Обърнати посоки
Данаил Димитров е роден през 1964 г. в Буковец. Завършил е УАСГ – София, със специалност архитектура. Владее английски, френски и руски. Работил е в областта на индустриален строителен мениджмънт и проектантска дейност. Член е на „Международната Академия по Архитектура”. Има извънпрофесионални интереси в областта на историята и геополитиката. Магистър по теология в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” по програма „Вяра и живот” към катедра „Систематическо богословие”. Женен, с три деца.
Вчера се разхождах пред НДК заради незаслужено топлия февруарски ден (2009 г.) и за пореден път съзерцавах паметника на българската държавност. Той не е спирал да ме удивлява през всичките тези години. За мен това е единственият „динамичен” паметник в света. Паметник-хамелеон.
Интересното при него е, че тупти с пулса на времето и се променя ведно с промените в българската душевност - нейна еманация и точно скроена дреха. При комунизЪма беше гранитен, монолитен и недостъпен. С ясно декларирани лозунги, внушителен и потискащ. Ако го доближиш и почнеш да разглеждаш, изниква милиционер и... аха да влезеш на „отчет” (знам го от опит). Иначе разчупен във всички страни и посоки, той се подвизаваше като вкаменелост на нашия неспокоен и вечно търсещ дух, който нито знае какво всъщност търси, нито къде да го търси.
С демокрацията започна и новата му мимикрия - стана свърталище на наркомани, градска тоалетна, тенекиена консерва, боядисана с графити. Въобще графитите се оказаха лозунгите на демокрацията. Старите соцлозунги обаче паднаха първи, след тях и гранитните плочи на комунистическо твърдоглавие, докато накрая конструкцията му се оголи до кокал като скелет на прокажен старец, а днес пък вече предстои да бъде демонтиран. Той е един вид „актуално състояние” на държавността. Заставаш пред него и вече знаеш всичко за държавата, времето и хората в нея.
И тук някъде бавно осъзнах, че всъщност той представлява нашият национален паметник на „обърнатите ценности”. Разбрах го, защото се вгледах в неговите скулптурни образи, които по замисъл трябваше да показват градацията и скалата на националните ни ценности. Само че тя всъщност беше обърната с главата надолу. В дъното стоят Книжовниците - светите братя Кирил и Методий, над тях са Държавниците със скиптър и корона, после „Мъчениците” – загинали мърцина за разни химери като комунизъм, хуманизъм, свобода и прочие, а най-отгоре на върха на пирамидата от ценности гордо се пъчи тогавашната Мутра - работникът-пролетарий. Всъщност в зависимост от времето и ракурса, под който се гледа, това е и борецът-мутра, лумпен, фен на ЦСКА и Левски, чалгар или просто добре облечен „бизнесмен”, с други думи отгоре на пирамидата от ценности стои гордо изпъчен сам бай ти Ганьо.
И си помислих: а защо именно в този ред? Защо толкова „точно” са объркани. Те не само са объркани, но и много добре степенувани в тази своя „обърканост” и „обърнатост”. Днес на върха на пирамидата ни от ценности са точно онези, които винаги са били в нейната основа - спортисти, акробати, циркови артисти, поп фолк изпълнители. Тук дори не са нашите най-добри инженери, изобретатели, откриватели, лекари, учени. Сравнете например Стоичков или Бербатов, Азис и Глория с Джон Атанасов, Илия Бъчваров или Асен Йорданов и ще разберете разликата.
И това е „елитната” ни „А” група!
В група „Б” виждаме „мъчениците” и отново сравнението не издържа. Първи в тази втора група са революционерите-борци за свободни идеали (по правило чужди) или иначе казано борците свободен стил, т.е. без правила, после тези за национални идеали и най-накрая мъчениците за вярата, (ако въобще се вредят в една такава класация). Как да сравним например по популярност интернационалните революционери Ботев, Левски, Г. Димитров, В. Коларов и т.н. със св. Злата Мъгленска или св. Георги Софийски Нови, че дори и със св. Иоан Рилски?! Светците просто нямат шанс пред хъшовете, бандитите, коминтерните и хайдуците... А каква разлика само - едните са спасили хиляди чрез духовния си подвиг, а другите са повлекли милиони по пътя на безсмислените саможертви и чудовищни братоубийства (по груби сметки около 400 000 само във въстания, революционни борби и войни и то за последните 100 години).
Не по-различна е ситуацията и в следващата група „В”, където са държавниците и политическите лидери. Тук „бабаитският” прочит на историята в нашето съзнание е направо зашеметяващ и стъписващ. На предна линия са всякакви ханове с конски опашки, които или пият вино от черепа на обезглавени императори, (всъщност това е езически ритуал, при който първо се пие кръв, а после вино) или избиват пленени византийски православни християни и епископи, следвани от полудели, амбициозни царе, които обсаждат до умопобъркване Цариград или Солун в безплодни напъни да ги превземат (като Симеон Лабас, самонарекъл се Велики), без да имат най-малка идея как се управлява морска империя. И накрая са онези, които сключват безпринципни унии (като Калоян) с извратителите на християнската вяра, опожарили и разграбили като диваци една цветуща православна столица (Константинопол), за да отворят вратите на Европа за исляма и които разориха и опропастиха българските манастири на Атон и то с цената на уния срещу мизерната титла „рекс”, равнозначна на полувасален папски феодал. Срещу тях са владетели и държавници като благоверния св. цар Петър, осигурил 40 годишен мир и възстановил страната си от разорение и погроми, поклонил се на един отшелник-светец, получил всепризната титла цар, която е равна на император без никакви войни и кръвопролития, или пък кесаря Тервел, посрещнат в Константинопол като освободител, или св. цар Давид и св. княз Иоан-Владимир, почитани като светци и чудотворци – всички те просто нямат шанс. Изтикани са встрани и покрити с булото на забрава. С удоволствие е изтикан от нашата памет и българският воевода на Молдова - св. цар Стефан Велики, понеже е основен дарител на Зографския манастир и не е влизал в сражение, без да държи в ръката си кръста Христов. Кубрат и чичо му Органа пък са дамгосани в нашата „история” като полудиви степни хуни, само заради християнската си принадлежност и съучастие в делата на Византия; св. цар Борис е охулен като християнски насилник заради смъртта на 52-мата боляри, извършили преврат и осъдени всъщност за държавна измяна, а цар Иван Асен II, отказал нови територии в замяна на мощите на св. Петка, беше окарикатурен като развратен перверзник, продаващ дъщерите си като стока на пазарище. И всичко от злоба, за да не се въздигат имена, допринесли за православната същност на България, а само на онези, които са били настроени богоборчески и антихристиянски.
Разгарянето у нас на култа към богомилството пък беше задължение на поколения псевдоинтелектуалци и дисиденти. Той бе обявен за национална българска религия, принос към света и Европа, вместо да се определи като национален бяс и гибелно за нас еретическо проклятие. Върху този „здрав фундамент” стъпиха и по-късно такива „непрежалими” национални ценности и световни „приноси” като Дънов, Ванга и Нешка Робева.
За последната група „Г” няма дори и съвсем слаб обществен интерес. Тук са набутани без ред просветители, книжовници, духовници, будители, учители. Но и тези доскоро уж безспорни авторитети като св. Климент Охридски, св. Иоан Рилски или св. Прохор Пчински съжителстват все по-често с „духовния” гуру Петър Дънов, с богомилстващи писатели като Антон Дончев и новоизлюпени архонти като Слави Бинев. Така или иначе те са на дъното на нашата ценностна система и нямат шанс да се предвижат напред в общонационалната ни класация.
