Посвещава се на 127-та годишнина от Съединението на България

Православни и католици честваха заедно Успение Богородично в Пловдив

Ще видим ли отделянето на "Източна Румелия" от България и кога? Този въпрос от известно врeме ми се струва все по-актуален. Вече имаме първите симптоми за това. От 23 години в Южна България се хвърлят огромни средства за благоустрояването й, докато Северна системно запустява и се обезлюдява.

В Южна се строят 3 магистрали с намерение за 4-та, електрифицират се жп линии, модернизират се цели сектори от икономиката. Нови транспортни връзки свързват всички главни градове на областта „Източна Румелия” с  Турция, но не и с останалите части на България. Тук са и най-големите  инвестиции в енергетиката и туризма – ТЕЦ Марица, ВЕЦ Цанков камък, Рафинерията в Бургас. В същото време имаше огромни старания да се спре строежът на АЕЦ Белене, за да може в Турция на река Резовска да се построи нова ядрена мощност - точно в центъра на бъдещата област Евопейска Турция или иначе казано Тракия.

Достатъчно се направи и за да не тръгне проекта за петролопровод между трите православни държави България, Русия и Гърция. Той би минал по границата с Турция, а това вече е пречка за бъдещото й разширение на север. Спешно обаче се бърза с изграждането на газов интерконектор с Турция до 2014 г. Бурно се развива и туризмът по южното ни Черноморие, без обаче то да се свързва със северното (магистрала „Черно море” е последна в приоритeтите за магистрали).

Огромните инвестиции в зимните и балнеоложките курорти отново са на юг - Банско, Пампорово, Велинград, Хисаря, а същото е и в историческия туризъм - Перперикон, Татул, Созопол, долината на царете и т.н. По този начин, използвайки всички финансови ресурси на Р България, се подготвя една напълно развита икономически и свързана транспортно с Турция област. Така след отделянето й тя ще бъде лесно интегрирана към нея и същевременно напълно откъсната от България. Последната пък вече ще бъде изхарчила всичките си свободни ресурси и ще бъде доведена до фалит. Ето го и финалният акорд на тази подготовка.

За по-голяма сигурност в географския център на тази област беше предвидливо разположена и една американска военна база с капацитет от 25 хиляди военнослужещи и бе препоръчано преместването на държавната администрация от София в Пловдив! Така освен силна икономика тя ще разполага и със своя (засега само американска) армия и свой държавен апарат, който в подходящ момент да обяви самостоятелност или поне автономност.

Започна и обсъждането на възможността за ползване на турския език на публични места, което в близко бъдеще означава и втори официален държавен език.

Защо България върви с ускорени крачки към дуалистична държава? Отговорът на този въпрос традиционно се дава с конспиративни теории, геополитически стратегии и дори с чисто икономически внушения. Те, разбира се, до голяма степен обясняват какво се е случва, но не и причината за това.

„Актуална карта” на Турция, която обхваща обширни територии от съседни държави, включена в компактдиск, изготвен в рамките на национална образователна програма на Министерството на образованието в Анкара.

Да, разбира се, България винаги е била разработка на нечие чуждо разузнаване. Тя е била анализирана и всеки е имал някакви дългосрочни планове за нейното унищожаване. Така например след 1878 г. с цел да бъде изтласкано руското влияние от българските земи тя е разкъсана от Великите сили на три големи дяла. Едва когато това руско, разбирай православно, влияние е било туширано, й се позволява да извърши акта на Съединението на двете й части - Южна и Северна България. Сега вече по-голяма и по-силна тя става удобен съюзник на Запада и воюва неколкократно със своите освободителки-единоверки - Русия, Румъния и Сърбия за радост на своите мъчителки и орезници - друговерките Германия, Франция и Англия.

Днес процесът е обратен. Вече не е необходимо да бъде чак толкова голяма и силна и затова внимателно се подготвя нейният обратен разпад - отделянето на Южна от Северна България.

Това би било вярно обаче, ако нямаше Бог!

Taка смятат разните му там анализатори и разработчици. Ако слушаме тях, то всички подобни събития щяха да бъдат една проста механика от човешки взаимоотношения, при което „колелото на историята” го въртят те и техните мъдри теории и идеологии, а неблагополучията са всъщност една търкаляща се по хълмовете на събитията зъбчатка, невинно изпусната от нескопосаните механици-политици. За щастие обаче не е така. Лошата новина за тези доморасли монтьори на човешки взаимовръзки е, че първо Бог съществува и второ, че именно Той и свободната човешка воля движат въпросната машинария от обстоятелства и случки.

Тогава как да си обясним тази тенденция, ако наистина има такава? Да, аз смятам, че на България й предстои да стане дуалистична държава, но не заради въпросните конспирации, а защото тя вече е станала една двулична държава. В нея все по-отчетливо съзираме очертанията на една маска, която всъщност не е нейното лице. Тази маска един ден ще се откърти от досегашния й образ и отдолу ще се покажат една друга държава и един друг народ. Главен виновник за това състояние на нещата е червеят на атеизма и конформизма, на религиозния синкретизъм и безнравствения позитивизъм. Той живее в нашето тяло от поне 60-70 години, но ларвите му дремят от столетия. За това време е проял вътрешността на българската духовност до такава степен, че към настоящият момент България представлява само една дървена коруба на православна държава с куха сърцевина от битов атеизъм. Тя живее с двоен образ - един външен и един вътрешен и те, уви, въобще не съвпадат. Днес българите бавно и упорито се превръщат в хора с двулични сърца и две лица. Днес те са двойнствени и в своето поведение, и в своя морал, и в своите мисли.

Те например твърдят, че са православни, но празнуват с католиците; казват, че не са расисти, но мразят циганите; мислят се за демократи, но въздишат по комунизма; смятат се за европейци, но емигрират в Америка; хвалят се, че са патриоти, но псуват държавата си; говорят, че държат на традициите, но винят Църквата, че не е модерна; гордеят се с фолклора си, но слушат чалга; мислят се за „бели хора”, но се печат до черно в UV „фурни”; обръщат си бърните със силикон и носят халки на носа като негри от племето зулуси на залез слънце; пишат в Конституцията си, че са „традиционно православни”, но нямат вероучение в училищата си; празнуват най-светлите си християнски празници, като се търкалят по росни поляни, сякаш са луднали самодиви, а не християни, или като се друсат в кукерски носии по площади и стъгди до пълен умствен припадък и до получаване на езически екстаз; карат постите си като преяждат, почитат светците си с ходене по врачки и баячки, а съвсем до скоро смятаха Нова година за Коледа (тя пък какво е всъщност и до ден днешен не знаят).

Това двояко отношение към нещата, тази им двойствена обърканост се отрази дори и на извън духовния им битов свят - имат нещо като парламентарна република, но ги управляваше цар, който пък беше министър-председател, заедно с комунисти, които пък бяха партньори с турци, които преди време те самите изгониха от страната, а днес един пожарникар им стана султан. При това положение дори фактът, че Народното им събрание се помещава в Партийния дом, Президентството – в сградата на хотел „Шератон”, Министерският съвет - в тази на ЦУМ, Национално историческият музей - в „Зала договори” на правителствена резиденция, докато Столична Община иска да е в Централна баня, някак си изглежда съвсем естествен и нормално безобиден.

С други думи навсякъде в днешна България се е вселил двуликият Янус.

Поради това българинът изпитва остра болка от скоротечна загуба на идентичност и раздвоение на личността. В това си шизофренно състояние той не знае дали иска да продължава да е православен човек от XXI век, което му се струва все по-трудно и незаслужено мъчително, а тясната пътека на Православието все по-каменистостръмна и трънлива, или пък да вземе да се лашне на воля по широкия път на новопридобитата си модерност, накичен отгоре до долу с неоновите лампички и стикери на икуменизма и фриволното общение с иноверци, доволен и сит на бурните им аплодисменти, каквито всеки нов „селски идиот” получава от своите  „доброжелатели” и „приятели” на Запад. Такъв го намираме сега, зависнал на този труден исторически кръстопът - нещо като „петолъчката” до Сливен, ама в историческа перспектива, с видимо спрял мисловен процес и полудебилен поглед в очакване да изненада сам себе си, като най-накрая вземе някакво решение. Господ търпеливо го чака да тръгне нанякъде, за да отсъди каква ще е неговата съд-ба, сиреч присъда. Дали ще е достоен да се нарече Божий народ или не.

