Професорът по литургика от Московската Духовна Академия А. И. Георгиевски ни разказваше, как народът не приел новата редакция на Триода, направена през 1912 година. След многогодишен труд в превод на Постния Триод, архиепископ Сергий (Страгородски) излязъл да чете през Великия пост в храма Покайния Канон на св. Андрей Критски в Понеделника на Първата седмица: «С какво да започна да оплаквам делата на окаяния свой живот…».

След службата народът мълчаливо продължил да стои в храма и никой не бързал да си отива. А когато бъдещият патриарх се наканил да си тръгва, един от енориашите се приближил до него и попитал: «Ваше Високопреосвещенство, а кога ще се чете Канонът на преп. Андрей Критски?» Архиепископ Сергий онемял, разстроил се и на следващия ден - Вторник - започнал да чете текста отново както преди - на църковно-славянски език, въпреки че цели пет години се трудил да превежда Триода на съвременен руски! Народът обаче не го приел и то не поради някакви свои прищевки или в знак на протест.

Това наистина е огромна загадка и трябва добре да се анализира защо е станало така. От филологическа, лингвистична, ритмическа, църковно-литературна (тоест химнографска) и духовно-аскетическа гледна точка, – четенето на Канона на съвременен език не било прието. Като литургист съм се занимавал да сравнявам превода на Великия канон, направен през 1912 година от традиционните славянски текстове, с други два славянски превода, както и с гръцкия оригинал. И колкото и парадоксално да звучи, оказа се, че традиционният славянски превод е далеч по-близък до гръцкия текст, до неговата ритмика, духовна и аскетическа наситеност, отколкото всички преводи, извършени през нашето съвремие.

Ето това е истината!

Благодатный огонь

Превод: Десислава Главева