Някой си мъдрец от миналия век отишъл при един старец. Като видял, че старецът нямал нищо друго освен една Библия, той му подарил своя собствен библейски коментар.

След около година отново отишъл при стареца и го попитал:

- Отче, помогна ли ти моята книга по-добре да разбереш Библията?

- Напротив, - отвърнал старецът, - наложи ми се да се обърна до Библията, за да разбера твоята книга.

Важно е как ще го кажеш

На истината, както и на доброто вино, подобават добри мехове. Една източна притча разказва как някой си жесток тиранин сънувал страшен сън, в който му изпадали всичките зъби. Силно развълнуван, той повикал при себе си тълкувателя на сънища. Този го изслушал замислено и казал:

- Повелителю мой, длъжен съм да ти съобщя една печална вест. Ти ще загубиш един след друг всичките си близки.

Тези думи предизвикали гнева на владетеля. Той затворил в тъмница нечестивия гадател и заповядал да доведат при него друг известен в царството мъдрец.

След като изслушал съня, мъдрецът казал:

- Щастлив съм да ти съобщя радостната вест, царю, че ти ще надживееш всичките си близки.

Владетелят твърде много се зарадвал и щедро обдарил мъдреца за неговото предсказание. Придворните твърде много се зачудили и попитали последния:

- Но нали ти му каза същото, каквото и твоят нещастен предшественик! Защо тогава той беше наказан, а ти - възнаграден?

- Вярно е, че ние двамата еднакво изтълкувахме съня на царя, - отвърнал мъдрецът. – Важно е обаче не само какво ще кажеш, но и как ще го кажеш.

Всичко се връща

Веднъж цар Акбар беседвал със своите придворни. Това били девет от най-умните люде в страната. Акбар притежавал непредсказуем характер, често можел да извърши нещо неочаквано, което да не се впише в рамките на дворцовия етикет. Естествено по тази причина било трудно да се спори с него заради импулсивните му постъпки.

Веднъж Акбар най-неочаквано ударил човекът, който стоял до него. Този човек бил Бирбал - най-разсъдителният от людете в двореца. Бирбал почакал няколко секунди, мислейки навярно що да стори и тъй като трябвало да реагира, замахнал и ударил плесница на седящия до него човек. Той пък се оказал един от министрите. Ама че работа!

Министърът само прошепнал: „Какво става? Що за шеги?” и без да мисли много, залепил шамар на следващия до него.

Така тази плесница обиколила цялата столица. А през нощта Акбар бил ударен от собствената си жена. Той я попитал:

- Какво правиш?

- Не зная за какво става точно въпрос, но това се случва в цялата столица. Днес ме удари твоята най-старша от жените. Но тъй като тя е по-старша от мен, аз не можах да й отвърна по същия начин. А освен теб пък няма кого другиго да ударя.

- Така ми се пада, - замислено отвърнал Акбар. - Моята собствена плесница се завърна при мене.

Що е осъждане

Веднъж при авва Доротей дошъл един послушник и попитал:

- Отче, как бих могъл да изпълня заповедта „не съди”? Ако виждам, че моят брат е излъгал, длъжен ли съм да считам, че той все едно е постъпил правилно?

Старецът му отговорил следното:

- Ако кажеш „моят брат излъга” - ти ще кажеш истината. Но ако кажеш „моят брат е лъжец”, ще го осъдиш. Защото това е осъждане на разположението на неговата душа и така му издаваш присъда за цял живот.

Рече още аввата:

- В сравнение с всеки останал грях грехът на осъждането е гредата от Христовата притча за гредата и сламката.

<< предишна

«Из жизни старцев (мудрость праведных) или Душеполезное чтение». Составитель Д. Гриценко

Превод: Красимира Маджарова