По форумите могат да се намерят сериозни и обмислени изказвания, среща се честна и откровена полемика, в която и двете страни се стараят не само да се победят една друга, като двама фехтовачи в двубой, а да си изяснят истината. В този случай признанието на собствената неправота или грешки е не по-малко достойно от самата победа. Всички биха спечелили от една искрена и принципна полемика, в която по-дълбоко и по-обемно се разкрива темата. Но за съжаление често срещаме друго – желание за себеутвърждаване, желание да покажеш интелекта си, да блеснеш със знания, подобно на дамите от висшето съсловие, които ходели на театър за да демонстрират публично украшенията си, да сплетничат и да се съревновават една с друга.

На някои хора просто много им харесва имената им да се появяват по форумите пред очите на стотици хора и те постъпват също като деца, които драскат имената си по стените и вратите на домовете, мислейки си, че по този начин ще увеличат своята значимост. Ако не са форумите, никой не би забелязал, че такъв с нищо незабележим човек съществува на света, затова за него участието на форума е шанс да получи известност.

Трябва да кажем, че огромен брой от участниците по форумите почти не обръщат внимание на обективните факти и логиката на доказателствата, което е поради техните вродени синдроми и лични комплекси. Би ми се искало да се спра на някои от тях, разбира се, без това да означава, че тези негативни оценки са общо приложими.

Комплексът на маймунката

Маймунката на форума постоянно прави гримаси и глупави физиономии. Не е възможно да отучиш маймунката да се криви и да подскача, тъй като това й е в природата. В началото тя може да заблуди някого, че е талантлив актьор, но скоро се оказва, че уменията й се ограничават до имитация и подражание, но за самостоятелно творчество маймунката е неспособна, ако не вземем предвид способността й да виси на опашката си.

Маймунката не винаги се зъби, но понякога изпада в меланхолия и с клюмнала глава седи в ъгъла на клетката, ала в това време тя не медитира и не размишлява за превратностите на този свят, а мисли как да хване мухата влетяла вътре. Макар маймунката да има някои външни прилики с човека, всъщност тя е едно от най-циничните животни. Ако например се разсърди, че посетителите на зоопарка не й дават бонбони, тя може да ги замери с топченце от изпражненията си, каквито маймунката винаги има под ръка. Това е особен маймунски хумор, който съвсем не е смешен за човека. Тъй че гледайки кривенето и подскоците на маймунката, внимавайте да не се приближите прекалено близо до клетката й.

Комплексът на лисицата

Лисицата умее да заплита следите си подобно на морски възел, тъй че да не може да се разбере накъде се движи. Тя изказва наведнъж няколко противоречиви мнения и ако я хванеш за опашката, тоест докажеш грешката й, тогава в отговор лисицата посочва своите противоположни, алтернативни твърдения и заявява, че нейните доводи трябва да се разглеждат в цялост, а не поотделно. Лисицата никога не се изразява ясно, но това не й пречи постоянно да казва: „Надявам се, сега всичко ви стана ясно. Защото все пак не сте чак толкова невежи и оглупели, за да не можете да проумеете думите ми”.

На практика самата тя никога не доизказва мисълта си, прекъсвайки я по средата, тъй че е трудно да се разбере, какво иска да каже. Дългата пухкава опашка й помага моментално да замете следите си, а именно, че без много да мисли, е казала или написала нещо. Ако лисицата бъде уличена в лъжа, тя с оскърбен вид ще отвърне, че е оклеветена и ще изложи на показ вече почистената си и пригладена опашка. Лисицата избягва да говори рязко със своя опонент, но затова пък не се стеснява да изопачава и извращава цитираните текстове. Тя прилича на мошеник, който се държи като джентълмен и затова често хората смятат лисичите хитрости за образец на коректно участие в дискусията. Да гониш лисица не е лесна работа. При нея всичко е много оплетено, на човек му се струва, че дори когато спи, тя продължава да обмисля хитростите си и в съня си.

Комплексът на мошеника-картоиграч

Почти винаги заедно с комплекса на лисицата върви комплексът на мошеника-картоиграч. Той полага усилия да очарова аудиторията, манипулирайки с цитати, при което:

- подлага цитатите на преработка и ампутации;

- игнорира алтернативни изказвания на същия отец или болшинството отци;

- привежда цитати, нямащи отношение към дадената тема. Понякога такива доказателства са подобни на следния силогизъм: първа предпоставка – днес температурите са минусови, втора предпоставка – това беше прогнозирано от метеорологичните служби, извод: значи крушите са по-полезни от ябълките. Понякога сме свидетели на куриоз: мошеникът-картоиграч прекалено разчитайки на невежеството на аудиторията, привежда цитати, свидетелстващи против самия него. Ако бъде хванат в това, той моментално измъква друг цитат и възкликва: „Ето, виждате ли, Василий Велики е на моя страна, а Иоан Дамаскин е против вас!” Само че често подобно цитиране произвежда върху публиката същия хипнотичен ефект, какъвто произвели върху Козлевич цитираните от Остап Бендер латински глаголи в неговия безсмъртен диспут с ксендзовете.

