Не само хората, предаващи се на пороци и страсти, се намират във вражеските мрежи и се явяват съратници на врага на нашето спасение, но и онези, които си поставят за задача да живеят благочестиво, не биват оставяни на мира от същия този враг. И тези християни той се старае да въвлече в така наречената прелест. Прелестта представлява извратено, неправилно, вътрешно наше настроение, на вид високо духовно, но всъщност фалшиво, измамно, изкуствено и показно. Това е вътрешното състояние на сърцето, за което св. ап. Павел казва, че може само на вид да е благочестие, но да е лишено от неговата сила.

Всеки човек поради своята немощ и греховната си природа бива в по-голяма или по-малка степен изложен на опасността да изпадне в прелест. Помислиш си, че нещо добро си казал или направил и ето ти прелест. Размечтал си се за своите дарования и способности – пак прелест. Приел си похвала и тя ти се е усладила – и това е прелест.

Светите отци различават при това два вида духовна прелест в крайното й развитие. Първият вид е, когато човек започне да си въобразява, че вижда Господ, Божията Майка, ангелите, духовете и смята себе си достоен за такива видения.

Вторият вид прелест е, когато човек възмечтае за себе си, че има висок духовен живот, че е необикновен постник, прозорливец, чудотворец, че е способен на велики подвизи, че е призван да учи и да ръководи хората. Този вид прелест се нарича мнение, защото в този случай, човек има високо мнение за себе си.

Но всеки вид духовна прелест е гибелно състояние на нашия дух. То има за основа духовната гордост на човека, тоест същия онзи грях, в който е паднал и първият ангел. Ето защо сатаната се стреми да въвлече в духовна гордост и всички Божии раби. Духовната гордост е неговият грях. Възгордявайки се, сатаната отпаднал от Господа и бил низвергнат в преизподнята. Същото падение очаква и всички нас, ако, не дай, Боже, бъдем въвлечени в духовна прелест. Жизненият опит и писанията на духовните отци показват множество такива примери, при които тези, които изпадат в прелестта да виждат духове, обикновено ги очаква посрамяване, а вторите, възмечтали високо за себе си – нравствено падение и често дори самоубийство.

Ще приведем пример за единия и другия случай. В една килия се молел някакъв монах и ето че започнало да му се струва, че от иконата излиза ангел и му казва: „Ако искаш да станеш безстрастен, изгори очите си с огъня от кандилото, за да не виждаш вече суетата на този свят”. И прелъстеният инок го направил: изгорил първо едното си око; тогава гласът отново се обадил и му заповядал да изгори и второто, но тук инокът дошъл на себе си. У него се пробудила мисълта, че той, бидейки грешен и немощен човек, и без очи ще бъде нападан от греха, ако не му помага Господ. И щом така смирено помислил за себе си, прелестта за собственото му съвършенство бързо се изпарила, а заедно с нея изчезнало и видението, а той само отдалеч чул силен смях и усетил необикновена смрад.

А случаите на нравствено падение и самоубийство поради духовна прелест, когато човек възмечтае за себе си, са огромно множество. Има едни сектанти, така наречените хлисти*, които изпадат точно в тази бесовска прелест и знаете ли как завършва всичко при тях? С нравствено падение и разврат. Например при хлистите, тъй наречените радения**, както е доказано, нерядко завършват с поголовно грехопадение. Или ето един пример. Една жена ни разказа: „Понастоящем аз се намирам в постоянна борба с плътската страст, която започна у мен след моето падение, а допреди това бях религиозна, често посещавах храма, изповядвах се и се причащавах”. „Тогава, кажете, преди падението, когато бяхте религиозна, не мислехте ли високо за себе си?” „Да, случвало се е. Случвало се е през нощите дълго да се моля и да си мисля: каква щастливка съм – моля се и нямам никакъв грях, а може би в тази нощ толкова много хора се отдават на разврат, и се услаждах от мисли за собствената си чистота”. „Ето я и причината за вашето падение – духовната гордост или така наречената прелест”.

