Интервю на Серафима Смолина с монах Виктор

На 15 ноември (според гражданския календар - 28 ноември) Православната Църква празнува паметта на преп. Паисий (Величковски) (1722–1794) – светецът, оказал огромно влияние върху руското монашество и който се е потрудил много в книжовното дело.

„В негово лице по удивителен начин сe съчетават светостта на личния живот, любовта към просвещението, забележителната способност за устройване на монашеското общежитийно братство, умението му да привлече и духовно да възпита многоброен сонм ученици, да създаде голяма школа на православно духовно подвижничество и накрая, голямото литературно дарование, помогнало му да извърши важно и необходимо дело – изправянето на старите преводи и новия превод на светоотеческата аскетическа литература”*, - се казва в житието на стареца.

Там се отбелязва, че влиянието на светеца „се е разпространило в над 100 обители на 35 епархии на Руската Църква, чрез над 200 ученици на стареца и техните приемници”. Най-известните продължители на трудовете на преподобния, насочени към духовното просвещение на монасите и миряните чрез светоотеческото наследство били знаменитите Оптински старци. По проблемите с изучаването на светоотеческите творения беседваме с монах Виктор - обитател на един руски манастир.

- Отец Виктор, каква роля играе четенето в духовния живот на християнина? Задължително ли е да се четат творенията на Светите Отци?

– Оптинският старец преп. Анатолий Старши и други свети отци ни наставляват, че без четене на светоотеческите писания не е възможно да се придвижваме по пътя на спасението. А св. Игнатий (Брянчанинов) пише, че в нашето последно време, когато са намалели живите носители на благодатта, без четене на творенията на Светите Отци, не е възможно да се спасим. Нещо повече, сега и духовно съвършенство се постига чрез четене и изпълняване на светоотеческите наставления според силите, както ни учи този светител: „Четенето на отеческите писания поради намаляването на духоносните наставници стана главен ръководител за желаещите да се спасят и дори да достигнат християнско съвършенство”. Св. Игнатий още казва така: „Който чете писанията на Светите Отци, него мога да нарека спасяващ се”. От това се вижда, каква роля играе четенето на светоотеческите книги за духовния живот.

- Колко продължително и колко често от времето християнинът трябва да отделя за четене на творенията на Светите Отци? Как е най-добре те да се четат за по-задълбочено усвояване - изцяло, на части или избирателно?

– Тук може би е най-уместен съветът на преп. Амвросий Оптински, който препоръчвал да се прочита ежедневно сутрин по една страница от творенията на Светите Отци, а след това в продължение на целия ден да се осмисля прочетеното. Обаче преподавателите и студентите от духовните училища, които подготвят писмени работи върху трудовете на някого от Светите Отци, залягат да изучат всички негови съчинения и четат, колкото им позволяват силите. Така че към въпроса за продължителността и обема на четенето за всеки конкретен случай трябва да се изхожда от целта, индивидуалните условия на живот и труд на човека, неговото здраве, разположение и способности.

А що се отнася до усвояването на светоотеческите творения, то Светите Отци съветват периодично да се препрочитат някои от най-важните книги. Например преп. Макарий Оптински на всеки пет години, ако не греша, препрочитал творенията на Авва Доротей и „Лествицата” на преп. Иоан, като всеки път откривал нещо ново за себе си в тези съчинения.

За по-доброто усвояване на светоотеческите трудове допринася също целенасоченото изучаване на някой въпрос. Например ако християнинът се бори със страстта на унинието, той може да вземе благословение от духовния си отец да почете от втория том на Добротолюбието, в което са събрани съчиненията на различни Отци за борбата с осемте главни страсти. Но да не чете всичко подред, а само това, което се отнася до унинието. За запаметяване може да си записва местата, които са му по-близки и разбираеми, които чувства, че са по силите му да изпълни.

