Предговор от автора

Неоправославие или неоморализъм – уводна статия по повод статията„Проблемът за пола в църковния брак“ на Алексей А. Зайцев

Опонентите ми притежават големи дипломатически умения и, признавам, че в сравнение с техните таланти, лавровият венец на романтиците, присъден ми от г-н Осталцев, като от олимпийски съдия, не става за друго освен за супа. А когато дипломацията се съчетае с психология, то мозайката на доказателствата, употребявани от опонентите ми, започва да прилича на обърканите следи на лисицата по снега.

Все пак, нека да разгледаме дипломатическите „ходове“ на г-н Зайцев. Той, като ученик на г-н Осипов, употребява, следвайки своя учител, следния прийом: ако нещо не му допада, го представя като католицизъм.

В дадения случай не му допада забраната на Църквата за употребяване на противозачатъчни средства, затова в статията „Проблемът за пола в църковния брак“ желае да убеди читателите, че тази забрана е дело на католиците, а при православните има друг – по-широк възглед относно „фокуса“ на сексуалната интимност. Голяма и незаслужена чест оказва г-н Зайцев на католиците, като твърди, че в западния разкол се е съхранило това, което е отпаднало от „нравствения капитал“ на Вселенската Църква. Но да твърди директно, че Православният канон разрешава да се употребяват противозачатъчни средства, той, все пак, засега не може.

Г-н Зайцев започва с твърдението, че въпросите за контрацепцията не били решени окончателно, а си остават бели петна в Църковното право и предмет на дискусия. Своята статия той разглежда като принос в църковната проблематика. Нима той не знае за съществуването на сборници с епитимийни правила, употребявани в Древната Църква, в които ръкоблудството и малакията (изкуственото изливане на семето) се наказват с продължително отлъчване от причастие и специален пост – сухоядение? Формата и времето на наказанието могат да бъдат променяни, но самото действие се разглежда като грях и сквернота.

Г-н Зайцев желае да представи този сурогат, по-точно, извращение на брака, като нещо нравствено неутрално, като че ли предоставено на съвестта на самите съпрузи и на усмотрението на техния духовник. Първите стъпки на нашия дипломат се явяват желанието да пренесе контрацепцията от областта, забранена от Църквата, в проблематичната, още недоизяснена област, изискваща „творчески“ подход и доработки. След това тези средства, превръщащи брака в имитация, трябва да бъдат узаконени от Църквата, а библейският Онан (Бит. 38 гл.) – реабилитиран в очите на бъдещите поколения и грехът му да бъде оправдан.

Но много повече от статията на г-н Зайцев ни огорчи положителното отношение на митрополит Антоний Блум към въпроса за допустимостта на контрацепцията и стерилизацията. Дори езичниците-индуисти и сикхите били възмутени от опитите на правителството на Ганди да узакони и въведе в страната стерилизацията, което е пряката причина за убийството на Махатма Ганди и косвената за покушението над Индира Ганди.

За съжаление в мнението си по този въпрос митрополитът не е сам. Сред духовенството има немалко лица, допускащи употребата на противозачатъчни средства, тоест, превантивно или действително убийство на плода. Всичко това говори за нарастващата нравствена апостасия (отстъпление) на нашето време. Един от признаците на апостасията е безскрупулността в средствата и загубата на отговорност за благодатта Божия, получена в кръщението – на това християнско благородство, което в древните общини превръщало в синоними думите: християнин и светия.

По повод статията „Проблемът за пола в църковния брак“ на Алексей А. Зайцев

Един известен философ на миналото столетие* нарекъл своя книга за историята на европейската култура „Залезът на Европа“**. Но залезът не е нощ, а по-скоро нейно преддверие. Днес духовната история на Европа прилича на огромна лавина, на стремително движение на ледник, спускащ се от стръмна планина. Постхристиянският свят преминава от морала на Христос към морала на Раджиш***. Евангелската Заповед: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ се заменя с друга: „Блажени удовлетворяващите всички свои страсти, защото те ще видят сатаната“.

Съществува изразът „духът на времето“. От една страна, той е абстракция, подобна на идеите на Платон, а от друга - невидима, но действена сила, условно казано, сюрреалистично поле, в което се събира и интегрира живота на човечеството във всички негови проявления (моля този образ да не се бърка с физическа и вулгарна представа за ноосферата).

Духът на съвременната епоха, чието име е „всепозволеност“****, е встъпил в смъртна схватка с християнството. Тук са се очертали две тактически линии на борбата: 1) унищожение на християнството посредством войни и гонения; 2) асимилация на християнството от духа на времето, опити да се създаде ново християнство, чието ядро да бъде изпълнено с идеите на хуманизма; въвеждане на християните в пантеона – в „храма“ на всички богове. За това е нужна подготовка, първият етап на която да бъде създаване на недоверие към църковното Предание, разрушаване на традициите, игнориране на каноните, дискредитиране на вероучителните книги като образци на Православието.

