: „Тачите дни, месеци, времена и години. Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви” (Гал. 4:10-11)?!

Крайно безумие е заради един щастлив ден да се очаква, че така ще бъде през цялата година, и тази мисъл произлиза не само от безумие, но и поради дяволско внушение, като че в делата на своя живот трябва да се осланяте не на собствената си ревност и деятелност, а на дневния кръговрат на времето. Щастлива ще бъде за теб годината съвсем не тогава, когато пиянстваш в първия ден, а когато и в първия и във всеки ден вършиш угодното Богу. Денят бива добър или лош не по своята природа, защото ден от ден по нищо не се различава, а в зависимост от нашето усърдие или безгрижие. Ако си направил добро, за теб денят е добър, ако си съгрешил е лош и е свързан с наказание. Ако си така настроен и по този начин разсъждаваш, извършвайки всеки ден молитви и милостини, то цялата година за теб ще бъде щастлива. А ако не усърдстваш в добродетелите и очакваш радост за душата си от началото на месеците и изчислението на дните, то за теб не ще има нищо добро.

Дяволът, знаейки това, като се старае да ни отклони от подвизите и добродетелите, и да потуши ревността на душата, затова и научил хората да приписват щастието и нещастието на дните. Който е убеден, че има щастливи и нещастни дни, такъв в нещастен ден няма да се занимава с добри дела, мислейки си, че целият му труд ще отиде напразно и ще е безполезен поради съдбовното свойство на деня. Няма да се заеме с такива дела и в щастлив ден, мислейки, че неговата леност никак няма да му навреди заради добрия характер на самия ден, и по този начин той и в единия и в другия случай ще загуби спасението си и, считайки трудовете си ту за безполезни, ту за излишни, ще прекарва живота си в бездействие и порочност.

Знаейки това, ние сме длъжни да избягваме дяволските козни, да изтръгваме от душите си това убеждение, да не наблюдаваме дните, да не пренебрегваме едни дни и да не се привързваме към други. Лукавият демон се опитва да ни надхитри по пози начин, не само за да ни потопи в леност, а за да може да оклевети Божието създание и да въвлече душата в нерадение, а също и в нечестие.

Трябва да страним от всичко това и добре да знаем, че няма друго зло освен греха и няма друго добро освен добродетелта и угаждането на Бога във всичко. Радостта идва не от пиянството, а от чистата молитва, и не от виното, а от назидателното слово. От виното произлиза буря, а от словото – тишина. Виното произвежда шум, а словото прекратява смущението. Виното помрачава ума, а словото просвещава дори помрачения ум. Виното докарва скърби небивали до сега, а словото прогонва и тези, които са били. Обикновено нищо не доставя такова спокойствие и радост, както правилата на любомъдрието – да се презира настоящото, да се стремим към бъдещото, да не считаме нищо човешко за постоянно – нито богатството, нито властта, нито почестите, нито покровителството.

Ако така се научиш да разсъждаваш, няма да те терзае завистта, когато видиш богатия и когато те постигне бедност не ще се почувстваш унизен, и по този начин постоянно ще бъдеш в състояние да празнуваш. За християнина е свойствено да празнува не в определени месеци, не в първия ден на месеца, не във възкресните дни, а целия си живот да провежда в подобаващо за християнина празнуване. А какво празнуване е подобаващо за християнина? Да чуем за това ап. Павел, който казва: „Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина” (1 Кор. 5:8).

И тъй, ако съвестта ти е чиста, ти имаш повод постоянно да празнуваш, хранейки се с добри надежди и утешавайки се с упованието на бъдещите блага. А ако в душата ти има безпокойство и си виновен в много грехове, то и хиляди празненства и тържества да имаш, ще се чувстваш по-зле от плачещите. Каква полза за мен от светлия ден, когато моята душа е помрачена от укорите на съвестта!