В една популярна поредица от образователни книжки пък за духовни водачи на българския народ бяха посочени революционерите Раковски, Ботев, Левски и т.н. Въобще тази категория остава трайно неясна в нашето замъглено от шаблони съзнание. Но така или иначе тези от група „Г” като цяло, както вече казахме, си остават на дъното на нашата ценностна система и нямат никакъв шанс да се придвижат напред в общонационалната ни класация. Всъщност това е така, защото България днес е „конникът без глава”. Тялото й е откъснато от главата. Църква и държава са отделени насилнически едно от друга в угода на чужди интереси. България представлява една измислена държава, в която политическото и обществено устройство НЕ се основава на божествената йерархия за управление, а на идеологии и човешки доктрини. За синергия или „симфония” между държава и Църква (т.е. между дух и материя) и дума не може да става. Така според тези човешки (и не дотам „човешки”) системи на управление държавата България първо беше обезлюдена и нейното население за около 120-150 години чрез уж „необходими” въстания и войни бе прогонено от националните й граници. После беше драматично видоизменена чрез комунизъм и национализация, като оцелялото население бе натикано в градовете, и накрая чрез демокрация и стагнация то беше прогонено дори и от собствената си страна (на две вълни 1984 г. - 300 000 души, 1989 г. – 1 200 000 души). Особено важна задача на „новите сатанисти” бе да приемат така наречената Димитровска конституция от 1947 г., която отдели Църквата от държавата. В реалността на тази именно конституция живеем и днес. Само че, ако държавата е тялото на една нация, то Църквата е нейната душа. Преди 65 години „душата” принудително напусна „тялото” и сега просто чакаме, след като то, тялото, по мъртвешки хубаво да изстине, да започне и да се разпада. Освен че се стопяваме като народ в общественото пространство, напоследък започна и някакъв „лек” разговор за „дуалистична държава”.
Но за да е по-сигурен разпадът се мина и към следващия етап - унищожаването на връзката семейство-Църква-държава и накрая промяна на структурата на националните ценности. Важен елемент от тази борба е отпадането на християнското семейство като модел и замяната му с неговата генна модификация - съжителството (може и на еднополови двойки). Това същото християнско семейство, например, вече не обработва собствена земя, защото там връзката с Бога би била пряка и видима, а наместо това живее в каменни градове, за да окамени сърцето си.
Градовете - това са каменните гробища на съвременното човечество. В тях сякаш живеят мъртъвци. Високите небостъргачи, стърчащи като надгробни паметници на поколения човеци са всъщност фирмените офиси на погребалните агенти на тези мъртъвци. Банки, фирми, корпорации, държавни институции, борси и тържища за оскотели души.
В тези човешки гробища хората изглеждат формално живи, но всъщност не са понеже спират да общуват помежду си, прекъсват връзките си с рода и по този начин заличават родовата си памет. На практика днес българите живеят като роби, защото само на робите им е било забранено да имат род и родова памет, като дори децата им са били собственост на господаря и са носели неговото име, т.е. не са принадлежали на родителите си. У нас е същото: майките и бащите работят на чужди господари (работодатели), а децата се откъсват от родителите си от малки, като ги събират в еничарски корпуси, наречени детски градини. Там техните родители биват „подменяни” от служители (виж Новия закон за детето).
Така е при комунизма, така е и при демокрацията, връзката родител–дете вече не съществува. Павлик Морозов е новият (стар) идеал. Когато пораснат, децата-еничари за по-сигурно се изпращат в колежи, като им се внушава, че е най-добре да живеят отделени от родителите си и то по възможност по-далече, някъде в чужбина. Важното е да не са при близките си, а да заобичат далечните и непознатите, чуждата култура, обичаи и среда. Също както преди това в детските градини са заобичали възпитателката си и с нея са подменили майката.
Подобен модел на поведение се забелязва и у медиите. По телевизията се показва в подробности всичко за далечни и непознати страни, но какво се случва в съседните ни и близки по съдба държави, не знаем. Принципът е същият: „Заобичай чуждия, за да намразиш родния”.
Накрая след разгрома на държавността и семейството стигнахме и до разбиването на основните ценности на всяко общество. Без тях то просто престава да съществува.
