1. УВОД

Все по-открито и активно в нашия нерелигиозен и бездуховен свят нахлуват демонични сили, които се стремят напълно да объркат и  така да подчинят на своето влияние съвременния човек. Това тъмно дело се осъществява по предварително подготвен и отработен сценарий.

Всичко се извършва планомерно, за да бъде лишен човек от вяра и упование в  Христа. Обожествявал се самия човек, прогреса, науката, а над вярата се присмивали и я наричали работа на неграмотни и прости хора.

Едновременно с това в края на XIX век се появява научно-фантастичната литература, която измисля съществуването на други, по-развити цивилизации, фантазира какви са те, като се опитва така да ангажира човешкия ум и трябва да се каже, съвсем не безрезултатно*.

Повечето съвременни хора искрено вярват в съществуването на извънземни цивилизации, на „по-големи братя по разум”, стремят се да осъществят връзка с тях и очакват тяхната помощ. „Те са мъдри, почти всемогъщи, те непременно ще дойдат и ще помогнат”, - мечтае човекът на XX век. Затова с особен интерес и внимание се посрещат всички съобщения за НЛО и извънземните.

Но какво мисли за това Християнската църква, как са отразени тези проблеми в нейните Свещени книги? Да се обърнем към Свещеното Писание, към Библията - тази боговдъхновена книга, която съдържа цялата история на Сътворението на света и човека от Бога, както и пророчествата за техния край.

В книга Битие (1:1) четем: „В начало Бог сътвори небето и земята”, след което се описва произходът на всичко съществуващо по творчески дни и на шестия ден, когато като венец на всичко сътворено, е създаден човекът: „и сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори” (Бит. 1:27). След това творческият процес като такъв е завършен и вече нищо друго не се е създавало. Ето защо по-нататък е казано: „И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките си дела, ... що бе сътворил и създал” (Бит. 2:2-3).

Следователно, в Библията ние имаме указание за сътвореното в началото „небе”, под което светите отци (като св. Василий Велики, блаж. Теодорит, св. Иоан Дамаскин и др.) разбират създаването на невидимия ангелски свят, безплътните духове, а след това вече на земята -  материалния свят – на светлината и твърдта (т.е. небето според нашите разбирания). Но за никакви други цивилизации тук не се говори. Единствено съществуват човекът като микрокосмос (като съчетание от материалния свят – тялото, и духовния свят – духа, душата), и невидимият, духовният ангелски свят, който обхваща ангелите на светлината и падналите духове – демоните.

Както виждаме в Библията няма и намек за съществуването на чужди извънземни цивилизации. Но може би указание за тяхното съществуване се съдържа в другите писмени източници от древността? Доколкото позволяват възможностите, ще се опитаме да ги изследваме.    

2. ИСТОРИЯТА ЗА ПРОИЗХОДА НА НЛО

НЛО познавали още от дълбока древност. Така например на санскрит (древно-индийски език, на който се е говорело около II хил. пр. Р. Хр.), думата бхаш (bhash) едновременно означава „бяс” и „светещ”^[1], т.е. видимо бесовете се явявали често във вид на светещи обекти, (както е и при съвременното НЛО).

В древния санскритски ръкопис „Санарангана Сутрадхара”^[3] четем следното описание на НЛО: „Излитайки, колесницата изведнъж се превръщаше в зрънце бисер на небето”. С помощта на такива колесници „жителите на земята могат да се издигат във въздуха, а небесните - да се спускат на земята”.

В древноиндийския епос „Махабхарата” може да се прочете даже за някои технически характеристики на НЛО: „летящите машини имаха формата на сфера и се придвижваха във въздуха”^[2].

Древно-китайските летописи^[3] ни съобщават за император Хуан-ди, управлявал през XXVI в. пр. Р. Хр. в басейна на река Хуанхъ. Според преданието, Хуан-ди и неговите помощници пристигнали от Небето, а „императорът имаше колесница, която като дракон можеше да лети в небето, да става тежка и лека, да стои на едно място и да се движи”.

