Веднъж трима спътници намерили съкровище. Започнали да мислят как да си го разделят по равно. Както и да го делили, намереното съкровище било толкова голямо, че дори една малка част от него представлявала истинско богатство.

Не след дълго обаче се появил дяволът, който посял в тях семената на завистта и алчността. Докато се любували на своята находка, спътниците седнали да си починат и да се подкрепят с храна, но всеки мислел в себе си не за храната, а за това как да придобие цялото съкровище.

За да се нахранят, наложило се един от тях да отиде до близкия град, за да купи оттам храна. Когато той тръгнал, останалите двама се наговорили, след като се върне да го убият, за да си и поделят неговата част.

Отишлият до града купил храна, но решил да я поръси с отрова, та след смъртта на двамата му другари цялото богатство да остане за него. Ала след като се върнал, другарите му го убили. После те яли от донесената храна, в която имало отрова и умрели. И така, намереното съкровище останало да лежи на пътя.

Ето как дяволът погубва хората.  

Къде да се спасяваме  

Един човек казал веднъж на преподобни Нифонт: „Като живеем в света не бихме могли да се спасим, защото дори човек да е благочестив, то другите ще го въведат в съблазън. Значи който иска да бъде съвършен, трябва да живее в манастир или в пустинята”.

След като изслушал това, преподобният отговорил: „Чедо мое, мястото не спасява човека и не го погубва; само делата го спасяват или погубват. Няма полза нито от светия сан, нито от светото място този, който не изпълнява Божиите заповеди. Саул живял посред царския разкош и погинал. Давид живял посред същия царски разкош, но приел венеца на правдата. Лот живял сред беззаконните содомляни и се спасил, а Иуда бил причислен към числото на апостолите, но наследил геената. Който казва, че е невъзможно спасението в света сред жена и деца, той поощрява своето безумство и пороци. Авраам имал жена и деца, роби, робини и несметно богатство, но това не му попречило да стане приятел на Бога. Колко служители на Църквата и пустинолюбци се спасили! Колко височайши особи и колко воини! Колко занаятчии и земеделци! Колко люде сред шумните столици и безмълвната пустиня!

Прочети житията на светиите и ще видиш имената на Божиите угодници. От друга страна, в тези санове и съсловия, и на същите тези места погинали безброй много хора. От царе до роби има чеда на Царството Небесно и от царе до роби има чеда на погибелта. Господ приема в Своите обятия душата на праведния, както от престола до дървения плуг, така и от олтара до бойното поле.”

И така, този, който живее в света да не се отчайва. Съгреши ли, чрез покаяние отново може да се приближи до Бога. Затова нека всеки се изпълва с добродетели в призванието, което Бог му е определил и ще се спаси. А ако някой се отдалечи в безмълвната пустиня, но не отстъпи от злите си нрави, той и в нея неминуемо ще погине.

<< предишна || следваща >>

«Из жизни старцев (мудрость праведных) или Душеполезное чтение». Составитель Д. Гриценко

Превод: Красимира Маджарова