Храм „Успение на преп. Иоан Рилски”

Монах Ефрем „Босия”

Той е роден през 1886 г. в село Върбица, Шуменска околия. Бил на около 30 години, когато постъпил като послушник в Рилския манастир. Скоро след това го постригали в расофор и му дали името Ефрем. Това име му останало и при пострижението в мантия (малка схима) на 24 март 1924 година.

Негов старец бил иеромонах Софроний, родом от село Робово, Малишевска околия в Македония. Бащата на самия отец Софроний, след като остарял, бил постъпил в Рилския манастир, приемайки монашество с името Ефрем.

Монах Ефрем бил оригинална личност. Прозвището „босия” получил, задето обикновено ходел бос, както през лятото, така и през зимата. Чак когато паднел сняг, обувал чехли и то само когато излизал на двора, а в келията и през зимата ходел бос. Така се и подписвал: „Ефрем босия”.

До постъпването си в манастира бил слуга в бакалия. Въпреки че имал само начално училище, умеел да чете на църковнославянски. В манастира изпълнявал различни послушания като клисар, приготвял просфори, завеждал скитовете. Бил строг постник. Изобщо не употребявал млечни продукти, нито пиел алкохол. И понеже не пиел вино, манастирската управа намерила за целесъобразно да го назначи за завеждащ винарската изба.

Когато отговарял за скита при пещерата на преп. Иоан Рилски, имал навика да пише с молив на обикновени дъски различни указания за поклонниците: „Това е пещерата, в която е живял преп. Иоан Рилски”, „Това е изворът, от който той е пиел вода”, „Това е скалата, на която се молел Богу” и т.н. Преди него никой не се бил сетил, че това трябва да бъде направено.

И в монашеския си живот бил практичен. За отопление и приготвянето на храната си събирал сухите клони, които падали от буковите дървета край скита. Приготвял клоните на купчини, които оставял по пътя за скита. На всяка купчина поставял дъска с надпис: „Благочестиви поклонници! Когато се изкачвате към пещерата на преподобни Иоан Рилски, нека всеки от вас вземе по един-два клона и ги донесе горе в скита, за да получите благословение от Преподобния!”

Поклонниците, които групово посещавали скита и пещерата, с готовност вземали по няколко дебели клона и ги отнасяли горе.

По пътя за скита нагоре в планината

По такъв начин отец Ефрем успявал да съкрати работата си по пренасяне на клоните и без големи усилия си осигурявал значителни запаси дърва за зимата. Той обичал да си събира дърва и тогава когато живеел не в скита, а в манастира. Имал голям чувал ушит от кози кожи. С този чувал отивал в гората, където събирал падналите клони от буковите дървета. В миналото използвали за строителен материал само хвойновите дървета, а буковите – за отопление. В околностите на манастира винаги е имало стари буки, под които могат да се намерят хубави дебели клони, които горят добре и много топлят.

През лятото отец Ефрем всеки ден си докарвал на гръб по няколко чувала с букови клони, които насичал на по-къси парчета и складирвал в малката кухничка на своята келия № 173. Вътре почти постоянно горяла печка. Отец Ефрем сам си приготвял храна. Печал също и просфорите за църквата. Готвел храна и за руския послушник дядо Иван, опълченец от Руско-турската освободителна война през 1877-78 г., който живеел в една келия недалеч от тази на отец Ефрем. На свой ред старецът също се грижел за отеца, помагайки му, когато имало нужда.

За легло на монах Ефрем му служели няколко дъски, покрити с груба вълнена черга. Друга такава черга използвал за одеяло. Спял малко. Вечер до късно четял Житията на светиите на църковнославянски, съставени от св. Димитрий митрополит Ростовски, а също и Псалтира пак на църковнославянски. Когато можел, обичал да поучава, че „слънцето и луната могат да спрат да светят, ала четенето на Псалтира не бива да престава”.

Отец Евлогий, духовен приятел на отец Ефрем, (преставил се в Господа на 80-годишна възраст на 6 ноември 1971 г.), посещавайки го в скита, оставал понякога да пренощува в съседната килия. Той имал възможност да наблюдава подвизите на отец Ефрем и разказвал как последният четял Псалтира вечер дотогава, докато не се уморял и очите му не започвали да се затварят за сън. Тогава лягал на своя тесен (нарочно направен така) одър и заспивал. По време на съня падал на пода и се събуждал. Запалвал свещичка и продължавал да чете Псалтира, докато очите му отново не започвали да се затварят за сън. Руският Владика Архиепископ Серафим Богучарски (Соболев) казвал за отец Ефрем: „Той е огнен”.

Веднъж когато отец Евлогий посетил отец Ефрем в скита и видял, че килията му е пълна с паяжини и боклук, решил да я почисти. Възползвал се от времето, когато през деня отец Ефрем бил зает с поклонниците в храма и почистил килията му основно. Когато отец Ефрем се върнал и видял, че килията му е почистена, ужасил се и се скарал на отец Евлогий: „Как посмя да ми чистиш килията без мое разрешение?! Аз от няколко години събирам тоя боклук и тия паяжини, а ти унищожи всичко това в един миг!”