При описанията на походите на Ал. Македонски (великият македонски завоевател от IV в. пр. Р. Хр.), има свидетелства за присъствието на НЛО, които съпровождали войската. Така по време на преминаването на войските му през реките Тигър и Ефрат били записани  наблюдения за летящ обект - един от тези, които Аристотел нарекъл с името „летящ диск” ^[3].

По време на разцвета на християнството свидетелствата за появата на НЛО изчезват. И само отделен намек за тяхното съществуване можем да открием във Вологодско-Пермските летописи от XVI в: ”Същата година имаше велико знамение: на небесата три слънца на изток, а четвъртото - на запад, и посред небесата като месец голям, подобен на дъга, стоеше това знамение от утро до залез”^[4]. Някои автори тълкуват това място като явяване на НЛО през XVI в.

По-нататък много повече съобщения за НЛО се появяват в средата на XIX в. В годините на Втората световна война има множество записани документални свидетелства за преки нашествия на НЛО на земята. Ще приведем само някои от тях.

3. СЪВРЕМЕННИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ФЕНОМЕНА НЛО

В краткия си меморандум до президента Т. Рузвелт от 26 февруари 1942 година, началникът на щаба ген. Д. Маршал съобщил за въздушна тревога над Лос Анджелис, по време на която батареи на ПВО произвели общо 1430 оръдейни изстрела по 15 неустановени цели, които прелитали над града^[5].

По време на известната танкова битка на Курската дъга и съветските и немските войски забелязали присъствие на НЛО. При това и едните и другите заподозрели в тях секретно оръжие на противника.

Вече през февруари 1953 г. представител на ПВО на САЩ заявил: „Ние имаме един куп съобщения за летящи чинии. Възприемаме това твърде сериозно, тъй като вече изгубихме много хора и самолети, които се опитваха да атакуват НЛО”.

И наистина, съгласно анализът от събраните данни, тесният контакт на хората с НЛО в редица случаи завършвал трагично. Ето само няколко примера.

На 16 юни 1948 година летецът-изпитател Апраксин излетял със своя самолет. След половин час на височина 1500 м забелязал „обект с формата на краставица” да се спуска срещу него. От задната му част излизали снопове светлинни лъчи. От земята съобщили, че обектът се вижда и на радарите. Апраксин насочил своя самолет към него. Когато разстоянието между тях се съкратило на 10 км, лъчите излизащи от обекта „се разтворили като ветрило” и „пронизали” самолета, като за миг заслепили пилота. От строя излезли електрическата част за управление на самолета и двигателя. Апраксин все пак успял как да е да приземи самолета и подробно докладвал за произшествието^[6].

На 7 януари 1948 година в база на ВВС недалеч от Форт Нокс (САЩ) командирът на самолетното звено кап. Ментел се доближил до НЛО, за да го „разгледа по-добре”, но бил разбит от последния и намерили тялото му сред останките на самолета^[7].

На 2 юли 1956 г. два самолета „Старфайър” от 27-ма Ескадрила, въоръжени с ракети, били изпратени да прихванат НЛО в околностите на Атика (САЩ). „Летящата чиния” отговорила на приближаването им с импулс от лъчево оръжие към по-близкия самолет. Той се запалил и се наложило пилотът и радистът да скачат с парашут^[6].

На 4 юли 1969 г. в Колумбия, Анолайма, Анцесио Бермудес подал сигнал с джобно фенерче на прелитащия ниско над неговата ферма сребрист обект. Апаратът отговорил със светкавица. На 6 юли Бермудес бил приет в тежко състояние в болницата в Богота, където умрял от радиация на гама лъчи^[8].

По свидетелство на изследователи в областта на НЛО^[7] хората, оказали се под ниско прелитащи НЛО, могат да получат рани от изгаряния, временна загуба на зрението, както и електрически удар при съприкосновение с корпуса на „чинията”. Пребиваването на мястото, където е кацало НЛО предизвиква промяна в кръвното налягане, състава на кръвта, срещат се и рязко изразени сетивни изменения. По твърдения на очевидци, докато наблюдавали отблизо този феномен, изпитвали „чувство на страх и вътрешен дискомфорт” ^[8].

