Начало Теми Ереси и иноверие Нестинарството – болна мистика и езическа ритуалност - част 2


Нестинарството – болна мистика и езическа ритуалност - част 2

 

 

Нестинарството – демонично-окултен феномен, болна мистика и антицърковност

Редица светски изследователи на обреда са се опитвали да дават обяснения на способността да се ходи безболезнено по жарава без изгаряне. В религиозно-мистичния култ на нестинарската общност от особено значение е привеждането в транс, при което се извършва танцът върху жаравата. Това състояние се обозначава с понятието “прихващане”. Първоначално се е смятало, че нестинарите изпадат в екстазно състояние под влияние най-вече на външни, механични фактори - на музиката и на околната предразполагаща обстановка[55]. Впоследствие се е изяснило, че преди да придобият способността да се потопяват в трансовото състояние, даващо им възможност без опасност от изгаряне безболезнено (анестезиологично) да тичат върху жаравата, те прекарват състояние на мъчително боледуване.

Това е “класическият” начин, който водел до “прихващането” и бил задължителен за почти всички нестинари в миналото. Симптомите на това боледуване са описани от д-р Гарвалов по следния начин: “Това боледуване е тежко и продължително. Аз не можах да доловя истинските симптоми на това тяхно заболяване, но се разбра, че то се изразява в губене на апетит, силна отпадналост и пълно изтощение на целия организъм. При такова боледуване на нестинарките явява им се лично св. Константин и им казва, че за да оздравеят, трябва да играят на празника в огъня. От този момент болната жена се обрича в служба на светеца и става нестинарка“[56]. Авторът пресъздава и други характеристики на състоянието им: “Те всички страдат от нерви, често се оплакват от главоболие, лесно се афектират, лесно се отчайват и се наблюдава изобщо една лабилна психика. Те са силно впечатлителни, сантиментални...”[57]

Става ясно, че по време на това боледуване дават обет на божеството, което в техните представи се идентифицира със Светока-покровител, т. е. св. Константин. Благодарение на този обет става възможно прихващането им, вследствие на което получават и способността за безвреден допир с огъня. В духа на светоотеческото разбиране бихме могли да направим заключението, че въпросното “прихващане” не е нищо друго, освен обсебване от страна на падналите духове, т. е. от демоните. Според Свещеното Писание: “Дяволът като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (1 Петр. 5:8). Забележително е, че обладаването от “поднебесните духове на злобата” става реалност след доброволното обещание (обет) на нестинаря да се посвети в служба на тъмната сила, която идентифицира с божеството (Светока). Недвусмислен аналог на подобно боледуване се наблюдава в шаманизма. То е част от посвещението в шаманство. Обредите, съпътстващи това посвещаване са с ясно изразен демоничен характер и включват обръщане на запад, отричане от Бога и обет да се служи на сатаната, в резултат на което бъдещият шаман придобива прословутите си свръхестествени способности. Всичко това става по време на особено болестно състояние[58].

Несъмнено нестинарите и техните култово-обредни практики попадат под санкцията на следните предупреждения, отправени от Бога към Моисей, които като компонент от старозаветното законодателство са валидни и за новозаветните времена: “Не бива да се намира у тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огъня, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа...” (Втор. 18:10-12). В случая е ясно, че Бог, зачитайки свободната воля на всеки човек, му предоставя възможност свободно и без принуда да се самоопредели на кого да служи, но както пише в Евангелието на св. евангелист Матей: “Никой не може да слугува на двама господари; защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре” (Мат. 6:24).