Гробищен парк „Ню Йорк
Кои ценности се атакуват първи? Много просто - Десетте Божии заповеди:
Първите четири се отнасят до почитта към Самия Бог. Тях още комунистите унищожиха, като те далеч не бях новатори в това си начинание. Все пак при тях хулата (на цялото общество) към Светата Троица беше въведена като норма на поведение. Измислени са нови дни за почивка, за да няма неделя (воскресение на църковно-славянски) иначе казано седмицата е от 6 дена (любимо число, нещо като шестдница), приета е ”петилетка на безбожието” (1932-1937) и е основан Съюз на безбожниците на СССР със свой печатен орган вестник ”Безбожник”. Борбата с първите Божии заповеди става държавна доктрина.
Следващите шест заповеди касаят човека и неговите човешки взаимоотношения. От тях първата се отнася до почитта към родителите (по аналогия с тази към нашия небесен Отец съвсем логично следва почитта и уважението към земните ни родители). Тя пък беше успешно изтрита от общественото съзнание едва при демократите. Те прокламираха протестантския модел на поведение, където детето е в центъра на скалата от ценности. То спори, противоречи и назидава възрастните. Отново ценности обърнати с главата надолу. Всичко при него започва с „Аз” и свършва с „Аз искам”.
Във Великобритания вече дори се обсъжда проблемът с детската агресия и престъпност и страха на възрастните хора от саморазправата на тийнейджърите с тях. Законът за закрила на детето е един подобен пример. Той изисква затвор за родители, които възпитават децата си „авторитарно”. А какво значи всъщност авторитарно - това е възпитание в уважение на родителя и на неговия авторитет като по-голям, по-знаещ и по-опитен, но и като поемащ цялата отговорност за детето. Затова и новозаконниците целят родителският авторитет да бъде унищожен веднъж завинаги! Детските градини и училищата стават една начална школа за подготовка.
Останалите Божии заповеди сякаш се оказват още по-трудни за преодоляване и затова върху тях е хвърлена цялата злоба и ярост на богоборците. Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствувай, не пожелавай жената на ближния, нито нещо друго, което е негово.
С тези заповеди се богоборят няколко проектозакона:
- Закон за съвместното съжителство (т.е. узаконяване на живеенето в блуд и скрита форма на многоженство);
- Закон за узаконяване на проституцията (узаконяване на прелюбодеянието), закон за гей бракове и т.н.;
- Закон за амнистия на средства, придобити от престъпна дейност и хазарт (познат ни от началото на демократичните промени, т.е. закон за оневиняване на кражбите в големи размери);
- Закон за извънсъдебното споразумение (т.е. истината и лъжата са без значение, стига да се споразумеем за определена сума, например, ако те набедя за педофил и ти си много богат, тогава ще ми платиш независимо, че съм излъгал).
„Не убивай!”
Ето го големият препъни камък. Тук на помощ пак идват медиите. Те пропагандират следните закони:
- Закон за абортите (т.е. убиване на малки деца по особено жесток начин чрез разкъсването им на части);
- Закон за ин витрото (убиване наведнъж на много зародиши, т.е. деца);
- Закон за евтаназията (узаконяване на самоубийството, узаконяване на съучастието в това убийство от страна на роднини, лекари, администратори, а чрез предлагания референдум за закона и „съучастие” на цялото общество).
И всичко това при условие, че има мораториум върху смъртното наказание!
Опитите да се разрешат гей браковете, смяната на пола, да се оневини педофилията като вид любов (както на конгреса в Лондон), сурогатното майчинство, клонирането на хора, донорството на органи, принудителното раждане на деца в седмия месец за улеснение на майките, бъдещото клонирането на хора без глави за донорство на органи и много други „свежи” идеи са вече допълнителни извращения, които просто целят да направят по-горните „закони” да изглеждат по-приемливи и предпочитани. Те, разбира се, само ще отворят вратите на Содом и Гомор, но това изглежда е без значение. За целта, а именно да се пробие защитата на това, което е оцеляло от обществото и неговите християнски ценности, в ход се пуска „живият щит” от болни и страдащи деца.