И още един момент. Струва ми се, че към преп. Макарий Оптински веднъж се обърнал един монах, оплаквайки се, че в паметта му не остава нищо от прочетеното в светоотеческите книги. На това преподобният отговорил така: „За да остава в паметта прочетеното, трябва да се изпълнява и в живота”.

– Някои духовници казват, че когато четем книги за борба със страстите, прочетеното трябва да отнасяме единствено към себе си и душевното си състояние и разположение, а не към ближните си. Защо?

– Ако човек отнася прочетеното към другите, то ще преуспее в осъждането и така ще се възгордее и ще погине. А когато прилагаш прочетеното към себе си, постоянно ще виждаш своята неизправност, ще се укоряваш и ще преуспяваш в добродетелта на смирението.

– Могат ли вярващите да четат всички духовни книги? Как при избора на книга да съпоставим написаното в нея със собственото си духовното ниво и житейски обстоятелства?

– Св. Игнатий (Брянчанинов) дава следния богомъдър съвет: „Всеки да избере за себе си четиво от Отците, съответстващо на неговия начин  на живот. Отшелникът нека да чете Отците, писали за безмълвието; инокът, живеещ в общежитие - Отците, писали наставления за монашеските общежития; християнинът, живеещ в света - светите Отци, произнесли своите поучения изобщо за всички християни. Всеки, в каквото и да е било звание, да почерпи в изобилие наставление от писанията на Отците. Непременно е нужно четене, съответстващо на начина на живот. В противен случай, ще се изпълваш с мисли, макар и свети, но неизпълними в действителност, подбуждащи към безплодна деятелност единствено във въображенията и желанията; делата на благочестие, подобаващи на твоя начин на живот, ще се изплъзват от ръцете ти. Не стига това, но ще се превърнеш и в безплоден мечтател - твоите мисли, бидейки в постоянно противоречие със сферата на действията, непременно ще пораждат в сърцето ти смущение, а в поведението ти –  несигурност, и двете така мъчителни и вредни за теб и за ближните. При неправилно четене на Свещеното Писание и Светите Отци лесно може да се отклониш от спасителния път в непроходими дебри и дълбоки пропасти, както се е случило с мнозина”.

– Необходимо ли е всичко прочетено да се приема като ръководство за действие? Как да се научим да го използваме в своя духовен живот, в различните ситуации?

– Преди да изпълним нещо от светоотеческите наставления, трябва да се посъветваме с духовния си наставник и ако той благослови, да се заемем с изпълнението. А как да се научим на това – тук еднаква рецепта няма, съществуват различни начини. Например св. Николай Сръбски казва:  „Първата стъпка на подвига е да подражаваш на добродетелните хора около теб. Втората стъпка  – да подражаваш на светиите на твоя народ. Третата стъпка – да подражаваш на светиите на Вселенската Църква”. Ето един от начините.

Другият начин е ежедневно да четем за смирението, самоукоряването и търпението – най-необходимите добродетели за всеки християнин. Така ни съветва преп. Макарий Оптински. Тогава в случай на изкушение ще можем да си припомним прочетеното и да получим духовна полза. Например: „А когато се случи да се смутиш, то и за това има начин: „потресен съм и не мога да говоря“ (Пс. 76:5). Ето това  ще бъде подвиг и духовно делание”.

Но тук  е необходимо да имаме предвид, че Христовите заповеди са предназначени за обновеното човешко естество. Със свои сили, както учат Светите Отци, ние не можем да ги изпълним. Затова обезателно трябва да просим помощ от Бога. „Която добродетел не си придобил – казва преп. Анатолий Оптински, - укорявай себе си и проси от Бога. Но не се смущавай”.

– В периода на въцърковяване, мнозина  открили вярата се стараят да четат светоотеческите творения и книги за Православието. Но след известно време, все пак изниква въпроса: може ли да се чете художествена литература? Ако да, то каква? С каква цел? И дали това си заслужава?

