Кентърбърийският „архиепископ” Роуън Уилямс предлага англиканите да преодолеят негативното си отношение към хомосексуализма, който в Свещеното Писание е определен като изключително тежък грях.

Мнозинството от хората вече са свикнали със съществуването на еднополовите партньорства, само Църквата „се почесва по тила, опитвайки се да разбере какво мисли по въпроса”, заявил Кентърбърийският „архиепископ” по време на беседа с младежи. 

Много християни изпитват силно негативни чувства, когато стане въпрос за хомосексуализма. Разговорите на тази тема предизвикват срам, смущение и отвращение, със съжаление констатирал Уилямс. Само че той счита тези естествени нравствени чувства, възникващи у човека в отговор на такова дръзко нарушение на Божия Закон, за ненормални и свързани с липса на „търпимост” и призовава те да бъдат „преодолени”. 

Но както на всички е известно, Свещеното Писание и учението на Едната Света Съборна и Апостолска Църква еднозначно осъждат хомосексуалните полови връзки, виждайки в това порочно извращаване на богосъздадената човешка природа. „Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях” (Лев. 20:13). В Библията се разказва за тежкото наказание, което Бог наложил на жителите на Содом (Бит. 19:1-29) заради греха на мъжеложството.  Апостол Павел, охарактеризирайки нравственото състояние на езическия свят, поставя хомосексуалните отношения в числото на най-„срамотните страсти” и „срамотии”, оскверняващи човешкото тяло: „Жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда” (Рим. 1:26-27). „Не се лъжете ... нито малакийци, ни мъжеложници ... няма да наследят царството Божие, пише Апостолът на жителите на развратния Коринт (1 Кор. 6:9-10). 

Светоотеческото предание също толкова ясно осъжда всякакви прояви на хомосексуализъм. „Учението на дванадесетте апостоли”, творенията на свв. Василий Велики, Иоан Златоуст, Григорий Ниски, блажени Августин, каноните на св. Иоан Постник изразяват неизменното учение на Църквата: хомосексуалните връзки са греховни и подлежат на осъждане. Въвлечените в тях хора нямат правото да са в състава на църковния клир (Василий Велики, пр. 7, Григорий Ниски, пр. 4, Иоан Постник, пр. 30). Обръщайки се към омърсилите се с греха на хомосексуализма, преп. Максим Грек призовава: „Познайте себе си, окаяни, и вижте на какво скверно наслаждение сте се предали! ... Постарайте се по-скоро да се откъснете от това най-скверно и най-зловонно наслаждение и да го възненавидите, а който твърди, че то е невинно, него предайте на вечна анатема, като противник на Евангелието на Христа Спасителя и извращаващ Неговото учение. Очистете се с искрено покаяние, топли сълзи, посилна милостиня и чиста молитва ... Трябва от цялата си душа да възненавидите това нечестие, за да не сте вече синове на проклятието и вечната гибел”. 

Преди време Р. Уилямс се изказа и за ръкополагане на хомосексуалисти, които да живеят като целибатни духовници. 

Към Англиканската „църква” принадлежат около 25 милиона британци. В различни страни на света англиканство изповядват 77 милиона души. През деветдесетте години на миналия век тази деноминация пое курс към „отваряне към света”, през 1994 г. стана възможно ръкополагането на жени, а от 2008 г. върви дебат по повод женския епископат.

Информ-религия

Превод: свещ. Божидар Главев