Комплексът на пуяка

Главното доказателство за пуяка е гордият му вид, величествената походка и професорският тон. Пуякът се перчи на форума важно, като че е първи везир на султана. Пуякът не говори, а се изказва с такъв вид, като че ли е последна инстанция за истината. По време на диспута той често прави резки забележки на опонента си, като че ли последният се явява пред него на изпит. След това пуякът приема поздравления от себе си и сам вдига ръката си в знак на победа. Наглостта на такива хора е неимоверна и може да се сравни само с тяхната глупост. В черепа на пуяка има празни пространства, които са запълнени с гордост.

Пуякът обича да употребява изрази като „това е абсолютно точно”, „абсолютно безусловно”, „това е стопроцентова истина” и пр. Пуякът произвежда у слушателите различно впечатление: едни казват за него, че е нахално парвеню; други – че е глупак; а на трети, които са с повишена внушаемост, се оказва, че пуякът е направил потресаващо впечатление.

Хората, които в своето умствено развитие са останали в детските си години, безусловно се доверяват на важно пристъпващия пуяк, приписвайки му не само дълбоки познания, но и някакви лични харизми. Но за хората, които са израсли своето малолетие, пуякът е глупак или аферист.

Комплексът на рака

Ракът има две особености: първо, той носи върху себе си броня като подвижна крепост, в която може да се скрие, когато пожелае; второ, той умее да се придвижва на заден ход без да изменя положението на тялото си. Заради бронята човек не може да разбере с какъв точно рак си има работа и от какъв водоем излиза. Тактиката на рака се заключава в това, че той се опитва незабелязано да се прокрадне към плячката си и неочаквано да я хване с клещите си, а ако това не му се удаде, отстъпва на заден ход. Ракът може при това да се извини, че е постъпил неправилно, уверявайки, че повече няма да се повтори, но това е с цел да приспи бдителността ви. След неуспех ракът за известно време се спотайва сред камъните или в някаква пукнатина, а след това отново се появява от другата страна и при неуспех отново се оттегля на заден ход. Раците са сиви на цвят, но ако ги уловиш и ги сложиш във вряща вода почервеняват. Само че двукраките раци никога не почервеняват, нито докато са живи, нито след смъртта си. Понякога рибарите използват пословицата: „Като няма риба и ракът е риба”.

Комплексът на истеричката

Истеричката започва, надавайки писък: „Ой, убиха ме, заклаха ме, ох, сърцето ми кърви, помогнете добри хора!” Нейните доводи на форума изглеждат така: „О, аз съм потресена! Караул, зле ми е, дайте по-скоро чаша вода! Това, което прочетох е ужасно!” Тук имаме психологически прийом: доказателствата може да останат на страна, но бабешките вопли направо режат съзнанието, запомнят се и хората си мислят: сигурно наистина се е случило нещо страшно, щом човекът е доведен до припадък. На форума жените по-рядко употребяват такива бабешки доводи. Често това е прийом използван от лица от мъжки пол, но без мъжки характер.

Комплексът на кокошката

Кокошката търчи насам-натам, рие земята и изборно кълве зрънца, като, разбира се, пропуска скъпоценните. Ползващите метода на кокошката кълват отделни фрагменти от светите отци, осакатявайки мисълта им, след което посредством монтаж на цитати създават нови концепции. Кокошката кудкудяка, като снесе яйце, а такива хора кудкудякат без да са намерили дори черупка от яйце.

Комплексът на щуреца

Когато по време на спора щурецът види, че губи, прави скок встрани и започва разговор на друга тема, сякаш нищо не се е случило. С щуреца можеш да спориш, само ако го държиш в ръка, за да не може да скочи встрани, докато не бъде изчерпан докрай разглежданият въпрос. Понякога щурецът се превръща в богомолка и вместо отговор произнася молитвени слова, например: „Преподобни синайски отци, молете Бога за нас!” и с въздишка заявява, че е време да се замисли за спасението на душата си. За нрава на богомолката ще замълча. За това може да се прочете в зоологическите справочници.

Комплексът на магарето

Както е известно, магарето има силен глас. Доказателство за магарето е да реве колкото се може по-силно, прекъсвайки останалите. В една индийска притча се разказва как един лъв, като чул силен рев наблизо, затреперил от страх и точно се канел да избяга, напускайки владението си, когато се оказало, че ревяло някакво магаре, което си пасяло недалеч от гората. Когато на форума се появи магаре, не влизайте в полемика с него иначе ще повредите гласните си струни, а няма да има никаква полза нито за него, нито за вас. Оставете го да се нареве на воля и то доволно от себе си самò ще млъкне и ще отиде да хрупка трева. Най-общо казано, магарето на форума не е най-лошото същество.

