Тайните на книга Откровение – част 3

3. Утешение на страдащата Църква

Целта на написването на тази книга се разкрива в първия й стих. Тя се състои в това „да покаже на рабите (Христовите раби) онова, което трябва да стане скоро”. Тоест темата на книга Откровение е да даде мистично изображение на бъдещите съдби на Христовата Църква и целия свят. Книгата описва борбата на Църквата против нейните врагове, най-вече с дявола, и победата й над всички врагове.

Това е велико утешение, особено във времена на гонения и скърби за християните – във времена като нашите. Благодарение на тази книга историческите събития, които наблюдаваме се наместват в контекста на цялата битка на Църквата против силите на злото, окончателната победа на Църквата и откриването на вечното Небесно Царство.

Всеки, който е чел за живота на гонимата Църква в Русия, знае, че хората в тази Църква често я сравнявали с жената, която в последните времена избягала в пустинята (Откр. 12:6, 14). Те гледат на себе си като на живеещи в апокалиптичните времена. Тъй като в цялото общество цари богоборчество и за християните никъде няма утешение, те самите се крият от гоненията, единствената утеха за тях са станали образите от книга Откровение. Те показват, че независимо от това, че цялото общество се намира под властта на врага, Църквата в края на краищата ще възтържествува. Затова гонените хора, четящи тази книга в такова време, намират сили за своята много трудна борба.

Когато силите на злото придобиват такава мощ чрез съвременните богоборчески правителства, много е просто да се откажат от борбата хората, които не разбират значението на своята борба и смисъла на привидната победа на злото в този свят и не знаят, че Църквата Христова в края на краищата ще победи. Затова тази книга е била много четена и тълкувана във времена на големи изпитания и гонения, но от сектантите тя се чете съвършено неправилно: във времена на преследвания те също се обръщали към нея, но не успявали да вникнат в дълбочина, да разберат мистичния й смисъл, били увличани от нейните образи и изобретявали всевъзможни нови доктрини, които не съответствали на учението на Църквата като цяло, и накрая стигали до фабрикуването на пълни безсмислици.

Например „откривали”, че числото 666 се отнася към тази или онази личност – римския папа или някой друг – и затова при тях всичко придобива смисъл единствено във връзка с този факт, а когато историята докаже, че той не е верен, това ги угнетява. Тази книга, разбира се, не трябва да се чете по този начин.

<< предишна || следваща >>

Иеромонах Серафим (Роуз), Тайны книги Апокалипсис.

Превод: свещ. Божидар Главев