След блажената кончина на отец Ефрем една благочестива монахиня, която много го почитала, видяла на сън голяма пещера, направена от светещи тухлички и на всяка тухличка имало написани стихове от Псалтира. После чула глас, който й казал: „Това е пещерата на отец Ефрем!”

Отец Ефрем обичал често да приема Светите Тайни. През лятото викал един от манастирските иеромонаси да служи в храма „Успение на преп. Иоан Рилски” в скита и се причастявал там, а през зимата – в храма „Въведение на Пресвета Богородица” при манастирското гробище, където се служило всяка събота.

Манастирският гробищен храм от изток.
На преден план – гробове на Рилски монаси

Как се готвел за св. Причастие говорел следният факт: пенсионираният полковник Владимир Везенков служел като контрольор-отчетник в манастирското стопанство в гр. Дупница през 1930-1933 г. Веднъж в месеца той отивал в Рилския манастир за отчета и тогава оставал да пренощува там. Един път, когато пак бил отседнал в манастира, наложило му се да отиде до тоалетната. По това време в Рилския манастир още нямало електрическо осветление. Вървейки по коридора, Везенков неочаквано се сблъскал в тъмното с някого. Бидейки бивш военен, той тутакси заел отбранителна поза и извикал към непознатия: „Кой си ти и какво правиш тук посред нощ?”

„Аз съм Ефрем Босия”, – кротко отвърнал един глас в тъмнината. – Готвя се утре за причастие и за да не ме връхлети дяволско изкушение преди това, обикновено не спя и се разхождам по коридорите”.

„Ето какви монаси-подвижници живеят в Рилския манастир!” – заключил Везенков, разказвайки тази случка на своята дъщеря Галина, приела впоследствие монашески чин с името Касиния. Днес тя се подвизава в манастира „Свв. Иоаким и Анна” до село Бистрица, Софийска област.

Отец Ефрем обладавал дара на прозорливостта, за което свидетелства следното: В София живяла и помагала в храма „Св. Николай Чудотворец”, който се намира на улица „Калоян” точно срещу Митрополията, една монахиня на име Серафима (Узунова), вече покойница. Тя била на поклонение на Гроба Господен повече от десет пъти, където я постригали в монашество. За прозорливостта на отец Ефрем разказала на монахиня Касиния следното:

Имала съмнения по един духовен въпрос, но все не се решавала да се допита до някого за това. Два месеца преди празника Рождество Христово съвсем загубила спокойствие и много се измъчила. Изведнъж съвсем неочаквано получила от отец Ефрем една светоотеческа книжка. В книгата имало поставена забележка, с която отец Ефрем посочвал коя страница да се прочете. Монахиня Серафима отворила книгата на обозначената страница и намерила отговорът на въпроса, който я мъчел дотогава.

Друг случай на прозорливост от страна на отец Ефрем е свързан с посещението на Галина Везенкова в Рилския манастир. Това се случило през 1937 година. На 25 юли в Рилския манастир дошли на поклонение енориашите на руската църква в София заедно с Архиепископ Серафим Богучарски (Соболев). В групата с поклонници влизали Олга Ливен (сегашната игумения Серафима), нейната приятелка Людмила Яковлева (именитата пианистка) и Галина Везенкова.

По ходатайството на Елена Григориевна, съпруга на покойния професор Михаил Поснов, игуменът на манастира разрешил на Олга Ливен и Людмила Яковлева да отдъхнат там 2-3 седмици. Дали им една килия до топлия храм „Свв. Симеон и Сава Сръбски”. На Галина Везенкова също много й се искало да се присъедини към тях и помолила Владика Серафим да се застъпи за нея пред игумена. Игуменът се съгласил. Галина много се зарадвала, че получила рядката възможност да остане в манастира под покрова на преподобни Иоан Рилски за по-продължително време. Ала на другия ден радостта й била помрачена: тя получила известие от София, че трябвало да заплати 300 лева за квартирата, която заемала с майка си на улица „Опълченска”. По това време баща й бил вече покойник. След като завършила Американския колеж, тя живеела от уроците, които давала. За да намери пари трябвало да се върне в София и да започне пак да дава уроци, което би я лишило от възможността да отседне в манастира. Това обстоятелство много я огорчило и тя не знаела как да постъпи.

Заедно с руската група и Владика Серафим Галина тръгнала на поклонение до пещерата на преподобни Иоан. Когато стигнали там, Владика Серафим, както обикновено прегърнал за поздрав отец Ефрем, който по това време завеждал тамошния скит. Отец Ефрем много се смутил и после казвал: „засрами ме той пред целия народ”.

