След унищожаването на „религията в самата религия” посредством смесването на задачите на религията и изкуството, религията и държавата, религията и семейството, о. Ал. Шмеман достига до чистата антирелигиозност. „Религията е убила и убива Христос”, ще напише той в своя дневник. И ние виждаме как тези антихристиянски настроения и идеи се развиват в наше време. Разпространява се проповедта на антирелигиозността.

„Не трябва да се спасяваш, - учат те, - няма от какво да се спасяваш! Живей с Бога, оставайки такъв, какъвто си. Бог дойде в този свят и ние се сродихме с Бога. Бъди на висотата на своето човечество, не греши против своето Божествено достойнство. Ние сме община и имаме въплътената блага вест. Иисус е с нас като Брат, Приятел и Събеседник”.

Днес забранени фрази са: „да угодиш на Бога”, „да страниш от света”, „да спасяваш душата си за вечния живот”, „да помниш Страстите Христови и да се поучаваш в Неговия Закон ден и нощ”, освен това е забранено да се вярва в Царството Небесно, приготвено за добрите и във вечния огън, приготвен за злите, както и в Благия Съдия и Въздаятел.

От смесването на религията с всичко останало модернистите най-неусетно преминават към нейното отхвърляне и действена вражда към религията като към нещо чуждо на тяхната хоризонтална вяра. Ето ви пример: православен кинематограф, православна психотерапия, умната молитва като метод за лечение, безмълвието като метод за лечение, православен панаир, православно кафе... Примерите са безброй.

Но главното и най-ужасното е, че за тях Господ не е Лекар, а лекарство. Разбирате ли?! При положение, че Той не е лекарство, а е Самият Лекар! Това благоговение, което кара вярващите да пристъпват със страх Божий, падайки пред Него, е отменено от шмеманизма. Защото о. Ал. Шмеман учи: преклонението пред Светинята е чуждо на Православието. Христос и така е сред нас, няма нужда от „рефлексии”!

И ето това „инструментално” и в пълния смисъл на думата потребителско отношение към Господа е станало, ако не всеобщо, то във всеки случай общо място. Ето какво пише например митр. Иеротей Влахос в главата „Православието като медицинска наука” в книгата „Православна психотерапия”: „Християнството не трябва да се смята за религия. Ние, православните, не очакваме края на историята, но още сега преживяваме това, което предстои да се случи в идващия след Второто Пришествие живот”. И в подкрепа на тези страшни слова, унищожаващи нашата вяра в Идещия Съдия и Неговото вечно Царство, което човеку на ум не е идвало, той привежда думите на св. Симеон Нови Богослов: „Който е видял нетварната светлина и се е съединил с Бога, той не чака Второто Пришествие Господне, но живее в него”.

Тази мяра на св. Симеон Нови Богослов прилагат към себе си и модернистите. Те „са се съединили с Бога”! Те вече „живеят в Дошлия Господ”. Сега разбираме, какво означава този „есхатологичен смисъл на Евхаристията”, който щателно и методично о. Ал. Шмеман противопоставя на „индивидуално-осветителния”. Да станеш Симеон Нови Богослов без аскеза и подвизи, без разпятие за света, без отхвърляне на света, лежащ в зло, без да вървиш по тесния и скръбен път, следвайки Господа в Царството Небесно!

Това наистина са нови богослови. Само дето нито Иоан, нито Григорий, нито Симеон имат нещо общо с тези нови богослови! Би могла да ги свърже Религията, само че „новите” я отхвърлят.

Антимодернизм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев