За повече от век съществуване на икуменизма икуменическите «богослови» разработиха множество еретически теории. Една от тях е «кръщелното богословие». Съгласно тази теория, границите на Христовата Църква се определят от «кръщението», без при това да се уточнява от кого и как е извършвано.

Тоест тези еретически общества, у които има подобие на Тайнството Кръщение уж били влизали в състава на Църквата Христова. Значи еретиците, които нямат такова подобие на Кръщение, не са чеда на Църквата, ако се вярва на тази теория. Но тук възниква въпросът: как може да се определи дали в дадено еретическо общество съществува «кръщение»? «Ако при преминаване в Православие даден еретик не е прекръщаван, – твърдят икуменистите, – значи Църквата признава „кръщението“, извършвано в неговото общество».

Само че тази ерес, повтаряна от много икуменисти и до днес, вече е отдавна изобличена и опровергана от православните богослови. Например свещеномъченик Иларион (Троицки) пише: «Ако Тайнствата са действителни извън едната Христова Църква, ако пълнотата на благодатния църковен живот не се ограничава само в пределите на Църквата, тогава съществуват няколко Църкви, <…> следователно трябва да се премахне деветия член от нашия Символ на вярата <...>. Мисля, че на Картагенския събор от 256 година епископ Суксес е изразил тази най-съвършена истина, казвайки: „Haereticis aut nihil aut totum licet“ („На еретиците [трябва] или нищо да не се позволява или всичко да им се разреши“). Тоест ако католическите свещеници са като нас, ако тяхното ръкоположение е като нашето, което и ние по Божия милост сме възприели, ако преподават на своите пасоми същите тези благодатни дарове, които и ние им преподаваме, то защо тогава католичеството да не е и същата Църква, каквато е нашата Православна Църква? Какво основание ще имам тогава аз – свещеникът на Христовата Църква - да се отклонявам от църковно общение с католическите епископи? Защо да не служа с тях Божествена Литургия и да не се приобщавам заедно с тях от едното Тяло Христово? Ако признаването на благодатността на католическата йерархия и нейните свещенодействия не противоречи на истината за единството на Църквата, то аз съм длъжен по повика на съвестта незабавно да встъпя в единение с католиците и да призовавам към същото своите събратя, осъждайки решително тяхното упорство, ако те не желаят това. Тогава и на миряните ще съм длъжен да проповядвам, че те могат да се причащават и в полските манастири, и във френските храмове. Но не, истината за единството на Църквата изключва благодатта на свещенодействията в извънцърковните общества. Да се примири единството на Църквата с действителността на Тайнствата извън нея е невъзможно».

Православный крест

Превод: Десислава Главева