Показването обаче на страдащи и болни деца е похват, използван от терористите!
Както терористите изнудват близките на заловената от тях жертва, така медиите и техните задкулисни „кукловоди” изнудват обществото, разказвайки покъртителните истории на хиляди страдащи хора, за да прокарат някой нов закон. Понеже без нашата свободна воля те не са в състояние да променят нищо в този свят, единственият им шанс е да ни манипулират, обръщайки наопаки естествените ни представи за нещата. И техният „главен началник” и вдъхновител добре знае този факт.
*****
Ето такива мисли ме налегнаха, гледайки нашия променящ се и динамичен национален паметник. Чудех се с какво ще ме изненада днес, но не можах да го предвидя. Оказа се един човек горе на върха, оплетен като муха в металната му паяжина. Помислих, че поради възрастта си не мога да го видя и затова напрегнато се взрях. Нямаше грешка, в началото го бях взел за клошар, но после разбрах, че бил някакъв шемет с фотоапарат. Седи си там горе и снима тук долу. И се хили такъв някакъв...
Е, излезе, че освен всичко друго това е и единственият обитаем паметник в света! Тръгнах си обнадежден и понеже така се бях унесъл в размисли, че не разбрах кога е станало август 2012 година, забързах към трамвая. Докато си вървях за в къщи, внезапно ми хрумна нещо странно. Ами този с фотоапарата, дето снимаше от върха на паметника, гледайки отгоре надолу, дали няма, проявявайки своите снимки, да види онези наши ценности „обърнати” правилно, а?
Какво нещо е фотографията само!
София,
август 2012 г.
трамвай № 1300 години
Данаил
P.S.
Помагало за „обърнати ценности”
Малък тълковен РЕЧНИК НА НОВИТЕ ЦЕННОСТИ
(по Данаил)
Как се създават нови ценности и защо, и кое е средството за тяхното налагане и утвърждаване:
Средството се нарича Култура.
Култура: това е начинът и умението да се създават култове.
Процесът: Процесът всъщност е поставяне на идоли, издигането им в култ, на който всички наоколо започват да се кланят и служат.
Идол: Примерно музикални идоли или други такива на цели поколения.
Култ: култови реплики, култ към личността, културизъм, „издигаме в култ” това или онова, например „гурме културата”, т.е. култа към чревоугодието и други подобни.
Техните проповедници пък се наричат културолози.
Културолог: проповедник на култ, познавач на култа.
Културтрегери: крепители на култове, носещи култа. От „трегер” - главна греда.
Цели: Целите на това идолопоклонничество са създаването на общ идеал.
Идеал – това е образ на някакъв идол. Например хуманистичният идеал е образът на идола на хуманизма (човекът, а не Бог е в центъра на всичко); идеалът на Просвещението пък е идолът на всезнаещия и всичко обясняващ човек (пак човекът, не е много оригинално, нали?!), идеалът на Глобализма е идолът на глобално следящият те Big Brother, което било, да речем, забавно и т.н. и т.н. - все образи (идеали) на различните идоли. Комунистическият идеал например е образът на комунистическият идол, който обикновено представлява мумия в средата на един площад, пред която минава покланящо й се шествие от хора.
Манифестация: литийно бесовско шествие, извършващо поклонение на идола на комунистическия МАНИФЕСТ.
Бирфестът пък е манифестация на чревоугодници - поклонници на бирата.
В антична Гърция и развратен Рим всеки идол, (а всъщност бяс) си имал свой истукан т.е. статуя или каменен идол. Бесовете много обичат да ги наричат „богове”, да им се кланят като на богове и да им принасят жертви като на богове, за предпочитане хора. Те самите се определят като богове, (а всъщност са бесове) на различните човешки пороци:
- „бог” на виното (т.е. бяс на виното и пиянството);
- „бог” на любовта (т.е. бяс на любовната страст);
- „бог” на лъжата (това пък е един бяс с къси крака);
- „бог” на войната (бесът на войната и разрушението) и десетки други.
