Ясно можем да видим какво се случва с тези „нови християни”, които не само не се въздържат, но и призовават към това и църковния народ. Техният живот се изражда във всички направления – лично, църковно и обществено.

В Украйна има трима много известни свещеници-реформатори, които по времето на всеки пост в по-малка или по-голяма степен хулят поста, изкуствено му противопоставят любовта към ближния, социалното служение и пр. От тримата двама са женени втори път и са все още в сан по силата на огромна икономия. Един от тях дори известно време беше в разкол. Дейността им се съпровожда от шумни скандали, те не се ползват с уважение сред духовенството и въцърковените миряни, затова и са принудени да се местят от място на място.

Тях постоянно ги влече към някакви утопични, но модни в средите на отдалечената от вярата постсъветска интелигенция политически проекти. И тримата въпреки позицията на УПЦ МП и Блаженейшия Владимир, който благослови за президент Янукович, а не Юшченко, стояха на площада през 2004 г., скандираха името на новия „месия” и подписаха повече от нелепото пропагандно обръщение към църковното изпълнение в негова полза, без да имат за това никакви пълномощия (такива обръщения са прерогатив на блаженейшия митрополит Владимир). След това Юшченко, разбира се, с презрение затвори всички врати към себе си за приласканите по-рано „културномасовици-увеселители” в раса, бидейки зает със сериозните въпроси по разделянето на собствеността и държавните пари. Юшченко покровителстваше и разколниците, които нападаха храмовете, организира масирани клеветнически кампании срещу Църквата по държавните медии. Либералните маргинали предпочетоха идеологическата близост пред християнската солидарност.

За да стане понятно, с какво високомерие тази троица се отнася към поста, ще приведем една забележка на най-известния от тях – протоиерей Пьотр Зуев. Тя като цяло е типична за дейците от това направление и е написана в шутовски стил за едно шикозно списанийце. „Та за какво говорех?... А, да. За поста... И тъй, господа, постът наближава и всеки от нас трябва да се замисли не само дали ще пости или не, но и как да направи това така, че да не предизвиква усмивки у околните”. 

Добре ще е да напомним на свещ. П. Зуев, че вярващите хора постят заради Бога, а не за да „не предизвикват усмивки у околните”. А ако у околните безбожници нечия ревност по Бога породи злословие и подигравателни усмивки, това дори е хубаво, тъй като „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене” (Мат. 5:11).

Само че доста по-зле е когато нечия дейност предизвика иронични усмивки у съвсем ортодоксални църковни иерарси. А точно с това се сдоби о. Пьотр Зуев, чиито богословски познания управляващият делата на УПЦ МП владика Митрофан публично нарече „смехотворни”. Но Зуев е над тези неща и освен това си е измислил свои „десет правила за поста”, като например:

Правило 3: „Преди да започнете поста, претеглете всички „за” и „против”. Правилата за поста са били изработени в монашеска среда и се е изхождало от монашеския начин на живот”.

прот. Пьотр Зуев

Познатият стил на „шмеманиста”. Свещеникът не призовава да се пости, а казва: претеглете всички „за” и „против”! Всички тези неща са измислени от монаси, а ние не сме монаси, нужен ли ни е изобщо този пост?

„Уви, постът днес се е превърнал в масово театрално представление. Той вече не е само диета, но и игра... Постът вече е мода. Постещите са шик...”

Пак стила на незабравимия протопрезвитер Александър Шмеман. Онзи също издевателстваше над поста, наричайки го „диета”. Значи преди, според свещ. Зуев, постът е бил „диета”, а днес е станал освен това и „игра”. Но ако си поотвори малко повече очите, би могъл да забележи около себе си огромно множество хора, за които това изобщо не е игра или фарисейство и които постят сериозно и правилно. А показност е имало винаги, както и винаги освен праведници е имало и грешници. Всеки нормален свещеник не може да не отбележи това.

И отново се тиражира митът, че за хората, живеещи в съвременния мегаполис, е по-сложно да съблюдават въздържанието от храна, отколкото за някогашните монаси. На практика за тях е по-лесно, тъй като те не са заети с такъв тежък физически труд в студа като тези монаси. Повече енергия тялото изразходва именно на студ, а на топло, където прекарват по-голяма част от времето си гражданите, гладът се понася доста по-лесно. Либералната секта на практика просто измисля оправдание за позорната слабост на съвременните хора, които вече за нищо не са годни: нито за защита на родината, нито за създаване на семейство, нито за молитва, нито за пост. Но всеки, който е пристрастен към комфорта прилича на пристрастения към чашката, който все си повтаря: аз във всеки един момент мога да се откажа. Ние, казват, бихме могли да служим в разузнаването, да се снимаме в киното, да народим много деца, да спазваме поста... Ти нищо не можеш! Защото си позорно слаб! А за да станеш по-силен, трябва да осъзнаеш пороците си, да се покаеш и да започнеш да се трудиш над себе си, а не да се самооправдаваш.

Да, всички сме подвластни на тези немощи, но само купчината либерали желае да ги оправдае и да не се променя към по-добро.