4. СЛУЧАИ НА КОНТАКТИ НА ЗЕМНИ С „ИЗВЪНЗЕМНИ”

Сега да преминем към директно разглеждане на контакти на съществата от НЛО с хора. Поради липса на достатъчно място ще разгледаме само някои от най-характерните случаи.

Ето разказа на един наблюдател на НЛО от 6 юли 1968 г. за контакт, станал на полето около гара Хуштосирт, Чегменски район на  КБАССР**^[9].

„Около три часа през нощта изведнъж видях стремително падащ, необичайно ярък метеорит. После яркостта намаля и обектът плавно се спусна зад склона на планината, недалеч от мен. На 100–150 м се появи човек. Той или гореше, или светеше ... Аз се втурнах да бягам с всички сили, но незабавно почувствах как краката и ръцете ми се сковаха, дори беше невъзможно да ги помръдна. Изби ме студена пот, но страхът скоро премина и тялото ми бе обхванато от усещане за лекота. Повикаха ме. Зад хълма на една площадка стоеше огромен апарат с формата на диск. Посрещна ме същество, наглед прилично на човек. От главата и кичурите на косата му излизаше светлина. Те „четяха” всичките ми мисли. В отговор чувах глас, който ми говореше на чист руски. Взеха лявата ми ръка и доближиха до нея уред. Само миг – и на инструмента остана късче от моята кожа, а на ръката ми – червен триъгълник. „Откъде сте вие?” – попитах аз. Отговорът ми се губи – като че ли от някаква голяма звездна обитаема „страна”, която е съседна на нашата галактика. Те контролират нашата планета. Много неща тук ги безпокоят и ... привличат”.

И така, да отбележим основните характеристики на тази среща:

1) чувството на страх и ужас у контактуващия с тях;

2) насилие от страна на „извънземните” над неговата воля и тяло;

3) безсмислено вземане на проба от кожата, неясно за какво и с каква цел;

4) абсурдният и почти забравен в съзнанието на контактьора отговор на въпроса откъде и защо са долетели.

Сега ще преминем към описание на друг случай станал в Атланта САЩ на 3 декември 1967 г. в три и половина часа през нощта^[10].

Местен полицай видял на пътя обект с блещукащи светлини, който, когато приближил до него, се издигнал във въздуха. Той докладвал на началника си за „летящата чиния” и се прибрал в къщи със силно главоболие, ушите му кънтели, а под дясното ухо открили драскотина. По-късно се оказало, че през нощта имало пауза от 10 минути, през време на която той нищо не си спомня. Под хипноза разказал, че тръгнал към НЛО, който се бил приземил. НЛО-навтите го осветили с ярка светлина, а след това го взели на борда на своя „кораб”. „Хуманоидите” в комбинезони с емблеми на крилат змей казали на полицая, че долетели от съседната галактика, разполагат с бази на територията на САЩ, контактуват с хората на случаен принцип и „искат да ги заинтригуват”. Те пуснали полицая, като му заповядали „да не си развързва езика за това, което се случило през нощта”.

Както виждаме и при този контакт са налице всички основни характеристики на гореприведената първа среща плюс 5) въздействието чрез хипноза, което е насилие над човешката психика. Интересният детайл от облеклото на „пришълците” - емблемата с изображението на крилат змей е известен още от древността символ на сатаната, „човекоубиеца” и богопротивника (Откр. 12:9; 20:2).

Сега ще изслушаме разказа на 23-годишния фермер от Бразилия за близкия му контакт с „извънземни”, станал на 15 октомври 1957 година^[11].

