Бъди бдителен, човече.
Ако знаеш признаците на антихриста:
не ги помни само за себе си,
но и на всички щедро разгласявай.

Св. Кирил Иерусалимски

Неоснователност на страховете от новия световен ред

Глобализация, световно правителство, нов световен ред – тези думи днес всеки е чувал. Но какво означават те? Наистина ли властта на световното правителство се простира над целия свят, а новият световен ред всеки момент и ей сега ще обхване всички народи на земята по пътя на баркодизацията?

Под глобализация се разбира формиране на единно, икономическо, информационно, културно и финансово пространство. Процесът на интеграцията, който протича в Европа и света, е икономически процес.

Ако някой наивно предполага, че този процес в скоро време може да завърши с установяване на единно политическо ръководство за целия свят, то той греши. Дори между страните от Европейския съюз съществуват непримирими противоречия. Още по-големи противоречия съществуват в страните по света. Освен страните от Северна Америка и Западна Европа, върху съдбата на света могат да повлияят Русия, Китай, Индия, страните от арабския и изобщо от мюсюлманския свят. Армията на Китай е най-голямата в света. Така че не е ясно, какъв би бил изходът от един евентуален конфликт между САЩ и Китай. Да не забравяме, освен това, че и живеещите в САЩ китайци се самоосъзнават преди всичко като китайци, а след това като американци. Страните от Западна Европа вече започват да се съобразяват с мнението на живеещите в тези държави мюсюлмани. И Китай, и Индия, и арабските страни понастоящем съвсем не се вписват в американския глобален световен ред, с който постоянно ни плашат. Победител в тази схватка няма да има. И това, което заплашва света, не е световен ред, а безпорядък и анархия, които ще се настанят върху развалините на страните, които днес определят съдбините на света.

Така че страховете сред православните християни от някакъв настъпващ нов световен ред са съвсем неоснователни. И редакцията на „Руски вестник”, (както впрочем и някои други издания), редовно размахват от страниците на своите вестници плашилото на скорошното настъпване на новия световен ред, но привеждайки по този начин в страх и трепет православните християни, би трябвало да се вслушат по-внимателно в своите изводи и анализи: сблъсъкът на Китай със страните от т. нар. нов световен ред е неизбежен. Изходът от този бъдещ сблъсък е неясен (2000, № 51–52). Освен Китай, който по мнението на С. Ю. Глазьов, предявява претенции за лидерство в глобален план и в „новия световен ред”, има и други центрове на влияние върху световната политика. И колко е важно Русия да бъде силна в навечерието на тези възможни „сблъсъци” между всичките тези центрове на влияние.

Ще бъде ли обаче силна Русия, когато законното желание на държавните власти да съберат данъците, се натъкне на разбираемото нежелание на новата руска (?) олигархия да плаща данъци, а православните патриотични вестници раздухват пожар с вселенски мащаб? Ще бъде ли силна Русия, когато редакциите на патриотичните вестници призовават православните към протестни действия, противопоставяне на държавата и даже бягство в горите подобно на разколниците-старообрядци през XVII век?

Редакцията на „Сръбски Кръст” (гл. редактор К. Гордеев) внушава на своите читатели, че ако протестните действия не помогнат, (а те няма да помогнат, тъй като властимащите трябва да осигурят събирането на данъчните постъпления), то „другият път е напускането на местата, попаднали под властта на княза на този свят и потъване в тъмнината”. А с цел никой от православните християни да не се усъмни в необходимостта от протести и напускане на Москва, Аналитичният център „Святая Русь” (това е всъщност „Сръбски кръст”) внушава, че приемането на ИНН се явява „сакраментално действие, съответстващо на инициация или посвещение, по смисъл противоположно на християнското Кръщение”^[1]. Тази невежествена псевдобогословска безсмислица трябва да внуши на читателите на Гордеев мисълта, че приемането на ИНН е някакво мистично тайнство „кръщение” в името на антихриста. Православната Църква не признава и не може да признае подобна окултна мистика. Веднага възниква въпросът: кой в този случай влиза в ролята на антихристов лъжесвещеник-тайноизвършител? И по какъв чин „богословът” К. Гордеев ще препоръча да бъдат приемани обратно в Църквата така „запечатаните” хора? А готви ли се самият редактор на „Сръбски кръст” да продаде своя апартамент в Москва и да бяга в гората? Едва ли. Той не е глупав човек. Също както и редакторът на вестник „Утре”, „вечният опозиционер” Проханов, който мечтае и в Църквата да види непримирима опозиция, поради което редовно събира на страниците на вестника „кръгли маси” против ИНН.

