Тайните на книга Откровение – част 4

4. Опасно e да се осланяме на собственото си мнение

И тъй ние не бива да се увличаме от специфичните образи в тази книга, които са наистина много запомнящи се и драматични – зверове, дракони, жени на небето и пр. Не бива да правим каквито и да били заключения, основани на фантазията. В никакъв случай не бива просто да я вземем, да я прочетем, а после да я изтълкуваме, както ни дойде на ум.

При нейното четене трябва да държим сметка за съдържанието на цялото Свещено Писание и за това как го тълкува Светата Църква. Преди всичко е нужно да я четем, бидейки под постоянното обгрижване на Църквата – православните християни ходят на църква, молят се всеки ден, причащават се, четат Свещеното Писание, (а не само тази книга от Писанието) и друга духовна литература. Ако човек като цяло води християнски живот и ако нашето православно християнство е съзнателна духовна битка, която всеки от нас води ежедневно в своите си условия, поне като прочита някои молитви, чете всеки ден от Свещеното Писание и съзнава, че ние сме християни и битката просто продължава, такъв човек не би се стреснал от някаква нова предстояща катастрофа и никакво лъжливо тълкуване на някой от образите в тази книга не би го накарало да си загуби ума.

Главното е, че ние трябва да четем тази книга със страх Божий, без да се осланяме на собствения си разум. Всеки, който чете подобни книги, в това число и книгата на свети пророк Даниил, чиито образи са подобни, трябва от самото начало да запомни, че не бива да се доверява на всичко, което му дойде на ум. Ако ни се стори, че въз основа на собствения ни опит или благодарение на своите познания разбираме за какво се отнася даден пасаж, то следва да подложим това на съмнение. Не бива да правим никакви изводи, без да ги сверим с казаното от светите отци, без да се посъветваме със своя свещеник, съотнасяйки всичко към нашия християнски опит.

В никакъв случай не трябва да мислим, че сме разбрали нещо, което на практика е изобретение на собствения ни ум. Например много хора са наизмислили какви ли не неща за числото 666. Могат да докажат, че то се отнася за Наполеон, Хитлер, римския папа, някой император или когото и да било. Но това съвсем не значи, че предположението е вярно. Това са просто лични догадки.

Разбирането на Свещеното Писание е дело на целия живот и затова не бива така бързо да решаваме, че много разбираме. Колкото повече съмнения имаме по повод собственото ни разбиране, толкова по-задълбочено ще бъде това разбиране, особено ако четем и други книги на тази тема – духовни такива и тълкувания.

Основните тълкувания, които ще ползваме при този курс, принадлежат на архиепископ Аверкий Джорданвилски – това е последната глава от неговото ръководство по изучаването на Свещеното Писание на Новия Завет. Повечето от своите тълкувания той е заимствал от св. Андрей Кесарийски – църковен отец от V век. Той е един от малцината автори, написали тълкувание на цялата книга Откровение.

<< предишна || следваща >>

Иеромонах Серафим (Роуз), Тайны книги Апокалипсис.

Превод: свещ. Божидар Главев