Този момент на свободен избор при нестинарите се предоставя по време на особеното им боледуване, за което стана въпрос по-горе. Оттук нататък са възможни два варианта на постъпване. Първият вариант е, когато нестинарят възприеме боледуването си като Божия покана за изправление и покаяние. Следващата стъпка е да се обърне към Бога, да прояви решимост и да прекрати участието си в този езически обред, който е опасен и душевреден досег с магията и окултизма. След доброволния обет да служи на Светока, при което всъщност отхвърля Бога, Бог допуска обладаването от тъмната сила и проявяването на всички последствия от нейното въздействие. Огнеходецът получава необикновена свръхестествена дарба, но поради общението си с бесовете се лишава от Божията благодат и възможност за спасение. Божията милост е безгранична. Дверите на покаянието за нестинарите, проявили решимост да отхвърлят от себе си езическото нечестие, са винаги отворени. Ако не потърсят спасителните средства на св. Църква, те ще продължават да пребъдват в състояние на особена духовна прелест (измама, заблуда), която обрича на вечни адски мъки тях и доверилите им се и измамени хора.

Показателен е фактът, че в техните вярвания липсва представата за дявола и за тях той като че ли не съществува. Тяхното божество – Светокът е обременено с елементи на персийския дуализъм и въплъщава в себе си едновременно добрия и злия Бог[59]. Често във виденията им Светокът приема вид на човекодемон, който изисква жертва, защото е зажаднял за кръв. Идеята за демоничното начало на природата му е онаследена от дуалистичните вярванията, свързани с древни езически божества, които в едни случаи помагат, а в други пакостят, защото са едновременно и добри и зли[60].

В пространното си изследване върху социалната психопатология д-р Д. Гарвалов, стремейки се да даде научно обяснение на нестинарството, пише, че “то спада към психичните епидемии... и има религиозна подкладка”[61]. Отчитайки предварителната “психологическа подготовка” и ролята на самовнушението, той обяснява “прихващането” чрез раздвоение на съзнанието, като “психическа регресия с временен характер (съпроводена с образно преживяване) и като “типична истерия (истерични припадъци)[62]. Д-р Гарвалов описва външните симптоми на нестинарите, изпаднали в транс. Многократно е имал възможност да наблюдава нестинарски игри. Според него симптомите наистина са признак на обсебване. В тази връзка той пише: “Самото прихващане или вселяване на духовете в човека става у всички магьосници, конвулсионери, медиуми и нестинари по един и същ начин и почти с еднакви симптоми. Настъпва изменение в цвета на лицето, погледът става замътен и разсеян, или очите се обръщат. Припадъкът започва с треперене, което се превръща впоследствие в конвулсивни движения. Прихванатите викат, крещят или бълнуват на висок глас. Танцът се среща не само при нестинарите... Всички имат и слухови халюцинации, които ги правят пророци, гадатели и прорицатели. Те всички не помнят нищо от онова, което правят или говорят през време на припадък, защото всички смятат, че отдават тялото си на друго чуждо, неземно същество, което ги обладава”[63].

Още проф. М. Арнаудов определя като най-важна отличителна черта на нестинарите “способността за религиозна екзалтация”[64], която е описана детайлно от всички изследователи на обреда. В. Полихронов пресъздава като очевидец проявите на една нестинарка, която “викала ху–ху–ху, биела си главата дорде потече кръв и си деряла дрехите. После два – три дена не излизала, лежала болна”[65].

Д. Радойнова въз основа на наблюдение на нестинарски игри през периода 1995-1998 г. прави следното обобщение за външния израз на екстаза при съвременните нестинари: “Около час преди играта в огъня те стават унесени, откъснати от света... Постепенно с разхвърлянето на огъня и оформянето на кръга от жар започват да проявяват признаци на възбуда: разтреперват се, жените “ги избива на плач” или пък стават силно, неадекватно напрегнати и нервни, силно побледняват, крайниците им изстиват. Със засвирването на нестинарската мелодия състоянието им достига своята кулминация: крайниците им буквално се вледеняват, но са сухи, а не влажни и започва спазматично свиване на пръстите на ръцете, лицата им потъмняват и придобиват землисто-кафеникав или морав оттенък, очите им са полузатворени, блуждаят... Непосредствено преди влизането в огъня Веселина Илиева (главната нестинарка – пояснение от мен, Ст. Ст.) започва тънко и проточено да пищи, но повечето навлизат мълчаливо”[66].