„През нощта бях сам на полето и орах, когато видях светещ предмет с яйцевидна форма да лети необикновено бързо към мен. Той се спря на височина 50 м над главата ми. Тракторът и полето бяха осветени така ярко, като в зенита на слънчев ден. Аз страшно се изплаших. Скочих от трактора и се втурнах да бягам, но беше късно ... Някой ме хвана за ръката. Оказа се малко, странно облечено същество, което стигаше до рамото ми ... Веднага бях сграбчен от три такива странни същества. Те ме откъснаха от земята, като здраво ме държаха за ръцете и краката. Опитвах се да се отскубна, но напразно. Те ме довлякоха до машината (НЛО). Петима започнаха да ме разсъбличат. Съблякоха ме гол и намазаха тялото ми с някаква течност. С помощта на уред взеха кръв от двете страни на брадичката ... След това си отидоха и аз останах сам. Огледах помещението и видях, че към мен бавно се приближава жена. Тя също като мен беше абсолютно гола. Беше много красива, но със съвършено друга красота в сравнение с жените, които съм виждал ... Тя мълчаливо се приближи до мен и ме погледна. Изведнъж ме прегърна и започна да трие лицето си в моето. Останал насаме с нея, аз бях страшно възбуден. Тя издаваше някакви грухтящи звуци, които съвършено ме объркаха и се почувствах ужасно гадно ... След това дойде един от екипажа на кораба с моите дрехи и аз отново се облякох. Отведоха ме до една метална стълба и ми дадоха да разбера, че мога да си вървя”.

Както виждаме и за този контакт са валидни гореприведените пункта от 1-ви до 3-ти, характерни за срещи с НЛО, като се прибавя и шести - гавра с човешкото достойнство на бразилеца: събличане, натриване с някаква възбуждаща течност, и накрая - насилствен, реален или по-скоро внушен, въображаем интимен контакт с „извънземна”. Всичко това е толкова безсмислено и абсурдно, че съвсем не подхожда на среща с висш и добър разум.

И накрая да разгледаме последния случай на контакт по свидетелството на 18-годишния Анатолий М., работник в селското стопанство, художник-любител^[12].

На 21 юли 1975 г. Анатолий се отправил към горската полянка да рисува етюди. Около осем часа вечерта, той внезапно почувствал тревога, огледал се и видял дискообразен апарат, от който излезли три човешки фигури в сребристи скафандри. Те поканили Анатолий да влезе в „чинията” и го отвели на своята планета. По думите му полетът продължил около 40 минути, след което мракът в космоса се разпръснал и отпред се появила обвита в сияещ воал планета. Населението там било разнородно. Анатолий срещнал хора с триметров ръст и джуджета, и... съседът, който умрял три години преди това произшествие ...

Анатолий бил изследван от психолози и психиатри. Два пъти с него беседвал хипнотизатор и провел хипнотични сеанси.

При този контакт особено интересно е, че Анатолий видял умрелия съсед, което не може да се обясни с никакви материалистически възгледи. Както чуждестранните, така и руските изследователи подчертават, че близките контакти с НЛО често са тясно свързани с паранормални и окултни феномени. Жак Вале в своята книга „Невидимият колеж” пише^[13], че непосредствено преди среща с НЛО хората понякога имат страшни сънища или ги посещават странни посетители, или чуват чукане по вратата, когато зад нея няма никой. И. Царев в своята статия^[12] също споменава за феномена „черния човек”, когото нерядко виждали преди самото начало на аномалните явления.

По данни на иеромонах Серафим Роуз^[10] сериозните изследователи започват да се съгласяват, че НЛО макар и да притежават някои „физически” характеристики, все пак не могат да бъдат приемани за  космически кораби, а явно принадлежат към областта на парафизичните и окултни явления. И наистина, защо толкова много НЛО „се приземяват” направо на пътя? Защо такива съвършени кораби се нуждаят от толкова чести „ремонти”? Защо е необходимо обитателите им да събират толкова много земни камъни и пръчки (вече повече от 25 години), или да „тестват” толкова много хора?

