Относно методите за асистирана репродукция (ин витро, сурогатно майчинство и пр.)

Въпросът за мярата на пастирското снизхождение

За да определим мярата на пастирското снизхождение, ще приведем някои примери от Евангелието, където се вижда, как е постъпвал Сам Пастиреначалникът Христос.

В Евангелието от Матея 8 гл. е описан следният случай: „И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му. И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше. Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме! А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина. А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?” (Мат. 8:23-27) Тук Спасителят наистина снизхожда към немощта на учениците Си, но не подминава с мълчание тази тяхна немощ, в случая маловерието, а строго ги изобличава. И в двата случая обаче, при избавянето от бурята и изобличаването, Той им прави това, което за тях е съществена необходимост, а не задоволява прищявка. А че те са имали нужда от изобличение си личи и от това, че дори след станалото те продължават да се питат: „Какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?”, сякаш не е вече ясно, Кой е Този, Комуто се покоряват стихиите. Ето примерът, който би трябвало да следва и добрият църковен пастир. Може да се снизходи към някаква немощ, но само за да се вдигне падналия. За съжаление, обаче, много църковни пастири така превратно разбират снизхождението, че започват да убеждават падналия, че съвсем не е паднал и всичко у него е съвсем наред.

Като стана въпрос за задоволяване на насъщна нужда, тук му е мястото да разгледаме един от основните аргументи на защитниците на метода ин витро. Те посочват цитат от Стария Завет, където се казва: „И дай място на лекаря, защото и него Господ е създал” (Иис. Сир. 38:12), твърдейки, че въз основа на казаното, би трябвало да приемем и този медицински метод. Нито един текст от Библията, обаче, не бива да се разглежда отделно от всичко останало, иначе развявайки този цитат, човек спокойно може да оправдае и силиконовите импланти, и операциите за смяна на пола, и какво ли още не. Защо всъщност е допустима намесата на лекаря и докъде може да стигне тази намеса?

Човешкият живот е дар от Бога и знаем, че този дар човек трябва да пази и не само да пази, но и той за него да бъде талант, с който да придобие вечния живот. Съхраняването на Божия дар е осигурено и чрез строгото осъждане на убийството и самоубийството. В този контекст е допустимо човек да се грижи за тялото си. Св. ап. Павел пише: „Никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ – църквата” (Еф. 5:29). Но условието тук е: „грижите за плътта не превръщайте в похоти” (Рим. 13:14). И тъй, мястото на лекаря е само в този контекст и в тези граници, когато съдейства за запазване на съществуващия живот, като задоволяване на насъщна човешка нужда. При това положение методите за асистирана репродукция, без каквото и да било изключение, излизат извън така очертаните рамки, защото не запазват вече съществуващ живот, а изкуствено и самоцелно създават нов, и може да се каже, че те задоволяват не насъщна нужда, а похот. Защото децата са дар от Бога и благословение, но освен това са и награда: „награда от Него е плодът на утробата” (Пс. 126:3). Когато човек се домогва до новия живот сам със свои сили и като крадец, той заобикаля наградата от Господа. Към такова поведение не може да се проявява пастирско снизхождение, защото такова снизхождение няма да е пастирско, а плътско, което ще рече примирение с греха и егоцентричната безбожна самодостатъчност.

„Да не отблъснем хората от Църквата”

Това, за съжаление, е ръководен принцип за много днешни църковни пастири, които мило и драго дават, и много неща премълчават, а често и Пътя Господен изкривяват, водени от тази недопустима за пастира проява на малодушие. Пастиреначалникът Иисус Христос, обаче, не се е ръководил от такива човекоугодни мотиви. Когато учениците Му се оказват смутени и съблазнени от това, което Спасителят говори в 6 гл. от Евангелието от Иоана, разкривайки пред тях Тайната на Своето Тяло и Кръв, по-конкретно, че те трябва да ядат Тялото Му и да пият Кръвта Му, Той добавя:  „Затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец” (6:65). Значи дори Сам Пастиреначалникът, за разлика от много днешни пастири, не поставя в Своя власт привличането и задържането на хората в Църквата. И когато, вследствие на това смущение, много от последователите Му го изоставили, (на практика всички с изключение на апостолите), Той без никакво колебание се обръща към учениците Си с думите: „Не искате ли и вие да си идете” (67 ст.).

