Лекция-въведение към курса за изучаване на книга Откровение, провеждан от о. Серафим в Платина, Калифорния през 1980 г. по време на летните занятия на Ново-Валаамската Богословска академия

1. Неправилният подход

На нашето време - двадесети век и особено на последната негова част повече от всяко друго минало време подхожда определението „апокалиптично”, тоест време, в което стават такива събития, че краят на света изглежда съвсем близо. Същността на изобретенията, направени през нашето време е такава, че дори и най-рационално мислещите хора говорят за възможността да бъдат унищожени цели страни и дори цялото човечество с оръжия от рода на термоядрената бомба или поради съвременното производство – замърсяването на околната среда, химически или биологически експерименти и т.н.

Взимайки под внимание особеностите на нашето време, не е изненадващо, че книга Откровение днес е по-популярна, от когато и да било. Затова в началото на курса би ми се искало да кажа какъв ще бъде нашият подход към тази книга. Днес и интересът към тази книга и повечето книги, които я разглеждат най-често са много повърхностни. Една от най-популярните книги на тази тема е „Покойната велика планета Земя” на протестанта-евангелист Хал Линдзи. На корицата й е написано: „Проницателен поглед към невероятните предсказания, отнасящи се до нашето поколение”. Той говори за Израел, за Русия, за Гога и Магога, за края на света и ядрената война. При четенето на всичко това главата ви започва да бучи. Книгата е написана с тон, нетърпящ възражения: „Русия е Гог”, „Гог, какво си замислил ти?” и т. н.

При повърхностно четене е лесно да се увлечеш от написаното. А когато я завършите, вие просто се тресете от вълнение по повод всичко случващо се в света. Срещат се фрази като: „Вижте Иран!”, „Наблюдавайте внимателно какво ще прави оттук нататък Русия!” В нея се казва, че когато в Европа се обединят десет народа, тоест когато десетата страна встъпи в Общия пазар, това е знамение, това са десетте рога на звяра. Северният цар очевидно е Русия, Египет пък е южният цар, Китай – източният цар и т. н. и не след много време на читателя му се завива свят.

Вълнението, което предизвиква четенето на такава книга, не подобава на човек, изучаващ Свещеното Писание. Такова вълнение приляга повече на кино- или телезрител. Авторът пише на булеварден език. Като цяло подходът му към въпроса не дава отговор за какво е написана тази книга. Единственият резултат от четенето е възбуденото състояние на читателя. Възможно е нещо от написаното и да е вярно. Кой знае. Възможно е Русия да е северният цар, но този въпрос е второстепенен. За автора това е главното, но такъв подход е неправилен. Главното е нещо съвсем друго.

Не трябва да четем книга Откровение с такава цел. Познавам хора, които са я прочели и страшно са се развълнували - прочели книгата точно за една нощ, но когато я завършили, тя не се превърнала за тях в духовна храна. Толкова били възбудени, че били готови да излязат на улицата и да хукнат в търсене на вестници, за да погледнат какво се готви да прави Русия и кой кого се кани да взриви. В духовен план те съвсем не бележат напредък, тъй като всичко, което правят, е да се лутат сред догадки и разсъждения, а целта на книгата съвсем не е в това.

следваща >>

Иеромонах Серафим (Роуз), Тайны книги Апокалипсис.

Превод: свещ. Божидар Главев