Ето така стигаме до може би най-важния въпрос: кой стои зад всичко това? Кой се явява вдъхновител и диригент на цялата тази истерия против ИНН, целта на която, без всяко съмнение, е да се провокира нестабилност и разкол в Руската Православна Църква? Историята на старообрядческия разкол ни убеждава, че разколите в Църквата не се случват от само себе си, а протичат по предварително подготвен сценарий, най-често отвън. Зад старообрядческия разкол е стоял Ватиканът чрез своя платен агент, лишеният от епископски сан и отлъчен от Църквата таен католик Паисий Лигарид.

Руската Църква се явява консолидираща сила за руския народ и духовна опора за руската държавност. Мечтата на враговете на Русия винаги е била да разбият тази опора на Руската държава. Опитните анализатори от ЦРУ и другите специални служби внимателно следят вътрешния живот на нашата Църква, и особено детайлно изучават историята на църковните разколи и съчиненията с есхатологична тематика, където се излагат основните признаци за идването на антихриста. Изглежда съвсем вероятно тези анализатори да са решили изкуствено да програмират такива признаци, за да разпространят преждевременна психоза и паника сред вярващите в Русия. И това им се удаде! Борците против ИНН, господата Гордеев и другите активисти от „Движението за право да се живее без ИНН”, дори не подозират, че се явяват жалки марионетки в ръцете на политическите технолози от ЦРУ, тоест неволни агенти на същите тези глобалисти, с които казват, че се сражават.

Ще приведем назидателните слова на съвременния старец архимандрит Иоан Крестянкин по повод присвояването на идентификационния номер на данъкоплатеца (ИНН): „По отношение на новите документи, обработвани от компютър, нашият Светейши Синод вече е казал достатъчно. Сега тези документи в този си вид не представляват опасност за нас <…>Няма да подаваме молби за получаване на такъв номер, а ако го наложат без наше съгласие, няма да се съпротивляваме. Защото и преди сме получавали паспорти и сме били в системата на държавен отчет, сега е същото. Нищо не се е променило. Кесаревото кесарю, а Божието Богу”.

Да си спомним предупреждението на апостола: „Никой да ви не прелъсти по никой начин” (2 Сол. 2:3).

Често изкушението, за което ни предупреждава апостолът, може да дойде от съвсем добронамерени хора. Един предстоятел на Понтийската църква, който по думите на св. Иполит Римски, бил „мъж богобоязлив и смирен, но не се занимавал усърдно с Писанието, а се доверявал повече на своите видения”, казал, че след година ще бъде Страшният Съд. С тези свои думи той привел православните християни „в такъв страх и тревога, че те оставили своите стопанства и земи, а много от тях унищожили имуществото си”. И след като така безразсъдно изгубили имуществото си „те след това, - казва св. Иполит, - се оказали в положението на нищи”^[2].

Длъжни сме да бъдем много внимателни по отношение на вещанията, че е настъпило времето на антихриста. Тези думи са основани не на Свещеното Писание и творенията на светите отци на Църквата, а на мъглявите предположения на ревнители не по разум и единомислени с тях безотговорни публицисти.

<< предишна

Списание „Благодатный огонь”

Превод: Свещ. Божидар Главев

[1] Сербский Крест. 2001. номер 2.

[2] Св. Ипполит Римский. Творения. Вып. 1. С. 128–129.