Днешното Евангелие на митаря и фарисея ни учи на смирение или на чувството, че нямаме право да претендираме да бъдем чути.

Не си присвоявай правото да бъдеш чут, но пристъпвай към молитва като такъв, който не е достоен за никакво внимание, но дръзва да отвори уста и да възнесе молитва към Бога, само поради безпределното снизхождение на Господа към нас, окаяните.

И на ум да не ти идва да казваш: направил съм това и това, дай ми това и това. Смятай, че всичко, което си направил, си бил длъжен да направиш. Ако не беше го направил, би трябвало да понесеш наказание, а ако нещо си направил, то няма за какво да бъдеш награждаван. Нищо особено не си извършил.

Ето и фарисеят изложил гласно правата си да бъде чут и си излязъл от храма без нищо. Лошото не е, че е вършил нещата за които говорил, трябвало е да върши тези неща, но лошото е, че ги представил като нещо особено, а е трябвало след като ги извърши, да не мисли повече за тях.

Избави ни, Господи, от този фарисейски грях! Рядко някой изрича молитвата на фарисея на глас, но почти не би се намерил такъв, който да не я е изричал в сърцето си. Защото иначе поради каква причина хората се молят лошо? Поради това, че смятат себе си за праведни пред Господа.

Мысли на каждый день года

Превод: свещ. Божидар Главев