– А  дяволът също ли не съществува? – изведнъж весело се обърна болният към Иван Николаевич.

– И дяволът...

– Не му противоречи! – само с устни прошепна Берлиоз; той се отметна още по-енергично зад гърба на професора и взе да прави гримаси.

– Няма никакъв дявол! - изкрещя Иван Николаевич, тъкмо каквото не биваше, объркан от цялата тази каша. – Ама че навлек! Стига с тия смахнати дивотии!

И тогава лудият се разсмя така, че от липата над главите на седналите изхвърча врабец.

– Е, не, наистина става интересно! - тресеше се от смях професорът. -  Но какво е това - при вас за каквото и да попиташ – все го няма!

(М. А. Булгаков, Майстора и Маргарита, Профиздат, 1989, прев. Лиляна Минкова)

В «Журнал Московской Патриархии» № 1 за 2012 година бе публикувана статията на доктора на филологическите науки А. С. Десницки  „Праведният Иов и съвременният катехизис (личен опит за превод на библейската книга)”.

В съвременния живот на Православната Църква у някои свещенослужители се наблюдава очевидната обновленческа тенденция за отказ от традиционното четене на Словото Божие на църковнославянски език и превод на богослужението на новите езици – руски, украински и др. В тази връзка опитът на Андрей Десницки, който „от 1994 г. работи в Института по ориенталистика към РАН, паралелно сътрудничейки с Руското библейско общество и Института за превод на Библията” (с. 79), се явява особено показателен.

Авторът на новия превод на Книга Иов се е занимавал също „с преподаване в редица богословски учебни заведения” (с. 79), в частност в Свято-Филаретовския институт, ръководен от свещеник Георги Кочетков.

Какво е качеството и духовното съдържание на новата версия на превода на древната библейска книга? За да преценим това, достатъчно е да се запознаем със следното признание на доктор Десницки:

„Още една знакова дума – еврейската „сатан”, която означава „враг, неприятел”. От нея произхожда и сатана, именно нея използва и синодалният превод във 2-ра глава на кн. Иов. Но духът, който виждаме там, не прилича точно на нашите напълно установили се представи за врага на човешкия род. Този дух заедно със „синовете Божии”, се явява пред Бога, беседва с Него и иска Неговото позволение преди да стори каквото и да било на Иов. Действително ли в книгата е споменат дяволът - врагът на човешкия род, или това е някой друг дух? Не ни е известно с точност. В края на краищата това е поетичен текст, а не догматически трактат; от него трудно може да се очаква прецизна богословска формулировка. Затова С. С. Аверинцев е избрал за превода думата „Противоречащ”, а аз – думата „Враг”, и едната и другата се пишат с главна буква като собствено име. По този начин читателят може сам да реши вижда ли в този дух дявола или не” (с. 77).

По-умопомрачителни думи от преводач на Свещеното Писание трудно можем да си представим. Древноеврейската дума „сатан” (отдясно наляво: самех, mem, нун), е може би единственото от всички понятия, което не се нуждае от превод и трактовка. То е абсолютно ясно. Съгласно синодалния превод означава „сатана”, а на църковнославянски – „дявол”.

На Велика Сряда, когато Църквата възпоменава предателството на Иуда, на Вечернята звучи следната паримия от Книга Иов: Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа. И рече Господ на Сатаната: Отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече... (Иов. 2:1-2). По-нататък в текста на паримията думата „дявол” се среща многократно. Случайно ли този текст е включен в богослужението на Велики Четвъртък? Очевидно не. На този ден се възпоменава следният евангелски епизод: И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванадесетте. И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде (Лука 22:3-4). В синодалния превод: И влезе сатаната в Иуда...

Книга Иов е една от малкото книги в Библията, в която подробно се разказва за сатаната. Със своя превод Андрей Десницки е зачеркнал от Библията едно от главните упоменавания за дявола, „премахнал” го е от страниците на Свещеното Писание. По неговите неясни думи библейският сатана „не прилича точно на нашите напълно установени представи за врага на човешкия род”. Чии са тези „представи”? И нима, ако нечии „напълно установени представи” не съответстват на Свещеното Писание, техният собственик може да прекроява Божието Слово по свой вкус и според извратения си ум?

Десницки се смущава, че в Книга Иов, дяволът се „явява пред Бога”. Но и в Евангелието се разказва, че когато Господ бил в пустинята, дяволът пристъпил към Него: И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове (Мат. 4:3).

На Десницки му се струва странно, че в Книга Иов дяволът застава пред Бога и „иска Неговото позволение”. Но подобен епизод е описан и в Евангелието, когато Христос изцелил Гадаринския бесноват: И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях. Иисус веднага им позволи (Марк 5:12-13). Ето защо всичките смущения на автора са съвършено безпочвени.

Фразата на Десницки „Действително ли в книгата се споменава дяволът - врагът на човешкия род, или това е някой друг дух?”, е твърде съзвучна със сходния въпрос: Истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая? (Бит. 3:1). На своя също тъй лукав въпрос, авторът пак така лукаво отговаря: „Не е известно с точност”. Може би сатаната съвсем не е влязъл в Иуда Искариот, а „някакъв друг дух”... Човекът, заел се с превода на Библията, следва именно на този въпрос да има напълно определен догматически правилен и канонически достоверен отговор. Иначе самият превод на Библията неизбежно ще се окаже не боговдъхновен, а вдъхновен от същия този дух, който пишман-преводачът не е пожелал да назове, а е представил на читателя като „някой друг дух”.

Андрей  Десницки е удивително съзвучен с действащото лице от Булгаковия роман Иван Бездомни, чиито думи (адресирани към самия дявол!) приведохме в мотото: „Няма никакъв дявол!” Преводачът несъмнено изпълнява волята на дявола, зачерквайки името на лукавия от библейския текст.

Следващият пасаж на Десницки съдържа духовна прелест и богохулство: „Това, в края на краищата, е поетичен текст, а не догматически трактат, от него трудно може да се очаква прецизна богословска формулировка”. И това авторът го пише за библейската Книга Иов!!! Може да си помислим, че като премахва от библейския текст думата „сатана”, Десницки предлага по-„прецизна богословска формулировка”. За съжаление, това съвсем не е така. Вероятно, д-р Десницки не случайно (въпреки Православната традиция и нормите на съвременния руски език) пише думата „враг”, обозначаваща дявола „с главна буква като собствено име”. Получава се така, че няма никакъв сатана, а присъствието му в текста е налице и при това той е удостоен с главна буква!

Заключението, което прави новият преводач на библейския текст, предизвиква у здравомислещия читател недоумение: „По този начин, читателят може сам да реши вижда ли в този дух дявола или не”. По какъв ли начин непосветеният читател може да види дявола, там където хитрият преводач предвидливо го е скрил?

Нужен ли е на Църквата такъв превод на Библията, който предоставя на читателя сам да решава за дявола или за нещо друго, за което повествува Свещеният текст? Може ли да бъде благословен такъв текст? Може ли да бъде препоръчан да се чете от благочестиви люде? Не трябва ли той да бъде забранен и да не се използва в църковното богослужение?

И накрая, защо рекламата на този богомерзък и богохулен превод е поместен без подобаващи коментари в „Журнал Московской Патриархии”?

Благодатный огонь

Превод: Светла Георгиева