Въведителна беседа на о. Серафим Роуз към изучаване Книгата на пророк Даниил, представена на летния поклоннически светогермански лагер в манастир „Св. Герман Аляскински”, Платина, Калифорния на 29 юли/11 август, 1979 г. Текстът е свален от касетофонен запис и напечатан за първи път в „Orthodox America”, бр. 86-87 (1989).

Беседата се публикува на български език за първи път.

***

Известно е, че протестантите отделят огромно внимание на Свещеното Писание, защото за тях то е всичко. За нас, православните християни, Писанието също заема изключително важно място. Често обаче ние не осъзнаваме докрай ползата от него и не си даваме сметка за неговата важност. Или пък, ако не това, то ние често не подхождаме към него по необходимия начин, защото протестантският подход и протестантските книги, коментиращи Писанието, са широко разпространени, а Православният подход е доста по-различен.

Това че Писанието е от съществено значение за нашата вяра се вижда и от състава на Православното богослужение. Всеки, който има православен календар, може да види, че за всеки ден са дадени необходимите четива от Новия Завет, съответно от Евангелието и от Апостолските послания. За една година се прочита целият Нов Завет. В първите три дни на седмицата преди Пасха - Празникът на Христовото Възкресение - в църква се прочитат четирите Евангелия, а в Четвъртък на Страстната седмица се четат дванадесет големи откъса от Евангелския текст, свързани със страданията на нашия Господ, като между тях се пеят стихове, изясняващи тези пасажи.

Старият Завет също се използва в богослужението. По време на Вечернята на всеки голям празник се четат по три паримии, чиито текст съдържа старозаветни предобрази на празника. А всички божествени служби изобилстват с цитати и алюзии, и въобще текстове, вдъхновени от Свещеното Писание. Освен това православните християни четат Писанието и извън службите. Св. Серафим Саровски през целия си подвижнически живот всяка седмица прочитал целия Нов Завет. Вероятно защото в Православната традиция имаме такова богатство от Свещени текстове, ние твърде често възприемаме Писанието като някаква даденост, не го ценим и не го използваме пълноценно.

Един от най-значимите тълкуватели на Свещеното Писание за нас е живелият в края на IV и началото на V в. св. Иоан Златоуст. Той е написал тълкувания практически на целия Нов Завет, включително всички послания на св. ап. Павел, както и на много от книгите на Стария Завет. В една проповед на тема Свещеното Писание той се обръща към паството си:

„Апелирам към вас и няма да спра да ви увещавам, че трябва да обръщате внимание не само на това, което се казва тук, но също и когато се приберете у дома, да отделяте време за внимателно четене на Свещеното Писание. И нека от никого не чувам тези заслужаващи осъждане думи на хладно равнодушие: „Зает съм със съдебни дела, имам работа в града, имам жена, трябва да храня деца и да чета Свещеното Писание не е мое задължение, а на онези, които са се отрекли от всичко”. Но какво казваш ти?! Не си бил длъжен да четеш Писанието, защото имаш многобройни грижи?! Точно обратното: от това ти имаш по-голяма необходимост в сравнение с другите, нуждаеш се от това повече от монасите. Те нямат толкова голяма нужда от помощ, колкото ти, който живееш сред всички тези грижи. Ти повече се нуждаеш от лечение, защото попадаш под многобройни удари и често биваш нараняван. Четенето на Писанието е много добра защита срещу греха. Пренебрегването на Писанието е голяма беда и огромно падение. Да не се познава словото Божие е бедствие. Незнанието е породило ереси, то води към развратен живот, то преобръща всичко с главата надолу”^*.

От тези думи става ясно, че четенето на Свещеното Писание ни дава добро оръжие в борбата срещу светските съблазни, които ни заобикалят, но ние не се възползваме достатъчно от това оръжие. Православната Църква не е против четенето на Свещеното Писание, а напротив - насърчава четенето му. Църквата е само против превратното тълкуване на Писанието, против това да се виждат в Свещения текст оправдания на частни мнения, страсти и дори грехове. Когато чуваме как протестантите се разпалват за нещо, което те казват, че е написано в Писанието – например грабването и хилядолетното царство – ние не сме против самото четене на Писанието, а против погрешната интерпретация на Свещения текст. За да избегнем този капан, трябва да имаме понятие какво точно представлява Свещеният текст и как трябва да подхождаме към него.

