Архимандрит Евлогий

По небесното ходатайство на св. Иван Рилската обител винаги е била разсадник на истинско монашество, дори в годините на социализма в България. Скритият подвиг на отците и позабравените им дела не омаловажават тяхното достойнство и не отслабват молитвената им помощ за нас пред Бога. Пребивавайки в Небесната обител и съзерцавайки славата на Небесния Отец, техният скромен благодатен живот продължава да вдъхновява и „заразява” с духовна ревност за служение Богу и днес. Ето защо възкресяването на тяхната памет е от полза за нас, съвременните християни, когато ни липсва живият пример в живота, от който да се поучим.

В памет на духовния старец архимандрит Назарий (Терзиев) († 9 юни 2011 г.), игумен на Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил” край София, като един от последните стари рилски отци, ще разкажем нещо за духовния му старец, на чийто живот о. Назарий подражаваше до последния си дъх.

Архимандрит Евлогий^[1] (с мирското име Цено Вътков Селановски) е роден на 15 май 1891 г. в с. Крушовице, Ореховско, Врачански окръг. Завършил начално училище едва до шесто отделение, защото учението за него било трудно. Военна служба отбил в 36-ти Козлодуйски полк, гр. Орехово. Той участвувал в Първата Световна война през 1915-1918 г. Там бил взет в плен и пребивавал в Гърция от 1916 г. до 28 август на 1920 г. Преди постъпването си в Рилския манастир се занимавал със земеделие в селото си.

Цено постъпил за послушник в Рилския манастир през 1924 г. и бил постриган в монашество от игумена Левкийски епископ Варлаам на 23 март 1925 г. при стареца иеромонах Максим „Даскала”. След пострижението си в монашество изпълнявал в послушание различни длъжности – магазинер, клисар, завеждащ Постницата при гроба на св. Иван Рилски и пак клисар. От октомври 1956 г. станал член на манастирския събор (писмо на игумена № 963/10.Х.1956 г.).

На 13 юли 1959 г. в Рилския манастир бил ръкоположен в йеродяконски чин от игумена Стобийски епископ Варлаам, а на следващия ден бил ръкоположен в йеромонашество.

След ръкоположението в йеромонашески чин бил назначен за изповедник в манастира. При национализацията на Рилския манастир през ноември 1961 г. по нареждане на Св. Синод бил зачислен за брат на Бачковската св. обител, където също станал изповедник. Завърнал се в Рилския манастир през ноември 1968 г. отново като изповедник и член на манастирския събор. На 1 юли 1970 г. е бил възведен в архимандритско достойнство от игумена Драговитийски епископ Йоан.

Старецът Евлогий обичал да се обръща към духовния си син о. Назарий с обръщението „Очко”. Бил монах с благодатен живот и изключителен духовен опит, позоваващ се на безпримерно смирение, безобидност и простосърдечие. Относно придобиването на опит в духовния живот казвал: „Гледай околните и от тях се учи!” В поучението си за изпълнението на „молитвеното правило” казвал: „Очко, като си отрошен (изморен от работа през деня - б.а.) легни, поспи час два и тогава си казвай молитвите”. Имал такава свенливост, че когато разговарял с някого, бил той мъж или жена, никога не гледал човека в лицето. Своето безстрастие о. Евлогий прикривал по уникален начин. Когато се хранел на братската трапеза, виждали го как смесва соленото ястие с компот. А той някак, юродствайки, отговарял: „Ами то е все едно дали ще го смесиш преди да го хапнеш или ще се смеси след това (в стомаха)” ^[2].

Дядо Евлогий се отличавал с дар на прозорливост (духовно виждане), която прикривал с юродство. Покойният доцент архимандрит Сергий (Язаджиев)^[3] разказваше следното: Преподавателят по Догматическо богословие – известният богослов доцент архимандрит Серафим (Алексиев) посетил Рилския манастир. При това си посещение се срещнал с библиотекаря на манастира – архим. Климент Рилец (начетен богослов), с когото обичал да беседва, когато гостувал в манастира. И по някое време, докато двамата дискутирали по някакъв богословски въпрос в килията му, на вратата се потропало. Отворили и с учудване срещнали на прага архим. Евлогий, който държал чиния с нарязани домати. Той се поусмихнал и шеговито рекъл: „Донесох ви да си хапнете малко доГмати!”