Известни са обаче и случаи на “прихващане” без предшестващ обет и вричане. Такъв е бил случаят с Кузман Димов, потомък на нестинарски род. Щом чуел нестинарска песен (със съответния специфичен ритъм и старинен текст, съдържащ очевидно имена на езически божества-демони, които били призовавани), го “прихващало” и изпитвал силно влечение да играе в жарава[67]. Тук, може би, е налице наследствена обремененост, която се проявява при наличието на външен, механичен фактор – нестинарска песен. Духовното лечение на това състояние е несъмнено отхвърляне на езическото нечестие, прибягване към светото тайнство Покаяние и причастяване със Светите Христови Тайни.

Нестинарите формално се смятат за християни, но са далеч от правилното разбиране и осмисляне на християнството. Сред тях битуват невежество и изопачени представи за личността на Господ Иисус Христос и за Неговото спасително дело, а също и нежелание да получават разяснение по тези въпроси от духовници и вярващи хора. Нещо повече – с изказванията и ритуалните си действия те отричат значението на Христовата изкупителна жертва за опрощаване на греховете. В частност това се потвърждава от голямата честотност (поне в миналото) на принасяните от тях жертви от животни, за които вече се спомена по-горе. Освен това сред тях е вкоренено самомнението и богохулната претенция, че когато погасявали жаравата, уж погасявали и заличавали греховете на всички: “Ами защо играете в огъня? – Защото имаме грехове, сгрешили сме нещо през годината, и като играем в огъня изкупваме греховете на всички.[68]

Наличният фактологичен материал, събран от изследователите на нестинарите, свидетелства за антицърковновността им и за различните й прояви, чрез които тя конкретно проличава. Налице е свидетелство за “линчуване” на християнин от нестинари, заради това че на нестинарски празник е отишъл на нивата си да работи. Въпросният човек бил църковен, не пропускал богослужение в храма и не работел в дни, когато се чествали църковни празници.

Според свидетелството на проф. М. Арнаудов в миналото погребенията при нестинарите са се разминавали очебийно с християнската традиция и с благословения от Църквата начин за погребение. Вместо църковно последование са практикували изгаряне на труповете от страх да не вампирясат мъртъвците. По времето, когато професорът посещавал нестинарите в Източна Тракия, този обичай бил изоставен, както и обичаят умрелите да бъдат пробождани с нож след издъхване или преди поставяне им в гроба[69]. Според по-новите изследователи, ако се извършело църковно опело над нестинар в селския храм, след това непременно покойникът бил внасян в нестинарската култова постройка - конака и там се опрощавали с него. Вместо кръст на гроба му е било поставяно дървено антропоморфно (човекообразно) изображение, около което струпвали камъни. След изгниването на дървото и слягането на гроба, единственият знак за наличието на гроб оставали камъните[70].

Друга антицърковна проява се съдържа в сведението, че когато в определени дни нестинарите се събирали в конака си, главната нестинарка ги увещавала да не се ходи на църква като изтъквала странната и неясна мотивация, че покровителят (т. е. Светокът) бил остарял и не можел да стои прав[71]. Известни са случаи, когато нестинарки са се възползвали от своето влияние над другите и са ги подтиквали да извършват криминални престъпления. Д-р Ем. Шаранков свидетелства, че един учител от Странджанския край споделил с него: каквото кажат нестинарките, мъжете го изпълняват. Те управляват селото.[72] Така например, нестинарката Деспина Костова внушила на своя зет и на своя брат да убият мъжа й, което те сторили. Престъплението било разкрито от властта, а подбудителката и нейните съучастници били осъдени да излежават присъдата си в Сливенския затвор. И там Деспина често изпадала в нестинарски екстаз (демонско обсебване), при което започвала да вика неистово и да играе “нестинарската[73].

Нестинарството, чиито адепти се осъзнават като сакрална общност, антагонистична на църковната, ревниво са бранели своето сакрално пространство. Векове наред то е владеело умовете и съзнанието на жителите на нестинарските села. В известна степен и сега. Поради високия авторитет и влияние на нестинарите на тази територия духовенството е било затруднено пълноценно да изпълнява своята мисия и да просвещава със спасителните истини на св. Православна вяра населението. В селата, където тези общности били най-силни и доминиращи, информаторите са признавали пред посетилите ги изследователи на обредността: “Поп за нищо не требва – ни за сватба, ни за смърт.”[74] Когато някой се е изплашвал от сънувано, при болест или друга беда, не търсел помощ в църква, не прибягвал до съвет и духовно обгрижване от свещеник, както обикновено е в други краища, а се обръщал към нестинарката, която преоблечена с нови и изпрани дрехи, отваряла столнината (конака) и запалвала кандилото с донесеното от посетителя масло, а той палел свещ.[75] 

Някои автори споменават и за провеждането на сакрални оргии сред нестинарите. Така например, Хр. Смилянов от позицията на очевидец през 1906 г. описва пиянски и оргиастични сцени, които последвали нестинарския празник. Авторът възприема нестинарството като своеобразна религиозна секта, обредността на която напомня “демоническите религиозни оргии на старите тракийци”. Нарича конака “капище”, а обряда им - “дивашки” и “антихристиянски”. Той пише: “Прихванатите моми... почват да си скубят косите и да си блъскат главите, където завърнат. Това лудо блъскане на глави и скубане на коси трае, докато не се прихванат от светока повече души. Неприхванатите през това време стоят с наведени глави, устремили очи в една точка и под такт викат: кю-кю. Когато светокът прихване повечето, нестинарите подскачат до огъня и всички едновременно, при усиленото биене на тъпаните, хвърлят се боси в огъня и няколко пъти кръстосват разпаления харман. Докарани до бяс, т. е. напълно прихванати от "св. Константин", момите и невестите хукват в гората; подир тях се спускат и мъже и тогава, в това състояние на пълна оскотялост, пръснати из гората двойки се предават на най-разпален разврат. Ако някой види дъщеря си или жена си в такова положение, тихомълком бърза да се отстрани, за да не смути обхванатата от светока девойка.”[76] Записано е и съвременно свидетелство от един старец, който преди седемдесет години бил момче-икононосец по време на нестинарско шествие. Той споделя, че по време на ритуалната трапеза в нестинарския конак са се напивали и играели хоро пред сградата. Твърди още, че вътре са се събирали само женени нестинари и си говорели безсрамни думи. На всичко това е бил очевидец, тъй като “по право е седял при тях” като участник в обреда.[77] Почитта към Светока при нестинарите е проникната и от еротизъм, характерен за древните мистерии. В това отношение също е налице приемственост. Според наблюденията на д-р Д. Гарвалов, нестинарките в състояние на екстаз често халюцинират Светока, когото наричат св. Костадин. Явявал им се най-често като красив юноша. Това са били преди всичко млади жени, които живеели в неразбирателство със своите мъже или вдовици. Във виденията е налице стремежът да се удовлетвори сексуалното чувство. Постът и въздържанието преди празника са допълнителни фактори от естествен характер, които довеждат до засилване на половата неудовлетвореност.[78] Става въпрос за небогоугодно постене, което не довежда до очистване на греховете и до преодоляване на страстите, защото е самочиние и се извършва извън оградата на Църквата. Без Божията благодатна помощ в случая е очевидно какви са плодовете на поста и въздържанието. Съществуват заслужаващи доверие свидетелства, че въпросните оргии са се практикували в миналото. Това е естествено, ако се приеме, че нестинарството има приемственост от оргиастичния култ към Дионисий или от друг подобен езически култ. Освен това е проявявало доказана устойчивост през вековете по отношение на култовите си практики и ритуали. Впрочем, съвременните изследователи на фолклора са се натъквали на факти и подробности, които не са били известни на техните по-предишни колеги и не са били до този момент оповестявани в научната литература. Тези сведения са излизали наяве при по-продължителен контакт с нестинари и по време на предразполагащи разговори. Като илюстрация може да се посочат сведенията на цитираните по-горе съвременни авторки, които говорят за ритуално вкусване на сурово месо от животни, принесени в жертва.

Друга съвременна изследователка описва култова практика с оргиастичен характер, упражнявана в района на Странджа почти до средата на 20 век. Ритуалът включва извършването на безсрамни действия от младежи спрямо девойки, което би било немислимо извън времето и мястото на сакралната оргия. Пресъздаденият оргиастичен ритуал от въпросната авторка не е свързан пряко с нестинарството и би следвало да се разглежда като косвен аргумент за наличието на оргиастични култови практики при нестинарите.[79]

Често представата за светостта на местни тракийски езически светилища и тракийски некрополи се съхранила и до днес сред представителите на общността им. Но знанието за тези сакрални езически места е трансформирано, предавано и съхранявано в представите на съвременните нестинари чрез представата за манастир или старо християнско гробище.[80] Нагледен пример как един тракийски долмен некропол край село Бръшлян, Бургаско е приобщен мислено към християнската религия чрез представата за манастир, и вярването на местното население, което под влияние на нестинарите смята, че на въпросното място се е издигал манастир. Никой обаче не помни сградата му, нито се е съхранил спомен за други подробности, свързани с него.[81] Поразително сходство се открива между нестинарското огнеходство и съответните практики на огнеходство, наблюдавани в съвременния шаманизъм, индуизъм и африканските езически религии. Това е допълнителен и неопровержим аргумент в полза на становището за езическия произход на нестинарството.[82]

Нестинарите – притежатели на окултно-демонични паранормални способности

Някои от нестинарите са придобили голяма известност, заради ясновидските си способности. Така например, известната нестинарка от 20-те и 30-те години баба Нуна, била прочута с гледане на боб за намиране на изгубени вещи и добитък, предсказвала, врачувала, давала съвети за щастливо задомяване, “допитвала се” до духове на починали и т.н.[83]

В интервю съвременният нестинар Ивайло Аянски, афиширащ се още като ясновидец и лечител заявявя, че е носител на нестинарска харизма. Запитан дали има връзка между пророческите му способности и нестинарството, той отговаря утвърдително.[84]

Нездраво и пагубно в духовно отношение е всякакво любопитство да бъде узнато бъдещето. Дяволът активно действа, за да внушава помисли у човеците за две неща, които не ни принадлежат – миналото и бъдещето, за да ни отклони да мислим за единственото, което ни принадлежи – настоящето, сегашния момент. Ако спечелим сегашния момент, нито миналото, нито бъдещето ще бъдат загубени. Именно затова дяволът се опитва да всее вредното любопитство за бъдещето и подтиква да бъде удовлетворявано като се посещават врачки и гледачки, които са негови служителки и са в неговата власт. Тяхната цел е да заблудят и погубят. С цената на сто изречени истини те могат да спечелят доверие, за да погубят после с една единствена лъжа. Светител Василий Велики пише: „Не любопитствай за бъдещето, а се възползвай от настоящето... Ако бъдещето ти донесе добро, то ще дойде без ти да си знаел по-рано. Ако бъдещето е скръбно, защо преждевременно да се терзаеш от скръб? Искаш ли да получиш сведения за бъдещето? Тогава изпълнявай предписаното от Евангелския закон и очаквай насладата от благата”.[85]

Практикуването на спиритизъм като елемент от паранормалните способности на някои нестинари също е налице. Става въпрос за общуване с духове на починали и разговаряне с тях, а всъщност се общува с бесовските сили, които имитират гласовете на починалите и говорят от тяхно име като преследват свои душепагубни цели.[86]