Тук Галина се запознала с отец Ефрем, който й дал 300 лева и казал: „Ето ти 300 лева. С тях ще ми купиш маслини и ще ми ги пратиш в колет!” Галина се опитала да откаже и го посъветвала да даде парите другиму. Отец Ефрем обаче настоял: „Казвам ти, вземи тези 300 лева! Сега не ми трябват маслини, а чак за Рождественския пост”. Галина взела парите и благодарила на св. Иоан Рилски Чудотворец, задето внушил на отец Ефрем да й даде тези пари, така необходими й да си плати квартирата, за да може да остане в манастира.

Завеждането на скита при пещерата на преподобни Иоан Рилски било свързано с известни трудности. Лятото горе отивали много посетители и сам човек трудно можел да се справи. Затова обикновено там живеел и послушник, който помагал. Пращали го до манастира за продукти и хляб. Послушникът също така чистел храма, палел кандилата, гасял свещите, премитал двора и мястото около скита, събирал дърва и други такива.

Отец Ефрем също имал послушници там. Един от тях бил кроткият и мистично настроен Константин от гр. Свети Врач (днес Сандански). При пострижението си получил името Севастиан. Умрял от туберкулоза, когато бил на 23 години на 25 ноември 1940 г. Другият му послушник бил Гавриил, впоследствие монах, който също починал от туберкулоза на 55 годишна възраст на 28 април 1954 г.

Последният послушник на отец Ефрем бил Георги от гр. Дупница (днес Станке Димитров). Георги се оказал недобросъвестен. През лятото в скита се събират много стотинки, които поклонниците обикновено слагат върху иконите. Тъй като по това време на годината завеждащият скита е много зает, той обикновено няма време да ги изброи всичките и да ги предаде на касиера на манастира. Често се е случвало парите да се съберат, но предаването им да се отлага за по-спокойно време – обикновено есента. Отец Ефрем имал обичая да взима тези пари и да ги скрива между цепениците в кухничката на своята келия. Послушникът Георги разбрал за този тайник и в един прекрасен ден откраднал всичките пари. Отец Ефрем съобщил за тяхното изчезване на тогавашния игумен на манастира архимандрит Натанаил. Последният обаче не му повярвал и се усъмнил в него. Той предположил, че парите са откраднати от отец Ефрем, който иска по този начин да се оправдае. Архимандрит Натанаил възложил на старшината от манастирския полицейски участник Крум Киринков – много груб и надменен човек, да разследва изчезването на парите. Киринков разпитал подробно отец Ефрем и неговия послушник Георги, но резултат нямало, затова решил да употреби физическа сила срещу отец Ефрем.  Започнал да го бие и всячески да го притеснява с надеждата парите да бъдат намерени. Парите обаче така и не се намерили, но здравето на отец Ефрем пострадало безвъзвратно. Той бил физически силен мъж и само на 57 години, но психическият тормоз го прекършил. Игуменът архимандрит Натанаил изобщо не му се притекъл на помощ, тъй като сам го подозирал за кражбата на парите.

Тогава отец Ефрем възложил цялото си упование на Господа Бога и започнал да Му се моли да го прибере при Себе Си. В събота на 7 ноември 1943 година след последното разследване в полицейския участък на манастира отец Ефрем се молел в гробищния храм „Въведение на Пресвета Богородица”, където се и причастил със Светите Тайни. След това се прибрал в своя скит. Там го намерили блажено починал на тесния си одър, където лежал със скръстени на гърдите ръце. Следствието установило, че починал от сърдечен удар, когато полегнал да си отдъхне, след като се върнал от гробището. Погребали го в самия скит. Опяли го в храма „Успение на преподобни Иоан Рилски” и го погребали точно до входа на храма отдясно.

След смъртта му полицейският старшина Крум Киринков старателно претърсил навсякъде – и в скита, където по време на търсенето разхвърлил цепениците из цялата килия, и в манастира, ала нищо не намерил. Наложило се да се увери, че напразно е измъчвал отец Ефрем, изпращайки го преждевременно в гроба.

Отец Ефрем умрял като мъченик за правдата. Фактически парите, които Георги откраднал от него, били доброволни приношения на благочестивите християни. Никой не знаел каква била сумата на това приношение. Никой не принуждавал отец Ефрем да докладва за изчезването на манастирските пари. Той можел съвсем спокойно да си замълчи и никой нищо не би го попитал, тъй като по-крупните суми от банкнотите, които богомолците оставяли, внасял в манастирската каса. Ако е съобщил за кражбата на игумена, той извършил това в изпълнение на своя монашески дълг.

Господ говори в Свещеното Писание: „Отмъщението е Мое, и Аз ще отплатя” (Втор. 32:35). Така и станало. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Крум Киринков бил арестуван и осъден от Народния съд, след което разстрелян като враг на народа. Безславно завършил живота си и бившият игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил.

Царство Небесно на отец Ефрем и вечна му памет!

Гробът на монах Ефрем

<< предишна || следваща >>

Превод и снимки: Десислава Главева

Жизнеописанията „Рилски подвижници” са част от личния архив на монахиня Касиния (Везенкова) и бяха любезно предоставени на „Бъди верен” от Анастасия Бойкикева.