Запомнен е и друг един случай. Веднъж в Рилската обител по време на лития на празника Успение на св. Иван Рилски, молебното шествие се движело по пътеката от манастира към гроба и пещерата на св. Иван. Литията предшествал Левкийски епископ Партений, а в края на опашката се намирал архим. Евлогий. По някое време еп. Партений, наслаждавайки се на красивата природа в слънчевия августов ден, си помислил, дали е удачно, той като монах да дойде някой път тук насаме да се припече на слънчице. Най-внезапно скритият му помисъл бил разкрит. Далече от края на шествието се провикнал о. Евлогий: „Може, Владико, може!” ^[4]

Ето по такъв начин в поведението си на юродив, без да го демонстрира, дядо Евлогий откривал понякога Божия дар на прозорливостта. 

Относно нестяжанието на рилските старци дядо Назарий разказвал: „Пък те, старците, (визирайки и о. Евлогий), имаха в килиите си само едно легло, стол и маса - нищо друго. И накрая преди да умрат, каквото са спестили през живота си, го оставяха на манастира. И се състезаваха кой ще остави повече!” На духовните си чеда дядото е споменавал дори каква сума завещал на Рилската обител о. Евлогий, която за времето си се оказала доста голямо дарение^[5].

За архим. Евлогий се разказва, че дълги години се грижел за някакъв възрастен и обездвижен от болест монах. Прибрал го в килията си и му прислугвал безропотно, понасяйки с лекота и братска любов всички неволи на това дело. Впоследствие заради тази му милосърдна дейност^[6] Бог излял в преизобилие Своята благодат над смирения о. Евлогий.

Макар и с няколко щрихи в спомените на дядо Назарий образът на архим. Евлогий беше образ на съвършен монах-праведник.

През октомври 1971 г. дядо Евлогий заболял от грип. Като усложнение от това се явила бронхопневмония. По това време йеромонах Назарий го посетил в Рилския манастир и побеседвали. На тръгване о. Назарий го утешил, че скоро пак ще дойде, а старецът му отвърнал: „Очко, няма вече да се видим тук!” Така предсказал скорошното си отшествие. На 6 ноември 1971 г., о. Евлогий починал в болницата в гр. Рила. Погребали го в манастирското гробище.

Тази среща между старец и духовен син, според предсказаното, наистина се оказала последна за двамата в земното битие.

Архим. Евлогий бил изповедник на о. Назарий от 1960 до 1971 г., когато след кончината на стареца изповедник му станал Левкийски еп. Партений, викарий на патриарха.

Дядото ни е разказвал и за някои други старци от манастира, в които е имало проява на завидни духовни качества^[7]. Например за дядо Ефрем „Босия”, който бил много уважаван и обичан от Архиепископ Серафим (Соболев) заради простосърдечието и великодушието му.

Друг такъв старец бил отец Софроний Рилски, родом от Ресилово. Той не можел да чете и когато поклонници в манастира му давали лисчета с имена на свои близки за поменаване в молитвата си, дядо Софроний казвал: „Помени Господи тези, които са написани тук!” и правел поклон. Същевременно, ползвайки купчинка със сухи бобени зърна, отделял по едно зрънце встрани за всяко име след споменаването му, а после добавял: „Св. Иване, ти знаеш имената им.” При гласуване, при вземане на решения от братята в манастирския събор, пускал бюлетина с текст: „Иисус Христос напред!”

Същият този простодушен дядо Софроний два дни преди кончината си отишъл при клисаря в съборния храм и поръчал да запишат името му в заупокойна неделна служба. Клисарят го упрекнал: „Не се шегувай с такива работи!”, а той с усмивка казал: „Бог знае!” и наистина след два дни благодатният монах починал.

Сред такива старци живял отец Назарий. Попивал от духовния им пример и влагал съветите им дълбоко в сърцето си. Те били обикновени, непринудени, естествени. Нямало лицемерие и престореност, а простосърдечие и невинност. От тях лъхала Божията благодат, която заразявала с Христова любов онези, които се докоснели до тях. Дядото многократно с носталгия е въздъхвал и казвал на духовните си чеда, че „вече го няма Рилското монашество, няма ги и Рилските старци”.

По техните молитви Бог да укрепява и нас в духовния живот!

^[1] Снимка - Братски албум, Рилски манастир, 1981 г.

^[2] По разказ на о. Назарий.

^[3] Бивш преподавател (до 1968 г.) в Софийската Духовна академия, днес „Богословски факултет” към СУ „Св. Климент Охридски” гр. София.

^[4] По разказ на монахините от Врачешкия манастир.

^[5] По разказа на В. Пейков.

^[6] Мат.10:42.

^[7] Спомени  на о. Назарий преразказани от мон. Х.