Разговор първи

– За какво беседвате, честни мои братя, и мога ли да послушам вашия разговор?

– Ако наистина Валаамовата ослица заговорила с човешки глас (вж. Числа 22:28), значи вярата на будистите в реинкарнацията е оправдана и се потвърждава от Библията.

– Вие сте чули за прераждането на сборищата на окултистите и питате съвместимо ли е то с Христовото учение. Ех, скъпи братя, по-добре да не бяхте ходили на тези събирания, а в църква и да чуете Евангелието за богаташа и бедния Лазар. За това как умрял нещастният и болен бедняк, когото Господните уста именуват Лазар, и как след него умрял и знатният богаташ, чието име Господните уста дори не произнасят.

Душата на Лазаря се сподобила с небесната радост, а душата на безименния богаташ – с адските мъки. Нима Небесният Всезнаещ Бог и наш Спасител с тази притча един път завинаги не унищожи легендата за прераждането на душите? Нима Той, Свидетелят на всички тайни на небето и на земята, съвсем ясно не е засвидетелствал, че душите не преминават от едно тяло в друго, а направо и завинаги отиват в тази обител, която са заслужили със земните си дела!

– А това, че Валаамовата ослица проговорила е по воля Божия, а не защото в нея се е реинкарнирала човешка душа. Господ пожелал да посрами този неразумен човек посредством безсловесната твар. И ослицата, когато говорела с човешки глас, разбира се, сама не осъзнавала какво прави. Така и враната, която носела храна на пророк Илия в пустинята, не знаела кому и от Кого носи храна, въпреки че окултистите всячески се опитват да видят във враната съзнателната душа на умрял човек.

– Но как може учените, даже сред тях и някои руски философи, да признаят за истинна такава погрешна теория?

– Могат, честни мои братя, то какво ли не могат хората? И учените, и невежите изпадат в големи заблуждения, защото не познават нито Свещеното Писание, нито силата Божия. Не е ли всеизвестно, че фалшивото злато блести по-ярко от истинското. И въпреки че овалният камък прилича на яйце, в него все пак няма живот. Хората много често се лъжат. Така че нека заблужденията на заблудените да са за вас урок и страшно предупреждение да не бъдете лековерни и да не вярвате на хора, които не ви познават и не ви обичат, а да вярвате на Спасителя, Който ви познава още от Сътворението на света и ви обича така силно, че заради вас отиде дори на смърт.

Нека това бъде за вас страшно предупреждение да не се утешавате с мисълта, че след като умра, пак ще се появя на земята в друго тяло, а след това пак и пак, и така още хиляди пъти, като ще имам достатъчно време да се поправя. Страшна, но и утешителна е истината, че на човек е даден един живот на земята, а след това – съд. И само за този кратък период от време всеки може безвъзвратно да заслужи или вечния живот, или вечните мъки.

Вие казвате, че и от пантеизма се увличали много учени християни, от което, за съжаление, макар и на преклонни години, се увлякъл и граф Толстой. Наред с окултизма, пантеизмът е второто велико зло, което е било, все още е, и ще бъде изповядвано дори от кръстени, но кръстени, които не признават кръста. Те, подобно на античните елински философи-стоици, вярват в някакво ефирно божество и считат, че душите на хората са като капки от божествения ефир във физическите тела. След разпада на телата, капките – душите на хората – се вливат в безкрайния океан на ефира, океана на божеството, обезличават се и губят индивидуалното си съзнание.

Привържениците на Спиноза изповядват неговите заблуждения, съгласно които духът и материята са нетварни и вечни. Бог като Дух е вечно свързан с материята и материята – с Бога, следователно, Бог се явява едновременно и материя, и дух. Подобно на костенурката, бих добавил, защото, съгласно древната легенда, нашият свят почивал върху една костенурка. А след смъртта душата на човека преминава в един вечен дух, докато тялото – във вечната материя. А за да направи привлекателна тази убийствена философия, той я нарекъл «етика»!

Сякаш предвиждайки опасността от философията на своя земляк Спиноза, свети апостол Павел оставил на християните следното вечно предупреждение: Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Колос. 2:8). Това предупреждение на апостола по един или друг начин се отнася и към всички философски учения, които учат, че видимият свят не е сътворен от Личен Бог, а е вечен и безграничен. По този начин те напълно се отричат от Христа, но и Христос се отрича от тях.

Спасителят е открил и показал съвършенството на Своята Личност, че Бог е Личност, висша Личност, а не полусънен и полусъзнателен дух, някакъв принцип и природа, или закон на природата. Господ Иисус Христос, братя мои, доказал съществуването на Бога не с помощта на тварите, Той обяснил тварите с помощта на Бога. На Какъв Бог? На Триипостасния Бог. Той потвърдил истинността на всеобщата вяра на всички народи, но трябва да се признае, че става дума за тази вяра, която с времето била изкривена и помътнена, но все още съществувала. Вярата в Бога като в съзнателна Личност, вярата в съзнателния и личностен живот на човека след смъртта. Народите в света никога не могли да се примирят с философски учения за безличен бог и за безличното безсмъртие на човека. Затова и се явил Бог в образа на Своя Син Иисус Христос, Който не бил «да» и «не»; но в Него беше «да» (2 Кор. 1:19), всичко било положително, всичко утвърдително, всичко, което можело да пожелае човешкото сърце, и даже повече от това. Тъмата и бремето паднали от човешките души, и затова възроптали фарисеите: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му (Иоан 12:19). И затова оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него (Лука 16:16), там, където царува Бог като Триединна Личност, където от Сътворението на света е приготвено място за всяка личност, която ще откликне на Божия зов.

За вас и за мен, честни братя, най-важният въпрос и проблем се състои в това, дали ще откликнем навреме на Христовия призив, защото Неговите Ангели ден и нощ събират жетвата Господня, без умора и отдих, отнасяйки реколтата в небесната житница. Ами ако ангелският сърп ни отхвърли като празни класове, оставяйки ни да бъдем тъпчени от свините?

със съкращения

Жатвы Господни. Жатва Первая

Превод: Светла Георгиева