В известен смисъл те са, ако не богове, то поне князе на тези пороци, понеже ги владеят. А всички заедно са васали на Големия Бяс, който пък владее този свят. Князът на този свят или сатаната е техният началник. Затова комунистите учеха хората да „вярват” само в материалния свят и да отричат духовния, защото именно материалният е светът на техния княз. Ставайки зависим само от материалното и приемайки неговия край като край на всичко съществуващо, ти ставаш негов вечен роб. А днес вече се рекламира непрекъснатото удължаване на живота (т.е. на живота в материалния свят), което по същество е отдалечаване от преминаването в духовния свят.
Инструменти:
Какъв е обаче механизмът и инструментите за налагане на един култ? Инструментът, който се използва е изкуството.
Изкуство: създаване на изкуствен свят, на изкуствени ценности, на изкуствен образ на действителността (виж филма AVATAR). Ще рече, че се изгражда една неестествена, т.е. извратена среда. В тази извратена среда вече спокойно можеш да поставиш съответния ИДОЛ.
Изкуствоведи: вещери, създаващи изкуство (изкуствовещери). Тяхната задача е да представят изкуствения свят на изкуството по един изкусителен начин. Или с други думи идеалът за подражание (идолът за поклонение) най-добре се вписва в такава (изкуствена и изкушаваща) среда и всички, които са попаднали в нея, привлечени от рекламните й агенти и проповедници - културолозите, след като са прочели шарените брошури на нейните списуватели - изкуствоведите, завинаги остават омагьосани и пленени от своя (доброволно избран, тоест по свободен избор) идеал т.е. идол.
Къде проповядват свещенослужителите на бесовски култове и къде създават своя изкуствен свят? В храмовете на „боговете-бесове”. Това са операта, театъра (храм на Мелпомена), залите за рок концерти, стадионите. Операта, например, представлява литургийна служба на определен бяс (идол). Тя копира църковната служба като славословенето на Бога е заменено с:
- пародийни теми („Мадам Бътерфлай”- историята на една блудница);
- окултни теми („Аида” – Аид е античният цар на подземното царство, оттам идва думата ад, „Орфей и Евридика” и „Слизането на Орфей в ада”, ”Пръстенът на Нибелунга” – арийски мистически епос, ”Демонът на операта” и др.). Често пъти дори структурата на операта следва тази на църковната служба: първо действие, второ действие (отговарят на малък/голям вход) и т.н.;
- порнографски теми (виж кой да е концерт на „Мадона” - името не е случайно) и накрая:
- откровен сатанизъм (вж. концертите, т.е. "литургиите" на Алис Купър, АС/DС, Ози Озбърн и Черният Шабат (Black Sabath), Крале в служба на сатаната (KISS) и т.н.).
Манекени: по-правилно е да се казва „мамекени”, защото подмамват доверчивите млади хора, като ги карат да им подражават и да изглеждат като тях.
Модели/моделки: вид мамекени, които създават погрешен модел за подражание. Той пък те води до идола и неговия идеал (образ). Например идеалът на избягалите на Запад след Втората световна война нацистки професори-биолози е хората да изглеждат като военопленници от Освиенцим. Затова и манекенките по модните подиуми приличат на излезли от концлагер. Така те задават модела на подражание - всички млади момичета да се измъчват от глад и диети, докато заприличат на излезли от концлагер скелети и станат анорексички.
Други пък са робовладелци и търговци на плът, на робини и на малки деца. Те седят в ложи, пушат пури и правят кастинги т.е. огледи на робините от млади момичета, а напоследък и деца за техните „плантации”, т.е. модни агенции (вж. по-подробно св. Николай Велимирович).
Парад: начин за парадиране с извратеността, изява на новите ценности. Гей парад, техно-парад, парад на техните ценности (не на нашите). Често се бърка с пародия (напълно основателно).