В самата Църква трябва да се появят хора, които да започнат да проповядват от името на Православието, че в учението на Църквата има много проблематични, недоизказани, неопределени неща, които е необходимо да се изяснят, допълнят, реформират. Модернистите ще повтарят, че християнството не е статично, а динамично, поради което то трябва да еволюира, да е в крак със съвременността и да отговаря на изискванията на епохата, че е необходимо да се установи синергия между християнството и съвременността, тоест Божественото Откровение да се преустрои според понятията и вкусовете на този свят.

Духът на времето се проявява по различни начини в споменатите лица: едни от тях са изпълнени с този дух и живеят с него, не познавайки нищо друго; техният кръгозор е тесен, а религиозният им опит нищожен, те проповядват това, което мислят и чувстват, не разбирайки колко дръзки са техните претенции. Други, по-далновидни и прагматични, си дават сметка, че т. нар. „обновление на християнството“ всъщност се явява негово разрушение, и напълно съзнателно способстват за този процес. Те са съработници на духа на времето, и той особено цени тяхната помощ. 3) Хора с неправилен, изкривен религиозен опит, които стават безсъзнателни, понякога вдъхновени медиуми на духа, приел образ на ангел.

Всички изброени видове хора се обединяват от едно: неизкоренимото желание да променят нещо в учението на Църквата, да направят пробойна в стената на тази духовна крепост, и след това да я разнебитят, изваждайки камък по камък, тухла по тухла. Духът на времето по-лесно ще се справи с протестантството, което се е отказало от Преданието и е станало постоянно променяща се неопределеност за самите протестанти, и с католицизма, който навсякъде търси земни съюзници: в политиката, изкуството и науката; но, нямайки възможност да ги въцъркови (да им даде това, което сам е загубил), той самият се асимилира от тях, отколкото с Православието, твърдо в своята външна неподвижност. Поради това духът на времето се стреми да замени Православието с православоподобие.

Сега да се обърнем към по-конкретна тема. Статията на г-н Зайцев „Проблемът за пола в църковния брак“, публикувана в интернет, започва с обичайното за модернистите твърдение, че Църквата нещо е недоизказала и е оставила неясно, поради което съвременниците са длъжни да дорисуват едва забележимите пунктирани контури и да запълнят белите петна в каноните и нравственото богословие. Зайцев се спира на частен, но много важен за християнския морал въпрос: допустимо ли е използването на противозачатъчни средства, при чието действие не става оплождане. Той стига до извода, че такива средства може и даже е необходимо да се прилагат със съвета на опитен и съвременно мислещ духовник.

Отдавна сме слушали за опасността, че ако хората се размножават безконтролно, ни грози нарушаване на екологичното равновесие на земята. Подобен прецедент вече е имало в Австралия, където предприемчивите плантатори докарали от Европа питомни и диви зайци. Тези задокеански „гости“ бързо се размножили из равнините на Петия континент и се получил своего рода демографски взрив: пухкавите и пъргави зверчета, притежаващи голям апетит и постоянна „сексуална грижа“, започнали да изяждат посевите на огромни площи и след няколко десетилетия се превърнали в страшна опасност за селското стопанство. Загражденията от бодлива тел се оказали слабо ефективни, тъй като зайците прокопавали цели тунели в земята. Фермерите давали възнаграждения за тяхното отстрелване, учените разработвали химически средства за тяхното унищожение, но, благодарение на изключителната им плодовитост, победата оставала за четириногите емигранти. Ако зайците можеха да употребяват противозачатъчните средства, препоръчани в статията на А. Зайцев „Проблемът за пола …“, то не би назряла екологична криза, а те биха живели спокойно, апетитно похрупвайки тревни стъбла и млади храсти, радвайки се на земните дарове на австралийската флора. Но невъзможното за зайците е възможно за хората – това иска да ни докаже авторът-наукофил.

Г-н Зайцев, както и г-н Осипов, твърдят, че въпросите за семейството и детераждането са недостатъчно изяснени от Църквата и се нуждаят от корекции и доработки. Г-н Зайцев е склонен да мисли, че противозачатъчните средства, ако те не са съпроводени с аборт, може да станат принадлежност, нещо като необходим атрибут на нормалното християнско семейство – и към това мнение се старае да предразположи своите читатели и читателки. Всъщност действието на почти всички противозачатъчни средства представлява мини аборт, което фармацевтичните фирми скриват от потребителите. Но дори самият принцип за изкуствена намеса в областта на детераждането, с цел да се унищожи възможността за нов живот, вече е превантивно убийство. Считам, че уверението на г-н Зайцев, че Църквата не е изразила ясно своето отношение към противозачатъчните средства, е безотговорност или съзнателна лъжа. Всъщност Църквата категорично е осъдила тези манипулации като тежък грях. Още на първите страници на Библията в Битие се съдържа Божие обещание към Адам за това, че семето на жената ще порази главата на змията. Ето защо в съзнанието на старозаветните хора доминирала мисълта, че семето трябва да е посветено Богу. Това е отразено в старозаветните ритуали, например в обреда обрязване. Авраам, изпращайки своя слуга да търси невеста на своя син, изисква клетва, че точно ще изпълни поръчението и тази клетва е именно в семето, чрез което трябва да дойде спасението на хората. Поради това в Стария и Новия Завет развратът, блудството и прелюбодеянието се считали наравно с убийството и богохулството за най-тежки престъпления. В демоническите секти, според разкази на очевидци, съществувал особен ритуал за отдаване на семето на дявола и неговото осквернение посредством ритуален разврат.

