Портрет на Ориген –
метална гравюра от XVI век
на неизвестен художник

Апокатастасисът на Ориген - учението, че всички Божии творения, в това число и най-тежките грешници и падналите ангели, в края на краищата ще се върнат при Бога – е близък до античната философия, която е разглеждала историята на света като верига от последователни и затворени цикли, където краят се слива с началото –  устието на реката на времето съвпада с нейния източник. Всеки един цикъл на историята прави гигантска окръжност, наподобяващ движението на космическия кръг, при който линията се затваря в отправната си точка. По такъв начин светът, произлязъл от Бога, трябва да се върне при Бога – в своето първоначално състояние.

Този езически апокатастасис, превръщащ спасението в необходимост, всъщност зачерквал разликата между доброто и злото в аспекта на вечността. Той детерминирал самата воля на човека, а доброто и злото превръщал в ефимерни състояния, едва ли не фикции. Според Ориген човек е обречен на спасение, а самото спасение е възвръщане. И тук ние се сблъскваме с философската страна на апокатастасиса.

Но има и друга, по-съкровена – това е нравствената страна. Човек престава да се бои от Бога, а според Библията страхът Божий е начало на премъдростта. Именно страхът Божий отрезвява човека, пази го от грях и очиства ума от страсти. Без страха Божий умът се намира в състояние на опиянение и става роб на чувствата, желанията и стремежа към наслаждения. Страстите подсказват на ума идеи, а разсъдъкът ги развива. Страхът, пазейки човека от тежки грехове, отваря в душата му място за благодатта, която ражда надежда, а надеждата ражда любов. Където няма страх – там няма надежда, а само змейовата песен на страстите, които оправдават греха.

Странна работа: грешникът се утешава с Божията любов, в която се надява да намери прошка без покаяние и изправяне на живота. Това е лъжливо упование и такова неразбиране на Божията любов идва оттам, че в самия грешник няма любов към Бога. Впрочем грешникът често убеждава себе си, че Бог е само Любов и че Той ще му даде време за покаяние преди смъртта, а сега е време за земни радости и наслаждение, а не за сълзи.

Многоречивите изказвания на съвременните хуманисти за любовта Божия на практика са грях против любовта, тъй като те искат да превърнат любовта Божия в гарант за своето спасение без покаяние и изправяне на живота, което е злоупотреба с Божията любов и милосърдие. Тези хора не разбират, че истинската любов към Бога се ражда в тежка борба със себе си, че отдавайки се на страстите, те не обичат Бога, че вършейки грехове, се присъединяват към Христовите мъчители. Думите за любов без подвиг са оправдание на греха. Такива хора са готови да разпънат Бога и да блудстват под сянката на Кръста, утешавайки себе си, че Бог е Любов.

За съвременното хуманистично съзнание е неприемливо учението на Христос за вечните мъки, което се съдържа в Евангелието и се явява един от краеъгълните догмати на сотириологията и есхатологията.

Учението на Ориген е било осъдено и изхвърлено от Църквата, но е останало в дълбините на човешките сърца, където греховете като змии са свили гнезда. През цялата история виждаме рецидиви на оригенизма в ересите и сектите, в това число и в окултните секти, които учат за възстановяване на падналите ангели в техния чин и примиряване на сатаната с Бога. Характерно е, че в демоническите секти блудът е станал ритуален символ на любовта. 

Самият Ориген е бил аскет, но, за съжаление, аскетизмът му стигнал до фанатизъм и той се самоскопил. Ориген четял Евангелието в мъждивата светлина на «Диалозите» на Платон. Лъжливият спиритуализъм на Ориген като платоник и обещанието за спасението на всички хора направил оригенизма привлекателен за древните, средновековните и съвременните хуманисти. Днес все по-често се чуват призиви за реабилитация на Ориген и за признаване на църковните анатеми за недействителни и за някакво недоразумение.

Съвременните реформатори с голямо удоволствие биха предали на анатема светия цар Юстиниан Велики, свикал V Вселенски Събор, на който бил осъден Ориген, а самия Ориген биха обявили за "вселенски учител".

Карелин-р.ру

Превод: Десислава Главева