Комплексът на крокодила

Крокодилът пълзи по свой определен маршрут без да се отбива встрани. Ловците на крокодили, знаейки този му навик, поставят на пътя му остри клинове, които прорязват корема на крокодила, но той продължава да пълзи напред, разпорвайки своето единствено уязвимо място. Комплексът на крокодила във форума се изразява в чугунена упоритост и нежелание дори да разбере опонента си. На всички доводи крокодилът отговаря с една и съща фраза: „За мен това е неубедително. Вие говорите прекалено абстрактно, явно имате слаби познания по предмета”. Крокодилът не е възможно в нищо да бъде убеден. Всички доводи отскачат от него като от броня. Той нищо не предлага, нищо не доказва, а само безразборно отхвърля думите на опонента, без дори да го изслуша докрай. И в това няма нищо удивително, тъй като крокодилът е влечуго, а при влечугите гръбначният мозък е повече от главния.

Комплексът на осата

Когато някой закачи осата, тя веднага преминава в настъпление и без да отговаря на въпроса по същество, обсипва опонента си с градушка от контравъпроси с най-разнообразно съдържание: „Къде е вашата регистрация, имате ли виза? Кой ВУЗ сте завършили или сте с начално образование? Какво е отношението ви към новите документи за самоличност? Коя година е починал чичо ви и не е ли бил от есерите?” Общо взето осата е усвоила военния закон: най-добрата защита е нападението.

Комплексът на жабата

Жабите притежават способността непрестанно да надават дружно квакане и в това тяхно квакане има определен ред и дори хармония, сякаш оркестърът им се дирижира от невидим диригент. Ако няколко единомишленици на форума се договорят, в случай, че работата тръгне на зле за тях, да започнат дружно да квакат като членове на английския парламент, устройващи обструкция по ирландския въпрос, то съществува реална опасност да заглушат всички гласове на форума и той да залинее и увехне. Когато жабите започнат да говорят, изчезва спокойната увереност, че някога ще спрат и ще млъкнат.

Комплексът на Кук

Това е неутолимото желание да се правят нови открития. Последователите на Кук в богословието се впускат в морето на патристиката, за да намерят неизследвани и още неотбелязани на картите острови. Съставят оригинални концепции във всички области на богословието и се възприемат за първопроходници на Църквата. Общопризнатите авторитети на църковната наука и вероизповедните книги ги дразнят, защото се явяват преграда на техния път и обикновено им докарват истерични пристъпи.

Тези богоизобретатели искат да очароват аудиторията с оригинални възгледи, както в своето време футуристите и кубистите искали да поразят въображението на съвременниците си с революционни крясъци: „Долу старото изкуство! Старият фрак трябва да се разкъса по всички шевове!”, както и с изображения на космоса и човека във вид на пресичащи се геометрични фигури. Тяхната заветна мечта е да разрушат Православието и да построят ново авангардно християнство, авангардно дотам, че техният христос ще се яви в ролята на междузвезден космонавт или в ролята на хипи на рок концерт. Пазете се от модернистите, във всеки от тях дреме един малък Кук!

Комплексът на клоуна

Той е близък до комплекса на маймунката, но е доста по-неприятен. Маймунката в повечето случаи дразни хората, докато клоунът се опитва да осмее, опошли и оплюе всичко свято за християните. Със своя език като с нечисти ръце той се опитва да сграбчи светинята и да я омърси. Клоунът има свой психологически план: ако успее да унищожи чувството на благоговение, той е унищожил самата религия. Да се говори с шеги и закачки за духовния и метафизическия свят е същото като да изнесеш свещените предмети от олтара на базар. Затова не бива да се допуска на форума пошли люде под вид на дискусия да се заемат с десакрализация на самото Православие.

Комплексът на пауна

Паунът е екзотична и скъпа птица, аристократ сред пернатите. Паунът не е пуяк, който се надува от собствената си глупост като детска топка пълна с въздух. На форумите паунът се появява рядко, при това следвайки някакви свои далечни планове. Той навсякъде иска да изтъкне своята елитарност и избягва да се смесва с тълпата като патриций с плебеи.

На форума той се появява внезапно в пълния си блясък и обсипва публиката с бенгалски огън от цитати на европейски богослови и философи, които е чел или не е чел, но е чувал за тях – нали няма как да се провери. За него думите на протестантските и католическите теолози звучат по-авторитетно и научно от православното учение, което той познава по-зле и уважава по-малко от писанията на еретиците. Паунът се любува на яркото си оперение, което е като султански халат. Но той има безобразни червени крака покрити с люспи и пукнатини. Това някак си показва, че основа на знанията при пауна липсва, а всичко е покрито с разноцветни пера. Ако образът на пауна се появи на форума веднага ти се струва, че от самото изображение лъхат екзотични чуждоземни аромати.

Калерин.р-ру

Превод: свещ. Божидар Главев