Вход

Православен календар

Феноменът НЛО съгласно учението на Православната Църква – част 2

 

 
Изкушението на Спасителя в пустинята от дявола

5. ВИДОВЕТЕ  ИЗКУШЕНИЯ НА ХРИСТИЯНИТЕ–ПОДВИЖНИЦИ ОТ ЗЛИТЕ ДУХОВЕ

По материали от Житията на светиите

В житието на преподобни Исаакий[15] четем, че веднъж след молитвен труд Исаакий изгасил свещта и седнал на мястото си; внезапно в пещерата изгряла светлина и при него дошли, както се говори в летописа, два бяса във вид на прекрасни юноши. Лицата им сияели като слънце и те му казали: „Исаакий, ние сме ангели и ето при тебе идва Христос с другите ангели”. Като се изправил, Исаакий видял множество сияещи бесове ... После той се поклонил на лъжехриста и в резултат на това се разболял от тежко психическо заболяване, от което, след тригодишно умопомрачение, бил изцелен единствено по молитвите на св. Теодосий Киевопечерски.

А ето за какво свидетелства великият подвижник от IV в. преп. Антоний: „Когато демоните не могат да съблазнят подвижника с откровено нечестиви пожелания, те отново нападат, но вече по друг начин, а именно: устройват му призрачни привидения, за да го уплашат, като за целта приемат най-различни образи – на жени, на зверове, на влечуги, великани, и множество воини”[16]. Те също така приемат вид на прорицатели и предсказват какво ще се случи след няколко дни[16].

Пак в житието на св. Антоний[17] четем, че демоните, опитвайки се да го изплашат, му се явявали „като лъвове, вълци, змейове, скорпиони, рисове, мечки” [17] и по Божие допущение даже го били, „нанасяйки му страшни рани”, ала накрая винаги били побеждавани с молитвата и кръстното знамение на светеца. Веднъж, както четем в житието, явил му се от небето демон в голямо сияние и казал: „Антоний, дойдох да ти дам нашата светлина”, но светецът затворил очи, не желаейки да вижда бесовската светлина и се молел, докато тази богомерзка светлина не изчезнала. Друг път му се явил демон във вид на страшен великан и се опитал да го уплаши, но св. Антоний ударил плесница на нечистия дух и той със силни вопли изчезнал.

В Отечника на св. Игнатий Брянчанинов четем разказа на един старец, който дълго време бил изкушаван от блудния бяс. Ето го: ”...врагът, като ме видя в смущение, превърна се в една девица етиопка, която някога бях видял по време на жътва да събира житни класове, и като дойде при мен, седна на коленете ми и така помрачи ума ми, че ми се стори, че се съвокуплявам с нея. Силно наскърбен, аз яростно я ударих по бузата и тя начаса изчезна; после от удара в продължение на две години не можех да поднеса ръка към устните си заради зловонието”[18].

А ето какво четем в житието на преп. Серафим Саровски[19]: ”Веднъж по време на молитва в горската килия св. Серафим чул страшен зверски рев, след което невидима тълпа с шум разбила вратата и хвърлила в стаята огромна цепеница, която едва могли да изнесат осем души. Друг път вратата на килията била повалена пред очите на молещия се и през нея се втурнали виещи зверове или се появявал гроб, от който се надигал мъртвец. Понякога злите сили, защото това били техни нападения, вдигали Серафим във въздуха и със страшна сила го хвърляли на пода. „Да видиш бесове е ужасно, защото те са противни”, разказвал по-късно светецът. Нападенията на тъмните сили били опасни за живота на самия отшелник и ако не била Божията благодат, която го пазела, той би погинал телесно или духовно”.

Сега да разгледаме някои случаи на похищение от бесове на хора, които между другото много приличали на похищенията на НЛО. Ето какво четем в житието на св. Нил Сорски[21], живял в Русия през 15 в.

„Не много време след смъртта на светеца в неговия манастир се заселил един свещеник със сина си. Веднъж, когато пратили момчето някъде с поръчение, неочаквано го нападнал непознат човек, който го хванал и отнесъл като вихър в непроходима гора. Занесъл го в една голяма стая в своето жилище и го поставил в средата срещу прозореца. Когато свещеникът и братята се молели на св. Нил да помогне да намерят момчето, светецът „дошъл на помощ на детето, застанал срещу стаята, където било оставено то и като ударил по рамката на прозореца със своята тояга, цялата постройка се разтресла и всички нечисти духове изпопадали на земята”. Светецът заповядал на беса да върне момчето на същото място, откъдето го отвлякъл, и станал невидим. После, след като бесовете вили известно време, същият този непознат, (а всъщност бяс), хванал момчето и го отнесъл в скита пак като вихър, и като го хвърлил в купа сено, изчезнал. Когато монасите намерили момчето, то им разказало всичко, което се случило, какво е видяло и чуло. И от този момент станало много тихо и смирено, сякаш недоразвито. Свещеникът ужасен напуснал скита заедно със сина си”.

За подобен случай на бесовско похищение свидетелства и С. Нилус[22]: „Някакъв син, когото майка му проклела за нечестиво и скверно поведение, бил похитен от демон и в продължение на 12 години бил роб на бяс, представящ се за „старец”, през което време можел невидимо да се появява сред хората, „за да помага на беса да смущава душите им.”

Завършвайки с приведените откъси от Житията на светиите, които характеризират борбата на демоните с хората, ще приведем думите на св. Григорий Синаит[20] и св. Симеон Нови Богослов[23], предупреждаващи за опасностите и видовете бесовски изкушения: „Когато, изпълнявайки своето правило (т.е. по време на молитва), видиш светлина или огън вън или вътре, или образ някакъв, не го приемай, за да не претърпиш вреда”. А преп. Симеон продължава: „Прелъстяват се тези, които виждат светлина с телесните си очи, обоняват благовония с обонянието си, чуват гласове с ушите си и друго подобно. Други се прелъстили, като приели дявола, преобразил се и явил им се във вид на светъл ангел, когото те не разпознали и така си останали неизправени до края на живота си, не желаейки да чуят съвета на някой от братята. Други такива пък сами се лишавали от живот, подтиквани за това от същия този дявол, някои се хвърляли в пропаст, а някои се удавяли. И кой може да разкаже различните прелести, с които прелъстява дявола, когато те брой нямат!”

следва

<< предишна

Люди и демоны, Образ исскушения современного человека падшими духами.

Превод: Светла Георгиева

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

15. Вж.: Киево-Печерский Патерик. Пер. Поселянина. – М., 1991. – с. 224.

16. Добротолюбие. – Т. 1. – М., 1905 – с. 22.

17.Четьи-Минеи, январь. Житие преп. Антония Великого.

18.Св. Игнатий Брянчанинов. Отечник. – Изд-во „Жизнь с Богом”, 1963. – с. 453.

19. Архим. Серафим Чичагов. Летопись Серафимо-Дивеевского монастыря. – СПб., 1903.

20. Цит. по: М. В. Лодыженский. Темная сила. – Петроград, 1914.- с. 154.

21. „Северная Вифаида”. – Изд-во братства св. Германа Аляскинского, 1975. – с. 91-92.

22. С. Нилус. О силе Божией и слабости человеческой. – Троицко-Сер. Лавра. 1908.

23. Добротолюбие. – Т.5 – М., 1900. – с. 464.

Други статии от същия раздел:

module-template5.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти