ШЕСТА ЗАПОВЕД

„Не убивай”

Живял някога един жесток градоначалник. Нямал си той ни жена, ни дете. Едничката му радост и гордост бил белият гривест кон, за който се грижел специално нает слуга. Красив бил конят и целият град се тълпял да го види, когато градоначалникът излизал с него на езда. Но случило се така, че конят заболял. Нито стойката му, нито вървежът му били предишните.

Наредил градоначалникът да доведат при него коняря.

- Какво си направил с коня ми?
- Грижа се, господарю мой, колкото мога. Всичко, което зная, опитах, но нищо не помага.
- Три дни ти давам да го излекуваш. Не успееш ли, по-добре не ми се мяркай пред очите!

Когато има да се случи нещо лошо, то бързо става. Още на другата вечер конят умрял. Нещастният коняр не смеел да съобщи на господаря си за станалото. Седял в конюшнята и страдал за красивото животно.

През това време при градоначалника отишъл градинарят му и след като му казал ужасната новина, добавил:

- Такъв здрав и хубав кон беше! Все си мисля, господарю, че конярят е виновен за смъртта му. Иначе защо ще се крие в конюшнята?
- Ще го убия! Като куче ще го убия! - извикал градоначалникът и се втурнал навън, без да подозира каква беда го очаква.

Влетял в конюшнята. На слабата светлина на фенера видял тялото на любимия си кон. Приклекнал, за да го помилва за последен път, и тогава чул зад себе си груб, непознат глас.

- Прости се с коня, а после се прости и с живота си!

Обърнал глава големецът и познал в брадясалото лице мъжа, когото преди три години бил изпратил в затвора за кражба и побойничество. В ръката на разбойника проблясвал нож... Градоначалникът дори не успял да скрие изненадата и страха си. И точно тогава конярят застанал пред него с желязна вила в ръце. Стъписал се разбойникът. Не очаквал да намери и друг човек тука. Вилата се доближавала до лицето му. Обърнал се и хукнал да бяга.

Объркан, градоначалникът гледал в очите човека, който спасил живота му, и си мислел: „А аз идвах да го убия! Прости ми, Господи!”

Конярят му помогнал да стане.

- Ще те изпратя до къщата, господарю - рекъл му тихо той.
- Благодаря ти! Мога и сам да стигна, но ще се радвам да дойдеш с мене.

- Какво ли е било на душата му, бабо? Добре, че това е приказка и всичко свърши хубаво. Но искам да знам - защо в истинския живот има убийци?
- Не зная, детето ми... Някои са болни, други са слаби духом. Господ ще ги съди за делата им, не ние... Ние трябва да помним, че не бива да причиняваме болка и зло на никого.
- И на кучетата ли?
- И на кучетата, и на котетата, и на птичките... Нали и те носят душа.
- Още утре ще разкажа това на нашите момчета...

- Бабо, може ли Десислава да дойде с нас в Зоопарка?
- Може, разбира се. Само да попита майка си и татко си дали те ще й разрешат.
- Тя вече попита майка си. Но татко си не може да го попита сега, защото не знае кога ще го види.
- Защо? В чужбина ли е?
- Не, тука си е, но си има друга жена. Деси го вижда много рядко и затова често е тъжна. Искам да знам, бабо, как може така: уж се жениш за една жена, пък после си намираш друга...
- Мъничко си, момиченцето ми, и ще е трудно да ти обясня. Ще ти кажа само, че Седмата Божия заповед забранява това. Казано е: „Не прелюбодействай!”.
- О, колко трудна дума!
- И заповедта е трудна, но може би приказката ще ти помогне да я разбереш...

<< предишна || следваща >>

Книгата „Искам да знам” се публикува в "Бъди верен" с любезното разрешение на издателство "Изкуства" и авторката Ангелина Жекова.