Очевидно е, че с помощта на падналите духове се привеждат в действие потенциални сили у човека, които той никога не би могъл да използва съзнателно и целенасочено. Нашумелият на Запад окултист и магьосник Дени Корен прави впечатляващо признание. Той категорично отрича възможността парапсихическите способности да се дължат само на вътрешните латентни сили на човешката природа и да се генерират от самата нея. Корен пише: “Десетки милиони долари са били похарчени за изследвания в тази област и никога не е имало достоверна демонстрация на парапсихическа сила, произхождаща от човека”.[87] Немощта на човека след грехопадението е толкова доминираща, че той може да извършва свръхестествени действия или само с Божията благодат, или само с помощта на демоничния свят. Нестинарите дават обет на своето божество да му служат по време на мъчителното си боледуване, за което стана дума по-горе. Това по същество е отричане от Бога. Остава единствената възможност да се възползват от другия източник на сила и вдъхновение. Този способ е атрактивен и лесен. В случая човекът е пасивен инструмент, защото той не притежава естествен капацитет от „неестествени” сили. След получената дарба се придобива измамното усещане, че човек е малък бог, който има необикновени възможности, благодарение на които може свободно да играе в огъня, да пророкува, да проявява ясновидски способности, да левитира и др. В замяна на това погубва душата си във вечността и се лишава от общение с Бога.

Окултизмът е интегрално понятие, в което се включват както опити за получаване на свръхестествени познания, така и пряко общуване с духове и енергии, за да се постигне усещането за „божественост”, т. е. за превъзходство над другите, възможност за властване над тях и поробване на свободната им воля. Получилите тези способности се сродяват с демоните, чиито приоритет е също да поробват свободната воля и да държат людете в подчинение. Съблазънта да станеш „бог” е толкова силна за някои, че те не подбират никакви средства, за да я постигнат.

Една доста разпространена окултна практика включва развитието на парапсихичните способности. Тези способности се предават чрез демонични сили. Окултисти открито споделят, че без своите духовни водачи (демони) са безсилни. Майкъл Хънтър, който е практикуващ шаман, споделя: „Шаманът не може без дух пазач, защото той трябва да притежава този силен източник на мощ.” Будистките и индуистките гуру също изповядват, че тяхната сила идва от света на духовете. Всички, които притежават тази сила, признават, че тя не е естествена човешка способност. Бивша сатанистка споделя, че тази окултна сила се проявява реално и е свръхестествена. Това е сатанинска сила, чрез която се вселяват много демони в човека. Но за окултиста фактът, че чрез него действат демони е абсурден. Това предизвиква естествено отвращение към самата идея, защото концепцията за „природните сили” е несъмнено по-предпочитана и приемлива за съвременниците от идеята за сблъсък със зли, свръхестествени демонични същества. Всъщност, някои са пределно наясно с нещата, доста „навътре” са и си дават сметка с кого общуват, но това положение ги устройва и те се превръщат в съзнателни поклонници на сатаната. Единствено всесилната Божия благодат може да ги изтръгне от неговите лапи и да ги спаси.

<< предишна || следваща >>

Бележки:

[55] Гарвалов, Д. Пос. съч., с. 324.

[56] Пак там, с. 334.

[57] Пак там, с. 335.

[58] Вж. Елиаде, М. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза, С., 2000, с. 110-111. Авторът привежда свидетелства на изследователи и етнографи, които представят посвещенска царемония при якутите, самоедите и остяките. При якутите старият шаман заставал зад неофита и му нареждал да повтаря определени формули. Преди всичко му заповядвал да се отрече от Бога и от всичко, което му е скъпо. Заповядвал му да се закълне да посвети целия си живот на дявола, като в замяна рогатият щял да изпълнява всичките му желания. При самоедите и остяките кандидатът-шаман се обръщал с лице към запад, а наставникът му молел духа на тъмнината да помага на бъдещия шаман и да му предостави водач. М. Елиаде изтъква, че болестите, както сънищата и екстазите, са средство за постигане на шаманско състояние – с. 46.

[59] Гарвалов, Д. Пос. съч., с. 324.

[60] Фол, В., Нейкова, Р. Пос. съч., с. 151-152.