Колко е различна Божията логика от човешката! Той искал да каже, че пътят е открит и те могат да си идат. Господ не задържа насила онези, които не са съгласни с учението Му. Както много добре е написал архим. Николаос Аркас: „И след всичко това, как ти, свещенико, ще дръзнеш да смесваш Божественото вино с вода, за да угодиш на лукавия „раб Божий”? За да не го загубиш, ти ще придобиеш неразкаян грешник, но Бог ще те посече, както е сторил с този зъл раб. Ако имаш кошница с ябълки и видиш, че половината са изгнили, ще оставиш ли всички в кошницата, за да „запазиш” ябълките?”^[1]

По повод това, дали може да се снизхожда към упорстващите в греха, св. Иоан Златоуст пише: „Ако видя, че вие упорствате в неразкаяността, ще ви забраня да влизате в това свято място и да се причащавате с Безсмъртните Христови Тайни, както е забранено и на блудниците и убийците. Защото за предпочитане е молитвите на Божествената Литургия да се възнасят от името на двама-трима истинно вярващи и изпълняващи Закона Господен, отколкото да влача след себе си тълпа от хора, вършещи беззаконие и смущаващи своите братя.” ^[2]

И тъй, църковният пастир трябва да се учи на снизхождение, не изхождайки от греховното човешко малодушие, а следвайки примера на Пастиреначалника Христос. Да, Той снизходи и стана човек, за да подири и спаси погиналото, но спасява само онези, които се каят и са готови да се отрекат от злодеянията си и никога не прощава на онези, които нямат покаяние. Какво станало, например, с двамата разбойника, които били разпнати заедно с Него? Спасителят снизходил само към този, който се каел и казвал: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!” (Лука 23:42), и същия ден той се оказал в рая. Тъй и на духовника се разрешава да проявява снизходителност само в случай на искрено разкаяние и при положение, че е налице желание за изправление и решимост за борба с греха. В случай на непреодолима леност и трайна свързаност с греха, снизходителност и съчувствие са недопустими, защото в такъв случай духовникът става съработник не на Бога, а на дявола.

Нека обобщим казаното дотук по въпроса за пастирското снизхождение: Добрият пастир търси заблудената овца, но на козата казва: „иди си от мен, не те познавам”. Добрият пастир преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси, но секирата му лежи при корена и всяко дърво, което не дава добър плод, ще бъде отсечено. Добрият пастир знае, че горко му, ако връзва бремена тежки и мъчни за носене, и ги туря върху плещите на човеците, а сам не иска и с пръст да ги помръдне, но освен това знае и че горко му, ако заблуждава словесните овци, че могат да се спасят, без да носят кръста си, защото така изкарва Пастиреначалника лъжец. Такъв не е пастир, а съблазнител и наистина за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.

Заговорът "семейно планиране"

Умишлено или не, но от самото начало дискусията бе натикана в глух коловоз. Знаковото медийно заглавие в този случай беше „Грях ли е ин витрото”. По този начин мислещите и дискутиращите бяха заключени в клетката на примитивното законничество. Нещо повече, в някои мнения и дори в Становището на Св. Синод се допуснаха разсъждения на грубо физическо, молекулярно ниво: гамети, зиготи, морули, бластоцисти, колко яйцеклетки се оплождат, колко се влагат в… и прочие. Така не бива! Недопустимо е по такъв въпрос отделният православен християнин, а още по-малко пък Синод на поместна Православна Църква, да разсъждава на дребно и на парче. Недопустимо е също и да основава решението си на база медицински аргументи, а да е неспособен да постави въпроса на принципна, непоклатима и вечна духовна основа, каквато е Божият Закон. Недопустимо е към такава велика тайна, каквато е зачеването на нов живот, да се подхожда без никакво благоговение и страх Божий, сякаш се касае за елементарна хирургическа манипулация.

Осъществяването на различни методи за асистирана репродукция е част от един по-общ въпрос – т. нар. „семейно планиране”, който обединява, както методите за изкуственото придобиване на плод на утробата, така и онези, които се занимават с премахването на такъв плод. Ако дадем вярна оценка на цялото явление „семейно планиране” от православна гледна точка, ще получим и отговорите на останалите въпроси. И тук няма да имат никакво значение различните знайни и незнайни особености на различните методи, които днес са едни, а утре други. Така ще имаме едно добре издържано принципно становище, което да не зависи от промените на времето и от често пъти противоречивата информация, която получаваме от медицинската общност.