– Случва се, че някои хора заради работата си по необходимост четат класическа литература, например преподавателите по литература или журналистите. В такъв случай духовниците благославят това. Съществуват също художествено преработени книги, основаващи се на действителни събития, например „Отец Арсений”. Или книги написани в художествена форма от Светите Отци, например „Касиана” на св. Николай Сръбски. Но като цяло не е желателно да се чете художествена литература. Такова четене Господ вменява за празно пилеене на времето, а безделието поражда униние.

– Какви книги и кои автори ще посъветвате да четат новоначалните православни?

–  „Житията на светиите” от св. Димитрий Ростовски. Св. Александър Вологодски дори ходатайствал пред Светия Синод за въвеждане на изучаването им в училищната програма, отбелязвайки голямото възпитателно значение на житията. Също така мога да препоръчам, както е съветвала старицата схимонахиня Сепфора, да се четат писанията на светиите, които са живяли неотдавна – св. прав. Иоан Кронщадски, преподобните Оптински Старци, св. Игнатий (Брянчанинов) и други.

– Има ли някаква разлика в четенето за монаси и миряни? Какви книги, според Вас, са особено полезни за избралите монашеския път?

– Да, разлика има. Монахът трябва да чете книги за деятелните добродетели – например писанията на Авва Доротей, преподобни Иоан Лествичник, 5–тия том на свети Игнатий (Брянчанинов) и други негови трудове.

За миряните писанията на свети Игнатий също са полезни, тъй като обясняват особеностите на подвига в наше време. Освен това, преп. Амвросий Оптински съветвал миряните да четат книгите на св. Тихон Задонски и св. Димитрий Ростовски. Мога да посъветвам както миряните, така и монасите да четат трудовете на св. Теофан Затворник.

– Светите Отци пишат, че при избора на душеспасителни книги е необходимо християните да проявяват предпазливост за да не би поради незнание да се подведат по съмнителна литература, в която се съдържат лъжливи еретически мисли. Но какво да се прави, ако се сблъскаме с неизвестни автори и творения?

– Ако християнинът си избере за правило да чете само светоотеческа литература, ще се предпази от всички заблуждения и тогава този въпрос се решава много просто. Ако авторът е светец, например преп. Паисий (Величковски), той може смело да чете. В противен случай – да не чете.

Наистина, сега понякога дори под формата на светоотечески творения се продават еретически съчинения. Например, така нареченият втори том от творенията на преп. Исаак Сирин. В действителност, това е книга от неизвестен автор, който е подписвал своите съчинения с името на преподобни Исаак. Това е очевидно, защото той проповядва осъдената от Вселенските Събори ерес за всеобщото спасение. Също така наскоро видях в църковната книжарница книгата „За помислите” на „авва” Евагрий Понтийски. А в нея не пише, че този „авва” е предаден на анатема от Петия Вселенски Събор. В предговора се споменава за това осъждане само повърхностно и неясно, докато в същото време преп. Иоан Лествичник в своята „Лествица” го нарича „богопротивният Евагрий”, който „си въобразявал, че е най-премъдър от премъдрите, както по красноречие, така и по висота на мислите: но той, бедният, се е лъгал и се оказал най-безумен от безумните”**.

Но и срещу това има средство. Когато човек чете дълго време светоотеческите писания, у него се изработва вкус към четенето, той започва да чувства светоотеческия дух. И дори тогава, когато авторът му е неизвестен, като разтвори книгата и започне да я чете, той ще забележи, ако духът на автора не съвпада с духа на Светите Отци. Тогава ще остави настрана това съчинение, ще се посъветва с по-опитни в духовния живот хора и ще си изясни дадения въпрос.

Православный крест

Превод: Светла Георгиева

* Прот. Сергий Четвериков, „Молдавский старец Паисий (Величковский), его жизнь, учение и влияние на православное монашество”.

** Преп. Иоан Лествичник, Лествица, Стъпало 14, т. 12.