Библията, Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, не е обикновена книга. Това е книга, съдържаща не човешки, а богооткровени истини. Тя е слово Божие. Затова ние трябва да подхождаме с благоговение и със съкрушено сърце, а не с празно любопитство и хладна академична заинтересованост.

Днес не може да очакваме, че човек който няма отношение към християнството и към Писанието, ще има правилно и благоговейно отношение към него. Наистина в думите на Писанието и специално в Евангелието има такава сила, която може да преобърне човека дори и той да няма това правилно отношение. Чували сме за случаи в комунистическите страни, когато спецчасти атакуват срещи на вярващите и конфискуват всичките им книги: Библията, богослужебните книги, светоотеческите писания - много от тях са преписвани на ръка. После решават да ги изгорят, но понякога човекът, който трябва да ги изгори или този, у когото са складирани проявява любопитство и прочита конфискуваните материали. Случвало се е това да промени живота на този човек. Изведнъж той среща Иисус Христос и е шокиран, особено като се има пред вид, че човекът е израсъл с разбирането, че християнството е голямо зло, но сега открива, че в него няма нищо лошо и то е нещо удивително.

Много днешни учени подхождат към Писанието с хладен академичен интерес. Те не желаят да спасяват душите си, четейки Писанието, а искат само да докажат какви велики учени са, какви нови идеи могат да предложат, просто целят да си създадат име. Но ние, православните християни, трябва да имаме огромно благоговение и сърдечно съкрушение, тоест трябва да подхождаме към словото Божие с желание да променим сърцата си. Ние четем Писанието, за да придобием спасение, не както някои протестанти вярват, че вече са спасени, без възможност да паднат отново, а по-скоро като такива, които са загубили всякаква друга надежда и се опитват да запазят спасението дарено ни от Христос, напълно осъзнаващи своята духовна нищета. За нас четенето на Писанието е буквално въпрос на живот и смърт. Както е писал цар Давид в Псалмите: „Сърцето ми се бои от Твоето слово. Радвам се на Твоето слово, както оня, който е получил голяма печалба” (Пс. 118:161-162).

Писанието съдържа истината и нищо друго. Затова ние трябва да изучаваме Писанието, вярвайки, че то е истинно, без да се съмняваме или да подхождаме критично. Ако имаме критично отношение няма да получим никаква полза от четенето, а само ще се окажем сред онези „умници”, които си мислят, че знаят повече от това, което е открил Господ. На практика мъдреците на този свят често не намират истинското значение на написаното в Писанието. Нашият Господ се е молил така: „Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци” (Лука 10:21). В подхода си не бива да бъдем като някакви изтънчени и обиграни изследователи, а трябва да сме простосърдечни. И ако подхождаме с простота, думите ще разкрият истинското си значение пред нас.

За да бъде плодотворно четенето на Свещеното Писание и да е от полза за нашето душеспасение, ние трябва да водим духовен живот в съгласие с написаното в Евангелието. Писанието е предназначено специално за хората, които се опитват да водят духовен живот. За останалите четенето обикновено се оказва напразно и те не разбират много от написаното. Св. ап. Павел казва: „Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно” (1 Кор. 2:14). Колкото повече човек напредва в духовния живот, толкова по-способен става той за разбирането на Писанията.

Второто нещо, понеже сме слаби и единственото, с което можем да се похвалим, е нашата немощ; трябва да се молим на Господ Той да ни отвори очите да разбираме Писанията чрез Своята благодат. Дори Христовите ученици на пътя за Емаус не разбрали, че Самият Христос е пред тях и им обяснява Писанията, докато Той не им отворил умовете (вж. Лука 24:45). Така че, ако умовете ни не са отворени, което е действие на Божията благодат, ние ще четем Писанията, но няма да ги разбираме. С уши ще чуем и не ще разумеем, с очи ще гледаме и не ще видим (срв. Мат. 13:14).