И така, ако искаш да получиш полза от началата на новите месеци, то постъпвай така: при свършека на годината благодари на Владиката, че те е съхранил до тези години, съкруши се в сърцето си, изчисли времето на своя живот и си кажи: дните бягат и отминават, годините свършват, голяма част от нашия път е изминат, а какво добро сме извършили. Нима ще си идем оттук без нищо, без никаква добродетел? Съдът е на прага, остатъкът от живота клони към старост.

Така любомъдърствай в началото на новите месеци, това извеждай в паметта си при годишните смени. Да започнем да мислим за бъдния ден, за да не каже някой за нас това, което е казал пророкът за иудеите: „Изчезнаха дните им в суета и годините им в смутове” (Псал. 77:33 - слав. прев.). Такъв празник, за какъвто говоря аз, е празник постоянен, независещ от годишния кръговрат, празник, който не се ограничава от определени дни и може еднакво да бъде празнуван и от богатия и от бедния. Защото за това са нужни не пари и не богатство, а едната само добродетел. Нямаш пари? Но ти имаш страх Божий, съкровище по-добро от всички богатства, което не се поврежда, не се изменя и не се изчерпва. Погледни небето, погледни небето на небесата, земята, морето, въздуха, разнородните животни, разнообразните растения, цялата човешка природа, помисли за ангелите, архангелите, небесните сили, спомни си, че всичко това е богатството на твоя Владика и Господ. Не може слугата на толкова богат Владика да е беден, ако Господ е милостив към него.

Да се наблюдават дните е несъобразно с християнското любомъдрие и е дело на езическото заблуждение. Ти си вписан в книгата на небесния град, получил си тамошно гражданство, встъпил си в обществото на ангелите, където няма светлина, преминаваща в мрак, нито дните завършват с нощ, но винаги е ден, винаги е светлина. Натам трябва да се стремим непрестанно. „Търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога” (Колос. 3:1).

Ти нямаш нищо общо със земята, по която се движи слънчевата светлина и има кръговрат на годините и дните, но ако живееш праведно, то и нощта за теб ще стане ден, също както и за онези, които прекарват живота си в разпътство, пиянство и невъздържание, денят се превръща в нощ, не защото слънцето е помръкнало, а защото умът им е помрачен от пиянството.

Да различаваш дните, да намираш в тях особено удоволствие, да палиш светилници на площада, да плетеш венчета е дело, подхождащо на неразумно дете, а ти вече си излязъл от тази недораслост, достигнал си възрастта на мъж и си вписан сред гражданите на небесния град. Не освещавай площада с чувствен огън, а озарявай ума си с духовна светлина. „Тъй да светне, казал Господ, пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16). Такава светлина ще ти принесе велико въздаяние.

Не украсявай с венци вратата на дома си, но води такъв живот, за който да получиш от Христовите ръце венец на правдата. Не бива нищо да се върши напразно и без цел. Павел заповядал да вършим всичко за слава Божия. „И тъй, ядете ли, пиете ли, казва той, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете” (1 Кор. 10:31).

Но как може, ще кажеш ти, да се яде и пие за слава Божия? Покани бедния и направи Христос участник на твоята трапеза, и по този начин ти ще ядеш и пиеш за слава Божия. Апостолът е заповядал не само това да правим за слава Божия, но и всичко останало. Например, да излезеш навън, или да си останеш в къщи. И едното и другото трябва да стават заради Бога. А как е възможно и едното и другото да са заради Бога? Когато идваш в църква и участваш в молитвата и слушаш поученията, тогава излизането от дома ти е за слава Божия. Може също и да си останеш у дома заради Бога. Как и по какъв начин? Когато чуваш, че площадът се е напълнил с шум, безредие, дяволски тържества, с порочни и разпътни хора, остани у дома, отдели се от този шум и ти ще останеш у дома за слава Божия.

със съкращения

Слово на новый год, Творения, Т. 1, кн. 2.

Превод: свещ. Божидар Главев