Здравният министър обяви, че предстои дискусия по въпроса за абортите. Неотдавна се дискутираше и по въпроса за евтаназията. Сега на дневен ред са методите за асистирана репродукция. Всъщност това не са различни въпроси, а няколко варианта на един и същи въпрос, и той е, докъде се простират границите на човешката намеса във въпросите за живота и смъртта. Църквата би трябвало да има твърда и принципна позиция и ясно да се противопоставя на всички методи за такава намеса. Пробивът в позицията на ин витрото не е нещо изолирано и ще повлече след себе си и други пагубни компромиси. Вече са налице и първите признаци за настъпващата опасна трансформация в мисленето на някои архиереи. Да оставим настрана популистките опити да бъде оправдана промяната на позицията с обяснения като „редакционна грешка” и т.н. Това е просто едно хитруване на дребно, но перспективите са още по-тревожни. В едно интервю ловчанският митрополит Гавриил, след като обявява, че Църквата ще се бори срещу абортите с чисто светски средства като „концерти, кръгли маси и различни други инициативи”, на въпроса „Ще бъдете ли против абортите при всички случаи” отговаря: „Църквата е против аборта, тъй като той е убийство”, но продължението ни изненадва неприятно: „Разбира се, когато той е по медицински показатели, не можем да го съдим”.

Това е човешката логика, светската логика. Само в две изречения какво грубо смешение на вяра и неверие! Излиза, че абортът е убийство, но то може да бъде оправдано, когато е „по медицински показатели”!

По светската логика по-ценен е животът на майката и винаги той се спасява за сметка на живота на нероденото дете, ала по логиката на вярващия християнин двата живота, на майката и на детето, са равноценни и никой няма правото да унищожи единия, за да спаси другия. И отсега ще предупредим, че формулировката „по медицински показатели” в много страни се явява необходимата вратичка в закона, позволяваща безнаказано да се правят аборти, защото всеки лекар без проблем може да изфабрикува необходимите за целта „показатели”.

Прави впечатление, че в т. нар. „становища” на Православните църкви се подминава и начина, по който ще се добиват мъжките полови клетки за целите на ин витро оплождането. Става дума за т. нар. ръкоблудие, което от православно-аскетическа гледна точка се явява много тежък грях. В разгорялата се дискусия никой не бе обезпокоен от това. Нещо повече, в една своя статия специалистът по въпросите на биоетиката и православен свещеник Джон Брек пише: „Спермата се доставя обикновено чрез мастурбация, което според някои поставя редица етически въпроси”. Какво значи „според някои”?! А според православния свещеник, какъвто е о. Джон Брек, не е ли налице проблем? Впрочем той често говори повече като невярващ медик, отколкото като православен свещеник с медицински познания. И какво лукаво оправдание е измислил: „Тъй като смисълът е да се достави семе само с цел забременяване и детеродство, то изглежда няма особени възражения по морални причини”. Перфектна иезуитска казуистика! Логиката е, че щом е налице благата цел забременяване и детеродство, можем да оправдаем нечистия и богопротивен акт на ръкоблудството. Подобна логика е недопустима за православен духовник! Пък и ако тази блага цел оправдава греховното средство – ръкоблудието, защо да не оправдае и убийството на зародиши? Разлика няма. Тръгне ли се по тази наклонена плоскост, непременно се стига до нравствен нихилизъм: всяко зло може да бъде оправдано, стига да изнамерим съответната блага цел, в името на която то да бъде извършено.

А и в случая о. Джон Брек използва един неприятен и особено циничен начин на изразяване, абсолютно недопустим за православен духовник, когато се касае за толкова деликатна материя! Но какво бихме могли да очакваме от един мирски свещеник, след като дори ватопедският калугер архим. Ефрем се изказва като много сведущ по тези въпроси и комуто, недопустимият за православен човек и особено за монах метод за добиване на мъжките полови клетки, също не направи никакво впечатление: „Що се касае до изкуственото оплождане, ние светогорците не сме против това (горко на светогорци, ако това е вярно! - ск. м.), но при определени условия. Оплодената яйцеклетка вече е човек. И ние казваме: оплодете там 2-3 клетки, вкарайте ги в майката, ако оживеят – оживеят, не унищожавайте зародиши” ^[3]. Потресаващ цинизъм, все едно ветеринар, който говори за оплождане на крави или биволици!

Но да се върнем на въпроса за „семейното планиране”, за да стане веднъж завинаги ясно, че при подобни методи (ин витро, сурогатно майчинство и т.н.) не става въпрос просто за медицина, а за принадлежност към цяла антихристиянска идеология. Подобни идеи се зараждат още към края на XIX и началото на XX век. Оттогава датират и идеите за „контрол над раждаемостта”. За „рождена дата" на семейното планиране се счита 1882 г., когато в Холандия е открита специална служба по семейно планиране. В следващите години съществена роля играят две жени - Мери Стопс във Великобритания и Маргарет Сангър в САЩ, които реално допринасят семейното планиране от национална политика да прерасне в безалтернативно глобално и социално движение.