Всички случаи на контакти са дълбоко абсурдни, удивително безсмислени, лишени от всякаква цел и задача. Изказано е предположение, че абсурдността, характерна почти за всички близки контакти с НЛО, всъщност е хипнотичен похват. „Когато хората са извадени от душевно равновесие чрез нелепости и противоречия, и напрягат ума си в търсене на смисъла, те изключително широко се откриват за предаване на чужди мисли, за приемане на психични внушения”^[14]. Американският изследовател д-р Вале сравнява тези методи с ирационалните повторения на учителите на дзен-будизма, и отбелязва сходството на контактите с НЛО с окултните обреди на посвещение, отварящи съзнанието за мистично общуване с падналите духове. Затова правилно се поставя въпросът: не служи ли идеята „гости от космоса” за прикриване и маскиране на реална, безкрайно по-сложна природа, която скрива своята истинска същност и цел?

Резюмирайки горепосочените данни от наблюденията върху НЛО и контактите с „хуманоидите”, можем да направим следните предварителни изводи.

В редица случаи НЛО се държат много агресивно и без всякаква нужда повреждат и унищожават самолети и машини, което често е свързано с  гибелта на хора.

Регистрирани са случаи, когато при опити за контакт НЛО просто убиват хората, (какъвто е примерът с Анцесио Бермудес), макар наистина да има и някои случаи на телесно изцеление след подобни срещи.

Многобройни са случаите на физическо и психическо насилие на НЛО-навтите  над земните жители, на прилагане на хипноза, на унижаване на човешкото им достойнство.

Като правило, при тези контакти хората първоначално изпитват силна уплаха, ужас, изпадат в силен стрес.

Външният вид на пришълците е различен. Те могат да бъдат великани и джуджета, жени и мъже, красавици и изроди. Често излъчват сияние, а общуването с тях става посредством телепатия.

За себе си те говорят крайно нечестно, а като мотив за посещенията си изтъкват грижата за хората, любовта към човечеството, макар действията им да са крайно абсурдни и често да свидетелстват за обратното. НЛО почти винаги присъстват там, където се пролива кръв (да си припомним съпровождането на войските на Александър Македонски, присъствието им на Курската битка и пр.), те също често са съпричастни към заболяванията и смъртта на хората.

Но тогава кои са те? Знаела ли е за такива същества древната Църква? Нека се обърнем към светоотеческото предание.

следваща >>

Люди и демоны, Образ исскушения современного человека падшими духами.

Превод: Светла Георгиева


* Необходимо е да се отбележи, че фантазьор в първичното значение на тази дума е наречен дяволът, който си въобразил, че е това, което не е бил, т.е. фантазията е лъжлива и често пъти вредна измислица за нещо, което не съществува. За това свидетелства и св. Никодим Светогорец в своята книга „Невидимая брань”, М., 1904. с. 114.

** Кабардино-Балакарска Автономна Съветска Социалистическа Република – бел. прев.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Вж. например Новый энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона, ст. ”Бес”. – Т. 9. – с. 50.

2. Цит. по: А. С. Кузовкин и А. Е. Семеон. Неопознанные объекты: досужие вымыслы или реальность. – М., Знание, 1990. – с. 19.

3. Цит. по: „Небесные колесницы”. – Вестник „Выборгская сторона”, 1990. - №1. – с. 2.

4. Вж. изт. №3. – с. 3.

5. Вж. изт. №2. – с. 19, 20.

6. Вж. изт. №2. – с. 21.

7. Вж. изт. №3, ст. „Феномен НЛО”. – с. 5, 6.

8. Вж. изт. №3, ст. „Вопреки законам природы”. – с. 8.

9. Ст. „Они со мною на ты”. – списание „Аномалия”, 1990. №2. – с. 1, 5.

10. Цит. по кн.: иеромон. Серафим Роуз. „Православие и религия будущего”. Гл. „Шесть категорий встреч с НЛО”. КЦ „Тайлан”, Алма-Ата, 1991.

11. Ст. „Похищенный инопланетянкой”. – Вестник „Выборгская сторона”, 1990. - №1. – с. 14.

12. Царев И. Необыкновенные приключения. – Списание „Труд”, 21 ноември 1990.

13. Жак Валле. Невидимый колледж. – Нью-Йорк, 1975. – с. 17, 21.

14. Вж. изт. №13. – с. 150.