Протоиерей Александър Мен като коментатор на Новия Завет - част 4

Според Православното вероучение Христос е истински Бог и истински човек, при това абсолютно чужд на какъвто и да било грях. Някои места от „Синът Човешки” на Ал. Мен създават впечатлението, че авторът умалява Божественото достойнство на Христос и не смята, че Той е безгрешен като човек. Достатъчно странно звучи фразата: „В Иисус Църквата изповядва … Бог в действие” (С. 176). Църквата изповядва в Христа „Бог по същество”. Единосъщен на Бог Отец. Изразът „Бог в действие” се употребява по отношение на Божествените енергии (благост, творческо действие и т. н.).

Непонятно е, защо е било нужно да се изопачава текстът на 1-ви стих от 109 псалом цитиран три пъти в Новия Завет. Във всички новозаветни текстове (вж. напр. критическото издание на Nestle-Aland, Лондон, 1975) е така: „рече Господ Господу моему” (Мат. 22:44; Марк 12:36; Лука 20:42), а при о. Александър - „каза Господ на моя Повелител” (С. 230). Изопачени са и думите на благоразумния разбойник. По Евангелския текст е „спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!” (Лука 23:42). При о. Александър е „спомни си за мене, когато дойдеш като Цар” (С. 288). Значи според о. протоиерея разбойникът смята, че докато е на кръста Христос все още не е цар. Но според Евангелието той вече е прозрял в Него Царя с очите на вярата и само проси да бъде поменат, когато Той дойде в царството Си. Между другото и надписът на кръста: Иисус Назорей Цар Иудейски е свидетелство за истината, а съвсем не ирония, както смята о. Александър (С. 284). И още един текст се подлага на деформация. Възгласът на стотника „наистина Божий Син е бил Тоя Човек!” (Мат. 27:54) о. Александър променя на „син на боговете” (С. 289), предполагайки, че така звучи по-естествено в устата на езичника (С. 436, бел. 15). С това не можем да се съгласим. За живеещите в Палестина езичници е била съвсем понятна силата на думите „Син Божий” (срв. Иоан 19:7-8). Поправката на о. протоиерея явно умалява свидетелството на вярата на стотника.

Има и по-сериозни деформации. Например о. протоиереят смята, че Христос вършел чудеса не със Своята Божествена сила, а посредством възможностите дадени на човека при Сътворението. Това е много сериозна догматическа грешка. Христос и Неговите светии извършват чудесата с нетварната Божествена енергия, докато обикновените природни явления са с напълно тварен произход. За съвременния човек е особено важно да помни това различие, тъй като „чудесата” на магьосниците и екстрасенсите се извършват посредством тварните енергии, благодарение на демоните. Това различие в „източниците на енергиите” при истинските и лъжливите чудеса се проявява на практика. Известни са случаи, когато чудесата на факири и сеанси на „психотерапевти” са се проваляли, когато някой от присъстващите се е молел с Иисусова молитва.

Друга догматическа грешка о. Александър допуска, когато става въпрос за изкушението на Христос в пустинята от дявола (Мат. 4:1-11). Той твърди, че това би могло да бъде „видение … или нещо, което незримо се е извършило в душата на Христос” (С. 70). Но съгласно Православната антропология дяволът може да пристъпи във видения или чрез помисли само към човека, който не е очистен духовно и е подвластен на греха. Към Христос дяволът може да пристъпи само отвън. Тъй че допускането на о. Александър е равносилно на признанието на греховност у Христа, което схващане е присъщо на ереста на несторианството.

Още едно спорно място. „Саможертвата на Иисус не можела да не стане трагедия. Този, Който се е съединил с падналия свят, неизбежно става причастен на неговото страдание” (С. 187). Напротив, според Православното вероучение Христос по причина на това, че е приел човешка природа чужда на греха, не би следвало да страда. Страданията били съвършено доброволно възприети от Него заради любовта към падналото човечество.

И още един текст за кръстните страдания на Христос. „Той умрял не дори като мъдрец, който прекрачва обичайните предели на човешките чувства и побеждава страданието със силата на духа. Той страда и се мъчи също както милиони хора, както всяко дете или ранена птица, като всяко живо същество” (С. 294). Тези думи о. Александър влага в устата на апостолите, които наскоро са преживяли смъртта на своя Божествен учител. Разбира се, още не видели Възкресението Христово учениците на Спасителя на могли да вместят истината, че на Кръста Господ завършил делото на спасението на човешкия род и „със смърт смъртта победил”. Само че авторът на „Синът Човешки” съвсем неоснователно приписва на простичките галилейски рибари такива отявлено еретически мисли. Кощунствено е да се сравняват страданията на Богочовека със страданията на животните, които не съзнават, че страдат. Страданията Му не бива да бъдат сравнявани и със страданията на който и да било друг човек. Всички човеци не са безгрешни, даже малкото дете е причастно на първородния грях, тъй като е получило естеството си от Адам. За всеки друг човек страданията и смъртта са биологически оправдани и психологически приемливи, ние още от самото раждане сме причастни на смъртта, която живее вътре в нас и постоянно напомня за себе си чрез телесните болести и душевните страсти - гордост, завист, ненавист и т. н. Но у Христос липсва този „корен на греха” и затова Той не е бил длъжен да вкуси от горчивия плод на страданията и смъртта. Той доброволно се съгласил да приеме смърт само поради любовта към човешкия род. Благоразумният разбойник на кръста умира доста по-леко, защото съзнава, че „ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си” (Лука 23:41). Христос е изпитал цялата дълбочина на несправедливото страдание на абсолютно невинен човек.

Още по-голямо кощунство е да се противопоставя Христос, (Който „страдал като всички хора”) на някакви мъдреци, които умеели да побеждават страданията с някаква си сила на духа. Така излиза че страданията не са за всички и че на някои избрани „герои на духа” се удава да ги надмогнат. Не е ясно кого има пред вид о. Александър, но от самото противопоставяне е ясно, че тази идея е антихристиянска. Христос показал единствения път, по който действително се преодоляват страданията, а именно всеки да носи своя жизнен кръст със смирение и търпение заради любовта към Бога и хората. Всеки друг път на преодоляване на страданията е лъжовен. Известно е например, че при приемане на наркотик човек може да придобие нечувствителност към болка. Многобройните източни учения излагат системи на тренировки, с които се достига този ефект. Ролята на наркотик тук изпълнява някаква страст, в повечето случаи гордост. Знае се, че човек обладан от гордост може да извърши велики подвизи и леко да понесе тежки страдания. В повечето случаи към тази страст се присъединява и пряко въздействие от страна на демоните, които в още по-голяма степен помагат на човека да се „извиси” над обикновените потребности и усещания на естеството. Краят на такива „свръхчовеци” е известен – вечна гибел, а понякога и в този живот силно психическо разстройство. И точно този дух на демонична гордост се предлага като подмяна на носенето на Кръста Христов.

<< предишна || следваща >>

Антимодернизм.ру

Превод: Свещ. Божидар Главев