Боговдъхновеност на Писанието

Защо казваме, че Писанието е боговдъхновено слово Божие? Сред окултистите и спиритистите има такъв феномен, известен като автоматично писане, по време на който човекът бива буквално завладян от дух и пише, без да използва свободната си воля. Всъщност последната мода на такъв вид окултен опит е да седнеш пред пишещата машина, да оставиш духа да завладее пръстите ти и ето че се появява „посланието на духа”. Но не това е начинът, по който е било вдъхновено и написано Свещеното Писание. Така действат демоните. Св. Василий Велики в своето Въведение към тълкуванието на книгата на св. прор. Исаия пише:

„Някои мислят, че пророците са пророкували в състояние на екстаз, при който човешкият ум е бивал засенчен от Духа. Но противоречащо на Божието обещание е боговдъхновяваният да бъде лишаван от собствения си ум, тъй че когато бива изпълван с Божествените наставления, да излиза извън границите на нормалния си ум и принасяйки полза на другите да не получи никаква полза от собствените си думи. И въобще, продължава св. Василий, съгласно ли е със здравия разум Духът на Премъдростта да прави човека безумен и Духът на знанието да унищожава в него разумността? Светлината не може да произвежда слепота, а напротив тя събужда естествената сила на очите. И Духът не произвежда тъмнина в душите, а напротив, умът, бидейки очистен от греховната сквернота, се оказва по тази причина събуден и способен за мислено съзерцание”.

Затова смисълът на Свещеното Писание се разкрива на чисти и свети хора, които са в особено състояние на вдъхновеност, но съвсем не са лишени от своите умствени способности. Също така и този, който иска да разбира Писанията, трябва да се подвизава и да води свят живот, за да приеме Божията благодат, която да му даде да разбира това, което Светият Дух е открил. Свети Василий в същото предисловие пише:

„Първият велик дар, който изисква душата да бъде внимателно очистена, е вместването в себе си на божественото вдъхновение и възвестяването на божествените тайни. [Това се отнася за този, който пише Свещения текст, ск. авт.] А след това вторият дар, също изискващ усърден труд, е човекът да се вслуша в това, което вещае Духа и да не допусне грешка при разбирането, а да бъде воден в това разбиране от Духа”. Тоест вторият велик дар е да се разбере какво са написали тези пророци и свещени писатели в състоянието на боговдъхновеност. Значи ние от своя страна трябва да се подвизаваме да придобием Божията благодат и вдъхновение, за да разбираме Писанията. Затова тълкуването на Свещеното Писание не е лесна работа. Всъщност св. Василий учи така: „Има много места в Писанието, които нарочно са казани така, че трудно да бъдат разбирани”. А защо е така? Светителят пише:

„Точно както нашият Творец не благоволил да бъдем като животните и с раждането си да получаваме всички удобства необходими за живота [тоест кожа за дреха и рога за отбрана, ск. авт.], а устроил щото липсата на необходимото да ни заставя да използваме разума си, по същия начин и в Писанието Той благоволил [понякога, ск. авт.] да има недостиг на яснота за полза на ума, за да се призове той към активност. Ние някак си повече се привързваме към това, което е постигнато с труд и това, което е плод на дълговременни усилия е по-здраво, а лесно постигнатото не ни радва особено”. Тоест ние виждаме, че Писанията нарочно са написани така, че да са трудно разбираеми, за да може умът да бъде въздигнат до състояние на разсъждение и разбиране, а не просто да му бъдат поднасяни на тепсия вече готови очевидни решения.

Всичко това показва, че четенето на Писанията не е някаква лесна работа и просто събиране на информация, която можем да запазим или да изхвърлим. Тук става въпрос за спасението на душата. И докато четем, у нас трябва да се извършва процес на вътрешна промяна, защото това е целта на четенето на Писанието. Ако не сме се обърнали, то трябва да ни обърне; ако вече сме се обърнали, то трябва да ни накара по-усърдно да се трудим над себе си; ако се трудим над себе си, то трябва да ни накара да не мислим високо за себе си. Няма състояние, в което Писанието да не е приложимо към нас.

Всичко това е съвсем различно от ученията на онези протестанти, за които Писанието е непогрешим оракул, (което на практика е близо до вярата в папската непогрешимост), и то лесно може да бъде разбрано с помощта на човешкия „здрав разум”. Ако погледнем безбройните протестантски секти, ще видим, че всяка от тях има свое отделно специфично тълкуване на едни и същи пасажи от Писанието и всички твърдят, че тяхното тълкуване и разбиране е „очевидното” разбиране. Понякога те изучават гръцки език и твърдят, че това е „очевидното” значение на гръцки, а в същото време други пък предлагат точно обратната интерпретация, мислейки, че именно тяхната е очевидна. Но как да разберем, какво точно ни казва Писанието?

следваща >>

Saint Herman Calendar 2012, Saint Herman of Alaska Brotherhood.

Превод: свещ. Божидар Главев

* Свт. Иоанн Златоуст, Творения, т. 1, кн. 2, О Лазаре, Слово Третье.