Правило 4: „По-добре яж месо, отколкото ближните си! Постарайте се по-малко да осъждате околните и в живота ви ще се върне загубеното някога в детството усещане за пълнота на живота”.

Както вече бе казано, трябва да се спазват всички църковни правила. Светите отци са отбелязвали, че няма правила, които да не са важни. Иначе „заблуждаващите дяволски сюжети” след време се повтарят. И либералните маргинали получили веднъж отстъпки, подобно на своите предшественици протестантите, поставят пред нас нови въпроси. За вас кое е по-важно, иконите или Христос? Евангелието или трудовете на светите отци? Проповедта или изповедта?

След това техните наследници на свой ред могат да кажат, че от хомосексуализма не произтича пряка социална вреда и защо да не се венчават „еднополови двойки”? И както вече бе казано, троицата най-известни либерални свещеници на Украйна с живота си ясно доказа, че нарушавайки заповедите за поста и агитирайки за това другите, вие непременно ще започнете и „да ядете ближния си”. Защото такива скандали, конфликти и разводи не съпътстват никое свещеническо общество освен либералистите. Техният живот показва, че светите отци, чието наследство те така обичат да иронизират, са напълно прави. И грешникът стъпва в предверието на ада още тук, на земята.

Съгрешил веднъж, съгрешил дваж и ухилен „се убедил”, че от това небето не се е продънило, наказание изглежда няма... Само че над тях то се е продънило доста отдавна, просто някои хора са дотолкова затънали в пороците си, че „имат очи, ала не виждат”. Техният личен и обществен живот се е превърнал във „всесмехлив ад”, а те на всичкото отгоре се опитват и да „изправят Църквата”.

Правило 6: „Не поставяйте заповедта за поста по-високо от заповедта за любовта. Ако сте поканен на рожден ден у непостещ приятел, по-добре да се окажете именно приятел, а не постник. И ако вие заради уважението и любовта към този човек хапнете нещо блажно, вашата постъпка ще бъде оправдана заради вашата любов”.

Да, в някои случаи заради любовта и съгласието може да се наруши поста. Но яденето на блажно по време на пост от страна на въцърковен човек винаги е съблазън за околните. Затова да се поставя такъв явен акцент на душепагубната „приятност” на общението между приятели в ущърб на общението с Бога е недопустимо.

Правило 9: „В много християнски семейства по време на пост съществува традиция да се въздържат от полови взаимоотношения. Но ако вашата „половинка” не е съгласна с такова изискване, тогава отклоняването от близост от ваша страна по причина на „благочестие” от моя гледна точка би било неоправдано”.

Обърнете внимание на думите на свещеника: не Църквата изисква и предписва въздържание по време на пост, а „в много християнски семейства по време на пост съществува традиция да се въздържат от полови взаимоотношения”. В чист вид лъжа като че ли няма, а в същото време целият смисъл е обърнат наопаки. Та нали, разбира се, главното е удоволствието, плътското съгласие между съпрузите, а не някакви си там изисквания на вярата. А думата „благочестие” при о. Пьотр Зуев закономерно е в кавички.

„P.S. Не бива да ме съдите за хаотичното излагане на мислите. Жанрът на колонката в списанието, според мен, не предполага авторът да препрочита написаното. Иначе всичко би било прекалено правилно и скучно”.

Протоиерей Пьотр Зуев дори не разбира, че за свещени неща не се пише в шегаджийски шутовски тон. Но като всички хора с неговия манталитет, той много се бои да не се стори някому „скучен”. Само че човек, който непрекъснато се стреми да е оригинален и иронизира заради самата ирония, винаги се оказва скучен. Трудно е да се намери нещо по-банално от написаното от него. Като например и статиите му за модните певци - майкопродавци и ругатели, чиито глупави песни той, с цел заработване на пари, понякога прославя със засукани фрази за постмодернизма и „културата на юродството в Русия”.

Като цяло обаче можем да се съгласим с оценката, която сам си поставя о. Пьотр Зуев: „Някога в детството си мечтаех да стана художник. Или свещеник. Накрая от мен не излезе нито едното, нито другото... с благочестието въобще и в частност с фарисейското благочестие при мен не се получи. Костюмът не прибави святост, а вродената склонност към ирония взе връх над благоразумието. В резултат на всичко това, аз претърпях пълно фиаско...”

Освен това отбелязва: „повече от десет години събирам колекция от религиозни бълнувания”. Боя се, че неговите политически и околоправославни проекти влизат точно в тази любима негова категория. Всичките му писания се свеждат до едно: във всяко едно отношение да преклони глава пред света. Да направи Църквата политкоректна, да я украинизира. И защо е решил, че „фарисейското благочестие” непременно е частен случай на общото благочестие? Защо е решил, че хваленето на своите страсти (тази статия е изпълнена със самовъзхищение от неговата „особена” ироничност) е допустимо за свещеник? 

Приведохме този пример, за да обясним, че хулата срещу поста винаги е част от голям конгломерат от други антицърковни комплекси: искане (и реализация) на второженство за свещениците, прокарване на антицърковни политически утопии (днес – либерализъм, при предишните обновленци – болшевизъм, който бе неговият предтеча).