Около 1915 г. вече са налице първите опити (главно в Западна Европа и Северна Америка) за изковаване на термините „семейно планиране", „планирано родителство", „отговорно родителство", „доброволно родителство", „контрацепция", „регулация на фертилността", „контрол на фертилността". Тези идеи се развиват паралелно и в пряка връзка с идеите на атеизма и необуздания хедонизъм. Коренът е общ, а това е разцъфтялото още през Ренесанса желание на човека да устрои живота си без Бога и да му се наслаждава, без някой да го подсеща, че ще трябва да даде сметка за това, как е прекарал живота си на земята. Разпространяват се трудове и идеологически разработки, величаещи свободната любов и открито атакуващи брака. Ние, обаче, по отношение на Тайнството на християнския брак, сме длъжни да кажем, че в него не просто се съединяват двама души, но те двамата се съединяват с Христа. Св. Григорий Богослов пише до Прокопий по повод сватбата на неговата дъщеря Олимпиада: „И аз празнувам с вас този брак и съединявам една с друга ръцете на младите, а после съединените им ръце поставям в Божията ръка”.

Християнският брак е нещо много повече от обикновен съюз между двама души, той е Тайнство, благословено от Бога и извършено в Неговото име, следователно всякакви идеи за самостоятелно егоистично планиране на раждаемостта, в която Бог Го няма и Неговата воля е пренебрегвана, са съвършено чужди за християнския начин на мислене и живот. Да, в днешно време случаите на стерилитет и при мъжете и при жените зачестяват. Но е добре да си припомним, че тези неща съвсем не са случайни, защото какво казва Бог на древния Израил: „Ако слушаш гласа Ми, и изпълняваш всичко, що ти кажа, и запазиш завета Ми, вие ще Ми бъдете народ избран измежду всички племена, защото цялата земя е Моя <...> Ако слушаш гласа Ми и изпълняваш всичко, що (ти) кажа, <...> пометници и бездеткини (к. м.) няма да има в земята ти; броя на дните ти ще направя пълен (Изход 23:22,26).

Нима не знаем всички ние, че Бог поругаем не бива! Нима си мислим, че всички тези инициативи от началото на XX век (за популяризация на свободната любов, за ограничаване на раждаемостта, за изкуствен стерилитет, за принизяване ролята на семейството) ще останат ненаказани? Все някога кръгът щеше да се затвори и след като човеците искаха да се отдават на удоволствия, без да се главоболят да раждат и възпитават деца, закономерно бе да дойде и времето, когато ще искат да имат деца, ала няма да могат. Защото от човешката история е знайно, че когато в едно общество има толеранс към греха, неизбежно ще дойде време, когато цялото общество (и виновни и невинни) ще плаща за това. Затова ако искаме да склоним Бог на наша страна, трябва да сме наясно, че това не може да стане по метода на Сепфоровия син Валак (вж. Числа, 22 гл.), който се опита да подчини Божията воля на своята прищявка, а е добре да знаем, че можем да привлечем над себе си Божията милост само с покаяние и пълно упование на Неговата блага воля. Не с хитрости, не с нагли домогвания, не на всяка цена, не като крадци.

Ще завършим с думите на о. Рафаил Карелин, защото той много точно е формулирал същността на проблема: „Считам, че подобно вмешателство в областта на зараждането на човешкия живот е съвършено недопустимо. Тук се получава замяна на интимната близост между мъжа и жената със сложни манипулации върху човешкото тяло. Детето престава да бъде Божий дар, а се превръща в продукт на технологиите. Тези противоестествени манипулации са свързани с убийство на ембриони, макар да се опитват да скрият това. Подобни опити, ако бъдат разрешени, вече няма да могат да бъдат спрени и тази инженерна генетика може да доведе до неочаквани и трагични резултати за цялото човечество”.

След всичко гореизложено, смятам, че ние православните пастири на Българската Православна Църква сме длъжни да се придържаме към първоначалния вариант на Становището на Св. Синод, където методът ин витро се отхвърли изцяло и безусловно. Нали за апостолските приемници, а и за всички нас Господ е казал: „Думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия” (Мат. 5:37)?!

Следователно, ако си казал „не”, а след това се извъртиш и кажеш „да”, тогава знай, че твоето „да” вече е от лукавия!

<< предишна

^[1] Архим. Николаос Аркас, Брак и детерождение, Москва 2008, стр. 100.

^[2]Свт. Иоан Златоуст, Творения, т. 7, стр. 202.

^[3]Church.by