Г-н Зайцев не счита употребяването на контрацептивни средства за грях, ако то не е свързано с убийство на вече заченато бебе (ембрион). Но нека се обърнем към Библията. В Стария Завет е написано за това, че Онан, не желаейки да има дете, изливал своето семе на земята и затова бил убит от Бога. Това наказание свидетелства, че подобно предпазване се явява въпиющ грях, заслужаваш смърт. В Новия Завет апостол Павел потвърждава тежестта на това престъпление: „малакийци (т.е. изливащи семето си посредством ръкоблудство или други начини) няма да наследят Царството Божие“. В Стария Завет такива действия се наказват с телесна смърт, в Новия Завет – с вечна смърт, а г-н Зайцев проявява благодушие!

Всяка механична контрацепция, за която недвусмислено намеква г-н Зайцев, представлява вид взаимен онанизъм, тоест опошляване на самата идея на брака; би могло да се каже, че това е „лъжебрак“, изобретен от „бащата на всяка лъжа“. Нима г-н Зайцев не знае, че венците, които се възлагат върху главите на жениха и невестата по време на тайнството венчание, изобразяват чистотата на съпружеския живот? Една от най-важните задачи за християнина се явява изграждането на семейството като домашна църква. Нима семейният живот на християнина трябва да се съпровожда от превантивно детеубийство? В такъв случай този „съюз на убийци“ става по-долен от мюсюлмански харем!

Християнството познава само един достоен начин за регулиране на детераждането – въздържанието, обуздаването на инстинктите, което дава повече сили за духовен живот и служи като източник за по-висша и светла радост. Всяка порочна идея се нуждае от лъжливи средства за нейното оправдаване. Поради това г-н Зайцев прибягва до лъжа; той казва на своите читатели: вижте, какъв възглед за съпружеството има св. Методий Патарски, велик отец на Древната Църква, и привежда обширен цитат, в който се възхвалява брачният живот с неговата интимност. Но всъщност г-н Зайцев лъже и се е опитал да скрие следите, така че читателят да не може да разбере за какво става дума в написаното от св. Методий.

Нека разгледаме какво представлява този откъс. Св. Методий Патарски е написал забележителното произведение „Пирът на девиците“. Десет девици-християнки се събрали в място край града, за да се насладят на красотата на природата, и между тях започнала беседа за живота в девство и съпружеския живот. Девет от девиците произнесли речи, отличаващи се с дълбочина на мисълта и изящество на формите, за преимуществата на девствения живот. Само една от тях, на име Теофила, опитала да възрази и привела обичайния довод, че съпружеският живот е необходим за продължение на човешкия род, при което употребила някои натуралистични картини от интимния брачен живот, за да са по-изразителни доказателствата на нейното мнение. Единствено тази част от „Пирът на девиците“ с апетит предава на своите читатели г-н Зайцев. След Теофила говорят други девици, които разкриват в речите си красотата на девствеността и целомъдрието като ангелоподобен живот. В края на краищата Теофила признава правотата на думите на останалите девици и, както изглежда, сама решава да остане дева.

Чрез измама г-н Зайцев, незнайно от кого научен на изкуството на словестното шарлатанство, представя думите на Теофила като убеждение на самия свещеномъченик Методий Патарски. Странно би било монологът на крал Ричард III да се разглежда като нравствено кредо на Шекспир. Още по-странно е, че такова позоваване на свещеномъченик Методий Патарски срещаме и при талантливия преводач на патристически трудове игумен (сега епископ) Иларион Алфеев в книгата „Таинството на вярата“.

Девствеността и въздържанието са надестествен ангелообразен начин на живот. Християнският брак, осветен от Църквата, е естественият начин на живот, съгласуван с нашата чувствена и повредена от греха природа, но имаща небесно освещение. А тази профанация на брака, на която настоява г-н Зайцев, е по-нисша от естествения начин на живот, до който не достига нито едно същество, обитаващо земята, освен човека, а в мистичен план – заповед на демона към потомците на Адам: „Хвърляйте семето си в калта“.

Тъмните сили отмъщават на човечеството за това, че Семето на Жената поразило главата на древната змия.

Карелин-р.ру

Превод: Любомир Серафимов

* Освалд Шпенглер – бел. прев.

** Заглавието се среща и като „Залезът на Запада“ - бел. прев.

*** Вероятно става дума за индийския философ Раджеш Далал, последовател на Джидду Кришнамурти – бел. прев.

**** В някои речници думата е преведена „толерантност“, което красноречиво показва какво всъщност представлява тя – бел. прев.
­­­­­­­­­­­­­­­­