Ала хулителите на поста и въздържанието всякога доказват със своя провален живот, че такива неща не остават ненаказани. Прост пример: животът на бившия патрон на протоиерей Пьотр Зуев - украинският лъжепатриарх Денисенко: в монашески сан се сдоби с три деца и съдбата му също се оказа доста сложна.

Много често несъблюдаването от някого на телесния пост и невъздържанието в храната влече след себе си блуд, а той от своя страна – антицърковни религиозно-политически утопии. Този човек толкова е закоравял в порока, че вече пропагандира своето невъздържание. Ще приведем мнението на известния съвременен писател Игумен N, чиито книги имаха благословение за издаване от патриарх Алексий ІІ:

„Анализът на жизнеописанията на родоначалниците на различни ереси и секти, отклонили се от първоначалното апостолско учение, довежда до извода, че главната причина за повредата на съзнанието у почти всички основатели на секти и ереси се явява грехът на блуда. Наранената по този начин съвест обикновено кара човека или да отхвърли греха, (което в този случай той изобщо не желае), или му търси оправдание в „обновено” за тази цел християнство, тъй като в неповреденото Христово учение няма да му се удаде да намери оправдание. По този начин, колкото и да е парадоксално, в основата на всички сектантски изкривявания лежи грехът на блуда, който е изковал ново оръжие за бунт против Бога – еретическото учение. Този извод е направен на основание на писмени източници, включвайки жизнеописанията на много ересиарси (в това число и на Арий, Аполинарий, Лутер, Цвингли, Лев Толстой и др.), но мога да го потвърдя и на основание на свои наблюдения. Така например, всички известни на мен икуменисти от всяко равнище, за съжаление, са причастни на горепосочения грях...

Както е показал самият живот, способността за мислене на еретиците (както, впрочем и на всички други хора) се поврежда, когато от човека, в резултат на блудния грях, се отдръпне благодатта. Тази удивителна взаимовръзка на привидно далеч едно от друго явления, все пак, била забелязана доста отдавна. Поразително точно (на основа на личния си опит в нравственото падение) в края на своя живот за същото е писал Премъдрият Соломон: „Вълнението на страстта развратява незлобивия ум” (Прем. 4:12). Наличието на взаимовръзка между качеството на мисловните способности и сексуалното поведение може да се види и от това, че думата целомъдрие, което означава цялостно, неповредено мъдруване, или иначе казано цялостно разбиране, обемно виждане, отдавна се употребява за обозначаване на телесната чистота и непорочност, загубата на които, както се оказва, непосредствено влече след себе си и загуба на правилното мислене, тоест на това цялостно неповредено мъдруване. Разпокъсаността на мисленето, от което страда днес цялото човечество, е резултат от загубата на целомъдрие, тоест на телесната чистота”.

Това, че мисленето на либералните хулители на поста е некохерентно, е очевидно. Те постоянно настояват за изменение на църковните канони на основание на това, че каноните често се нарушават. „Логиката” тук е желязна: Вие сте пропушил? Тогава трябва да започнете всеки ден да пиете водка и да блудствате, все едно вече сте съгрешил, тъй че няма от какво толкова да се притеснявате! Вие незаслужено сте наругали човек? Тогава идете и му фраснете един юмрук в лицето! Какво толкова има да се притеснявате.

Така постепенно може да се стигне и до заключението: „Заповедите постоянно се нарушават. Да ги отменим напълно! Ура, другари!”

Всичко това напомня действията на бившия политически кумир на украинските маргинали от либералното направление. На основание на това, че ГАИ* работело зле, той реши... да закрие ГАИ! И сводките за положението по пътищата започнаха да напомнят сводки за военни действия...

Църквата издига извънмерно висок идеал - да станем съвършени, както е съвършен нашият Небесен Отец. Извънмерно високи са заповедите и аскетическите правила, за да може ние, стремейки се към тях, да достигнем поне донякъде нужната висота. А там за нас има надежда, че Божествената благодат ще възпълни недостигащото. Който не разбира това, той не е християнин. Ако не де юре, то де факто. Защото всяко антицърковно действие или изказване може моментално да отблъсне Божията благодат и да отсече човека от Църквата, дори земната Църква да не успее да стори това.

Затова трябва да отхвърлим натрапеното ни деление на „консерватори” и „либерали”. Има само едно деление: църковен народ и антицърковни сили. Църковният народ също е затънал в недобри неща, но поне съзнава своето недостойнство. Кае се и се опитва да стане по-добър. А неговите опоненти, вместо да стават по-добри, се опитват да направят Църквата по-лоша.

Към тези нещастници можем да изпитваме само жалост, като при това осъждаме греховете им. Вероятността да се покаят обаче е нищожна. Лесно може да се изправи този, който просто греши. Но почти невъзможно – онзи, който учи другите да грешат.

<< предишна

Благодатный Огонь

Превод: свещ. Божидар Главев

* ГАИ - Държавна автомобилна инспекция, аналог на българския КАТ.