Има област, която не подлежи вече на обновяване, тъй като бидейки веднъж обновена, тя пребивава неизменно нова и всеобновяваща се. Древното премина, – казва апостолът, – ето, всичко стана ново (2 Кор. 5:17).

А после какво? Тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии (Рим. 8:19) – ние, казва той, и всички твари въздишат заедно с нас. За какво? За освобождение от робството на тлението. Кога? При бъдещето преустройство на всичко (виж пак там, 20-23).

По този начин, след обновлението на човечеството в Господа Иисуса Христа с благодатта на Светия Дух чрез апостолите – обновление, което действа и досега в Светата Божия Църква, да желаем и да очакваме с въздишки ни е дадено само за едно обновление – обновлението на всички твари, което ще последва при свършека на света. Дотогава от нас се изисква да пребиваваме всецяло в това спасително устроение, което Господ е предал на Светата Църква за неизменно съхранение.

Застой, мислите вие? Не, в това именно се крие и истинският живителен дух, вечнодвижещият се дух. Самото устроение на християнството е точно определено и неподвижно, но всеки, който встъпва и пребивава в него, от първата минута става причастник на обновлението, после постепенно укрепва, докато не се облече съвършено в новия човек, „създаден по Бога в правда и светост на истината” (Ефес. 4:24). Именно в това се заключава и тайнството, укрито от премъдри и разумни и открито само на младенците по духа на вярата.

За християнина истинското обновление вече е завършено. Всички други нововъведения не трябва да засягат онази негова страна, която го определя като християнин. Тази част окончателно е определена и трябва да остане неприкосновена. Макар и всичко около нас да се движи и променя, това не бива да ни увлича, защото много от него може да се окаже в разрез с Христовата истина и с християнските ни убеждения.

Следва да утвърдим в себе си съзнание за духа на вярата и християнския живот и, запазвайки го непоколебимо, да отхвърляме всичко, което не е в съгласие с него. Такова съзнание ще бъде за нас същото, което е скалата сред морските вълни. Ние живеем в света и затова не може да не се сблъскаме с това, което става в него, но няма никакво основание заради този сблъсък да се увличаме във всичко заедно с другите. Напротив, затова е и този призив към осъзнаващите истината, за да я отстояват и разобличават лъжата.

«Созерцание и размышление»

Превод: Светла Георгиева