[61] Гарвалов, Д. Пос. съч., с. 373.

[62] Пак там, с. 373.

[63] Пак там, с. 370.

[64] Арнаудов, М. Нестинари в Тракия. - Студии върху българските обреди и легенди, С., 1971, с. 124.

[65] Полихронов, В. – цит. по Арнаудов, М. Нестинари в Тракия. – Студии върху българските обреди и легенди, С., 1971, с. 37.

[66] Радойнова, Д. Пос. съч., с. 93-94.

[67] Фол, В., Нейкова, Р. Пос. съч., с. 215.

[68] Арнаудов, М. Очерци по българския фолклор, С., 1996, с. 515.

[69] Пак там, с. 383.

[70] Подробни сведения за баба Нуна и за нейните способности дават проф. Арнаудов и д-р Гарвалов, които са се срещали с нея при посещенията си в нестинарските села - Арнаудов, М. Очерци по българския фолклор, С., 1996, с. 473 и Гарвалов, Д. Пос. съч., с. 282.

[71] Пак там, с. 257.

[72]
Цит. по Фол, В., Нейкова, Р. Пос. съч., с. 44-45.

[73] Ср. Гарвалов, Д. Пос. съч., с. 283-284 и Арнаудов, М. Очерци по българския фолклор, С., 1996, с. 483.

[74]
Радойнова, Д. Пос. съч., с. 114.

[75]
Вж. Ангелова, Р. Игра по огън. Нестинарство. С., 1955, с. 33.

[76]
Силянов, Хр. Спомени за Странджа. – Македоно-Одрински преглед, 1906, № 1, с. 365-366.

[77] Фол, В., Нейкова, Р. Пос. съч., с. 306.

[78] Гарвалов, Д. Пос. съч., с. 362-363.

[79] Вж. Радойнова, Д. Пос. съч., с. 38. Оргиастичният култ, описан от авторката, се извършвал на празника на св. Марина в пещерата край селото, носещо името на тази светица: “На това поклонение ходят само незадомени, придружавани от една или няколко много възрастни жени. Според спомените на информаторките обичайно било ергените да влизат предварително в пещерата и да се крият. По-късно влизали момите, палели свещи и почиствали около иконата на светицата, поставена на каменен олтар в дъното на пещерата. На излизане ергените започвали да плашат момите и да ги гонят. Тъй като изходът бил тесен, ако някое момиче не успеело бързо да се измъкне, момците го щипели, сваляли му гащите и после, на връщане от селото ги хвърляли по дърветата...”

[80] Фол, В., Нейкова, Р. Пос. съч., с. 278.

[81] Пак там.

[82]
Шишкин, прот. М. Нестинарски танци. - Православен мисионер, 1940, № 8, с. 495.

[83]
Фол, В., Нейкова, Р. Пос. съч., с. 282-283.

[84] Интервюто е от 19 август 2001 г. и е публикувано в сайта: http://library.thinkquest.org/C0130033/interview_bg.html

[85] Творения иже во святых отца нашего Василия Великого, Архиепископа Кесарии Каппадокийския. 4-е изд. Сергиев Посад. 1900. Ч. II. с. 259.

[86] Д-р Гарвалов пише: “Нестинарите и то някои от тях, ако не и всички, виждат духовете и на умрелите. Така напр. Найден Димов информира за нестинарката баба Милка от Урумбеглии, че тя виждала духовете на умрелите. Когато я питали: баща ми как е на онзи свят, добре ли е, тя отговаряла, след като запалвала свещ: “Харижете някоя дреха, (защото не бил облечен) или заколете някой брав, да не се мъчи оня...”- Гарвалов, Д. Пос. съч., с. 329.

[87] Цит по Митев, Д. Христос и духовете на земята, С., 2000, с. 282.

 

© 2010 Бъди верен     

При препечатване на материали позоваването на "Бъди верен" е задължително!

module template2.jpg
Търсене



Видеоколекция

Бедствията се случват,
за да се вразумим.

Модернисти