Най-ерудираните и обучени идолослужители носят съответния ценз и образователни титли:
Магистри: Т.е. магове, магьосници. Често тези магистри стават министри, (които определят общественото потребление) и магистрати, (които определят обществените права). Министрите пък връщат „заема за обучението си” по магьосничество като прокарват МАГистрали за поклонници на различните свои идоли от „учeническите” години. По правило магистралите на маговете са с номер 666 и водят директно в ада. По радиото винаги ти пускат „Highway to hell”, за да си наясно, докато натискаш газта по тези маг-истрали. Ограничения на скоростта по тях няма.
Вещо лице: занимаващите се с вещерство при доказване на чужда вина и присвояване на чужда собственост. Обикновено от средите на магистрите и маговете.
Наука: популярно хоби на неуките, неумелите и незнаещите. С него те оправдават своето незнание за смисъла на живота и света. По-правилно е да се произнася „неука”.
След като благодарение на проповедниците на култа (културолози, културтрегери и пр.) бъде създадена подходяща среда и поставен съответния идол на съответния бог/бяс на съответната страст, започва и самото поклонение. Поклонението на вещопоставеният от вещерите ИДОЛ се нарича идолопоклонство. Поклонение на музикалния идол например се нарича „куфеене”, т.е. моментът на вричане и обсебване до гроб на идола или иначе казано покланянето му, докато станеш неговия пореден „кух-фен”.
Куфеене: ритуално покланяне на любим музикален идол чрез безкрайни поклони, водещи до изкуфяване, т.е. оглупяване.
Царството, в което отвсякъде те обграждат всякакви хора, кланящи се на всякакви идоли се нарича демонокрация или съкратено ДЕМОКРАЦИЯ.
ДЕМОКРАЦИЯ: демо версия на последните времена. Царство (т.е. пълна власт) на демоните.
Демонстрация: сбирки на поклонници на демоните и техните страсти. Съкратено от Демонострация.
КРАТЪК ТЪЛКОВЕН ИМЕННИК
Прилагам и един кратък списък от известни и популярни имена и тяхното възможно разтълкуване и обяснение.
Распутин: разпътен, безпътен. „Ще доведе Русия до безпътица”.
Сталин: стоманен – „Ще доведе до Железен ред”.
Един свещеник ми даде следното тълкувание на имената на съветските лидери от по-ново време.
Хрушчов: Грухчов, който грухти, рови и освинва всичко. Това е човекът, който доведе света до ръба на ядрената катастрофа и тропаше с обувка по масата в ООН.
Горбачов: Гробаров, който погребва, гробокопач, гробар.
Черненко: който почерня.
А ето и многозначителните имена на две атомни централи:
Чернобил: На украински значи буквално „черно биле”.
Черна вода: по-точно черна „тежка” вода.
Други имена:
Вълко Червенков – червеният Вълк.
Путин – „Ах, как он Вас запутает...”. Ще ви подлъже, ще ви обърка, накрая ще се загубите.
Петър Дънов: Един йеромонах ми даде следното тълкувание на името: Камък (Петър) към Дъното (преизподнята). Смисълът е: „С този камък на врата ще потънеш на дъното”. Друг смисъл: анти-свети-Петър – антипод на св. Петър – единият е във висините, а другият - на дъното.
Дъновизъм – визия за дъното, виждам дъното.
Вангелия Гущерова (баба Ванга) - Евангелие на гущера (дявола). Господ ни предупреждава: „От устата й излизат змии и гущери, пази се!”
Флоровски – модернистки цъфтеж. Цветна бременност с идеи. Послание: „Много цвят, малко плод”.
Л. Н. Толстой - толстая гордыня. Мазен израстък от самомнение. Смисълът за нас е: „Това е рикащият от гордост тлъст лъв”.
Да(ъ)рвинизъм - най-дърварският възглед за света.
Фройд, фройдизъм – от фр. (frois) - хлад, студ. Господ предупреждава: „С него и адът замръзва”.
Ницше – Нищи страсти.
Мартин Лутер – твърде дълго се е лутал.