Ако ли пък нашенецът все пак, в типично негов стил, реши да си остане такъв, какъвто си се харесва - двулико-разделен, ще рече, ни католик с католиците, ни православен с православните, ни атеист, ни вярващ, ни българин, ни турчин, ни хладък, нито горещ, то тогава навярно Господ ще го „изблюва из устата си” (Откр. 3:16). Защото не веднъж го предупреждаваше: „Помни, прочее, как си приел и чул, и пази, и се покай” (Откр. 3:3). И най-вероятно ще отсъди да получи като награда една дуалистична държава, та да приляга по-добре на двуличния му характер.

Сигурен съм, че много от нас мислят това само за една фантазия, която няма как да се случи и че всеки, ако не национално, то поне лично – като запазен от подобни сътресения. Но всъщност всичко това, за което става въпрос, се е случвало не веднъж в историята.

Така например Господ реши да предаде на волята и управлението на исляма всички онези православни народи, които отстъпиха от Светото Православие и изпаднаха в ерестта на монофизитството, монотелитството, арианството, несторианството и други ереси, при което цял Египет, Сирия, Армения, Ливан, Персия и въобще целият Изток на Римската империя тутакси станаха собственост на полудиви бедуински племена от Саудитска Арабия, та чак до днес. Системно униатстващите пък балкански държави България, Сърбия, Гърция и частично Влашко и Молдова заедно с перлата на Православието Византия предаде на „милостта” на османските и селджукски турци. Преди това заради отстъплението на Великоморавия и Блатненското княжество и срамните гонения на светите равноапостолни братя Кирил и Методий и техните ученици, земите и народите на тези две държави бяха мълниеносно унищожени и предадени за управление на маджари и немци почти до края на ХХ век. Полша пък поради неспирното си движение от Православие към католицизъм и обратно, бе прехвърляна за общо ползване ту на Германия, ту на Швеция, ту на Русия. От друга страна същата тази Русия, както не веднъж е забелязвано, заради безумните си увлечения си по Просвещението и по всичко френско получи като подарък Наполеон насред Москва и едно доста добро копие на Великата Френска революция и нейните „светли” идеали под формата на Велика Октомврийска революция и нейните още по-„светли” идеали.

Нескончаемото залитане и поклоничество по протестантизма още от времето на Петър I и въобще по всичко немско от друга страна им доведе Хитлер и Вермахта, за да им се любуват на воля по цялата европейска част (Сибир остана далеч от мераците за модернизъм и в него чужд ботуш не влезе). Tя все пак за разлика от останалите отстъпници, като че ли единствена си взе някаква поука от всичко това. Преди точно 100 години през 1912 г. балканските народи също показаха, че са научили своя 500 годишен урок по Православие и тогава Господ им помогна с лекота да си върнат всичко загубено и да прогонят нашественика друговерец от Европа. За съжаление, това продължи едва една година и през 1913 г. същите тези народи показаха, че много лошо са научили първия урок за Каин и Авел. Поради тази своя грешка за тях настъпиха катастрофални последици и неразбории, които не спират и до ден днешен.

Ето защо ние нямаме никакво основание да смятаме, че щом непрекъснато отстъпваме от чистотата на вярата и непрекъснато даваме доказателства за своята топлохладност и леност, няма да получим за това подобаващо на делата ни възмездие. Напротив, щом Господ е предал дори Иерусалим и богоизбрания еврейски народ на запустение и разорение, то какво остава за нас „безобразните” в Христа.

Едно време Европа яхнала дивия бик на Зевс и прескочила Босфора, за да иде в Азия. Днес пред България стои същият избор - да блудства с еретици, за което ще бъде предадена на ислямска Азия или да остане православна и да заслужи Небесното Царство.

Дали ще бъдем двуликият Янус или двуглавият византийски орел.

Това зависи от самите нас!