В един манастир живеел схимонах, който се отличавал със строг живот и бил уважаван за това от братята. Веднъж той се явил пред настоятеля и му казал, че бил взет в рая, но за съжаление там той видял само себе си и нито един от братята. Настоятелят поради своята простота не обърнал внимание, че за този инок това било начало на духовна прелест, събрал братята и като им предал какво бил видял схимонахът, започнал да ги убеждава да живеят добродетелно, за да не бъдат лишени от рая. Какво се случило обаче със схимонаха, който си въобразил, че само той е достоен за рая, а от братята нито един? След известно време го намерили обесен в килията му. Работата е в това, че този, който е изпаднал в духовна прелест, бидейки лишен от Божията благодат, започва да изпитва страшно униние, скръб и отчаяние, от което следва и влечението на прелъстените към самоубийство, а и врагът на човешкия род също им натяква за самоубийство.

Един прелъстен отшелник например решил, че ще е добре да бъде разпнат на кръст по примера на Христа Спасителя; на друг се сторило, че над него може да се осъществят думите на Свещеното Писание: „защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе ... ще те понесат на ръце” (Пс. 90:11-12), и ето че веднъж той, за да докаже правотата на своите религиозни убеждения, се хвърлил от прозореца, заявявайки, че след падането ще остане невредим, но за нещастие се пребил.

Да, желаещите да водят духовен живот трябва много да се пазят от прелестта. При това следва да се запомни, че прелестта започва незабелязано за теб самия. Не дай, Боже, да помислиш високо за себе си, че примерно си нещо по-различен от другите, че другите се възхищават от твоите подвизи, че имаш влияние над хората и т. н. Да се поддадеш на такова чувство, значи да отвориш вратата за прелестта, която след това бързо се развива и ти скоро ще си въобразиш, че вече си обгърнат от сияние, че можеш да изгонваш бесове и по този начин ще въздигнеш сам себе си в ранг на някакъв особен човек, Божий пратеник, духоносец, чудотворец и т. н. За да избегнем тази духовна прелест, трябва добре да помним, че само покайното чувство и смирението, съединено със страх Божий, създава у нас здраво духовно и спасително настроение.

Наистина, такова настроение не се достига лесно. Понякога ние желаем да се съкрушим, да се смирим, а ни напада самомнение. Нека напада, а ние пак ще продължаваме усърдно да търсим покаянието и смирението, ще се молим, ще се самоукоряваме, ще плачем, че у нас няма покаяние.

Винаги помни, че само с труд и пот може да се достигне смирено чувство. И докато не съборим стените на гордостта и самомнението - за нас няма спасение. Нека така да възпитаваме сърцето си, че всички наши подвизи да ни се струват нищожни и че са нужни за очистването на нашата неимоверна душевна сквернота. Тогава ние няма да ги забелязваме и да се услаждаме от тях, а ще ги считаме за дребни и незначителни.

Дръж също тъй в сърцето си такова чувство: всичко добро, което вършиш, го вършиш, не за да заслужиш венец от Господа или да заемеш предно място пред Него, защото тогава винаги ще съществува опасност да си въобразиш, че вече достатъчно си се потрудил и заслужаваш награда, но трябва да се трудиш, за да не огорчиш Господа, своя Благодетел, трябва да се трудиш за спасението на душата си.

И знай: ако ние имаме такова настроение, то вътре в нас ще бъде изработена силна чувствителност към собствените ни грехове, тъй че всяко греховно петънце ще ни се струва огромно и дълбоко оскърбяващо Господа. А тъй като ти никога няма да си в състояние да се избавиш от тези греховни петънца – греховните помисли и чувства, то у теб сама по себе си ще се развива и укрепва надежда единствено на Господа, Който може да очисти всичката твоя сквернота, а за себе си ще мислиш, че си негоден раб (Лука 17:10), слаб и немощен.

Благодатный огонь

Превод: свещ. Божидар Главев

* хлисти – руска мистическа секта; някои автори смятат, че това е богомилство, присадено на руска почва – бел. прев.

** радение – хлистовски мистичен ритуал – бел. прев.