Ошо - не лежете на това ухо. Господ ни предупреждава: „Не го слушайте”.
Йосиф Аронович Кривельов - (критик-модернист) – крив поглед по крив път.
Дякон А. Кураев – без коментар.
Колкото по-надолу пада човешката природа, толкова повече хората се обрисуват с животински прякори, според св. Игнатий Брянчанинов. Приемането на животински имена е характерен белег и на силовите групировки. Паяка, Мечката, Пръча и т.н., но не само! В. Лъвский, П. Волов, Змей Горянин и др. са разпространени имена и прозвища сред революционери и мутри, които са най-ниската каста от служители на дявола съзнателни или неосъзнати. Някои от тях носят имена на архангели и ангели като Ангел (Кънчев) и Гаврил (Г. Хлътев - Георги Бенковски), но се подвеждат или по-точно „хлътват” по обещанията на падналите ангели и стават техни служители (вж. Теорията за имената в „За имената” на св. Василий Велики (Евномии).
На другия полюс са имената на светците:
Св. Константин Велики - постоянен, устойчив;
Император Юстиниан Велики – истинен, правдив (наричан още Управда);
Св. Василий Велики - царствен и величествен;
Св. Николай Чудотворец – победоносещ и чудодеец;
Св. Йоан Златоуст - Златоструен, златоговорещ Йоан;
Св. Игнатий Богоносец – носещ в себе си Бога.
ПРОТИВО-РЕЧНИК НА НОВИТЕ ЦЕННОСТИ
Тук са посочени някои странни противоречия в ценностите от по-ново време. Затова и се казва „противоречник”.
1. Защо да се слагат забрадки в Църквата? – Никой не поставя въпроса обаче, защо задължително има дрескод във всеки елитен ресторант или клуб и защо там не пускат по шорти и джапанки.
2. Защо Църквата изразява позиция „за” или „против” по важни теми за обществото? Нали е отделена от държавата? Защо се меси в светския живот? - Ако обаче не вземе отношение или ясна позиция, обвиняват я в пасивност.
3. Защо непрекъснато се показва по медиите колко са лоши клириците и колко много други лоши хора има по света? – Никой обаче не сочи за пример добрите хора или светците на Църквата или ако се споменават, то е само, за да се потвърди, че такива днес, виждаш ли, вече няма.
4. Защо трябва да се поставя въпросът за вероучението в училищата? Защо трябва децата да научат за своя божествен произход и произтичащите от това отговорности в този свят? Това е само едно мнение на Църквата, намеса в светското образование! - Но когато на децата се преподава еволюционната теория, че са произлезли от маймуните или че светът се движи от долнопробните низки страсти и извратените идеи на диктатори, психично болни и ексцентрици, както и от недоказаните теории на всякакви учени и философи – проблем няма!
5. Обвинява се Църквата, че не се занимава достатъчно с благотворителност и социални дейности! - Но в същото време не се обвинява за това държавата, която има специално за целта министерство и на която всички плащат да се занимава със социални дейности. Всъщност тези дейности са отнети от Църквата именно от държавата и от тези, които я обвиняват.
6. Обвиняват се свещениците, че искат пари за труда си, вместо да вършат всичко по всяко време и без пари! - Но за всички останали обществени професии - лекари, инженери, адвокати се приема, че е нормално да бъдат добре заплатени.
7. Обявяват църковно-славянския език, „стария” юлиански календар, дрехите и брадите на свещениците за второстепенни и маловажни неща! – Но се хвърлят всички сили те да бъдат забранени и премахнати от Църквата! Е нали са маловажни?
8. Учат децата на полово възпитание в училище! – Но не ги учат на въздържание и не се забраняват абортите.
9. Забранява се пушенето на обществени места! – Но се обсъждат възможности за легализиране на леките наркотици.
10. Отрича се семейството като институция, защото се смята за отживелица и ограничение на свободата! – Но шумно се рекламира и настоява за узаконяване на гей браковете. Е нали бракът е отживелица?!