Какво се случва в Руското Патриаршеско подворие в София?

Преди началото на Великия пост българският сайт „Двери на Православието”, (известен с разпространяването на всевъзможни жълти сплетни и наричан понякога от православните християни „врата адови”), радостно съобщи на своите читатели, че представителят на Московския и на цяла Русия патриарх пред Българската патриаршия архимандрит Филип (Василцев), в безпрецедентното охулване на когото „Двери” взеха много активно участие, бил екстрадиран от благословената българска земя. Източник на сведенията за „екстрадация” се оказа частен блог, на чиято първа страница се събират подписи под петицията за демонтаж на „Паметника на окупационната съветска армия” в центъра на София.

През първата седмица на поста „новината” бе препратена в Русия и посрещната там с голямо въодушевление от „приятели” на Църквата, които се постараха да я донатъкмят, а именно, че българският клирик от Руското подворие в София по злата воля на същия архимандрит Филип се оказа изпратен в дом за стари хора. Кой ти знае там в Русия, че въпросният клирик е само на четиридесет години?!

Независимо обаче от зловещото разкрасяване на софийската история, в Русия тя, тъй да се каже, не хвана дикиш. Русия е голяма страна, събития и проблеми в нея – много, и никой не бе склонен да дъвче прекалено дълго такава махленска сплетня, която в София е в постоянно обращение от декември 2011 г.

Сред първите обвинения издигнати от групата на недоволните бе въвеждането в храма на ранна Литургия. Не по-малко възмущение предизвика нощната Божествена Литургия срещу празника Рождество Христово. В България по това време е прието да се седи около отрупана с ястия маса. Ужасно възмутително за Подворието на Московския и на цяла Русия патриарх се оказа отмяната на четенето на Евангелието на български език по време на богослужението. След две седмици по молба на богомолците четенето на български бе възстановено, но недоволството, кой знае защо, остана.

След това се роди и тази възмутителна лъжа – обвинението на настоятеля в ереста на етнофилетизма: той, видите ли, гони българите от храма. Прогонил бил дякона (клирик на Софийска митрополия, преместен в намиращ се наблизо български храм), диригента на хора (тя сама напусна), и освен това, о, ужас!, заговори за Руска литургична традиция в Руското подворие!

Истерията по повод изгонването от храма на българите продължава вече повече от година, като се поддържа висок градус близко до точката на кипене. Нейният апогей беше „неочакваното” телефонно обаждане в студиото на телевизионното предаване „Вяра и общество”, посветило на Патриаршеското подворие не по-малко от десет злостни предавания: някоя си Розалия от Виена изплака, че дошла през лятото в родния си град София и пожелала да запали свещичка в Руската църква (в България точно така наричат Патриаршеското подворие), но не й позволили да стори това, като узнали, че е българка. Странно, че при такава интензивна чистка на българи в храма, паството си остава преимуществено българско, дори без да се броят руско говорящите бесарабски българи от Молдова и Украйна.

След това се започна борба... за конституционни права и свободи. В Църквата! Трима юристи, включително преподавател по конституционно право в Софийския университет, заедно съставиха открито писмо – истински шедьовър, който си струва да бъде цитиран. Игумен Филип бе обвинен, че нарушава „правото за изразяване на мнение и разпространяването му чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или друг способ”. Триото юристи съобщи също, че съгласно Закона за вероизповеданията „правата и свободите на лица, членове на религиозна общност, не могат да бъдат ограничавани от вътрешни правила, ритуали или обреди на дадена общност или институция”. Освен това юристите се оплакваха и от „нарушаването на тайната на кореспонденцията”. Тук иде реч, казано на езика на този свят, за анонимните писма и молитвени прошения към почитания като чудотворец в България архиепископ Серафим Соболев, за чувалите с прошения от цяла България и целия свят, които в храма не четат, а просто разгръщат преди изгаряне, защото в записките понякога са сложени парични пожертвувания.

По „законите на жанра” не подобаваше да не се даде гласност на пристрастията на отец настоятеля към лукса. Така се роди легендата за петстайния апартамент, ремонтиран и обзаведен от най-добрите италиански дизайнери, за трите секретарки, двете готвачки и пр. Но тази легенда не успя дълго да задържи интереса. Етнофилетизмът все пак е нещо не много ясно и видимо, на тази тема може да се импровизира безкрай, а виж „луксът” на настоятеля е пред очите на всички, пък и крехката му фигура някак не се връзва с двете готвачки.

С гореописания багаж борците за свобода на Руското подворие от руския дух се явиха на пресконференция в Националния клуб „София-прес” на 16 март 2012 г., добавяйки в списъка на „безобразията”, които се вършат в Руската църква още една подробност, достойна за вниманието на СМИ: работниците в храма ги било страх да ходят до тоалетната, тъй като тя е разположена в опасна близост с кабинета на страшния настоятел.

Около визитата на Светейшия патриарх Кирил в България в средствата за масова информация тук беше пусната по-сериозна дезинформация: Руската Православна Църква имала желание да отнеме недвижимото имущество, което самата тя била подарила на Българската Православна Църква през 1952 г. За разяснения по този въпрос към Патриаршеското подворие никой не се обърна, ние самите научихме за това от вестниците. Например, че „руският игумен се облизвал за Шипка” (тоест за храма в с. Шипка – заглавие във в. „Стандарт”).

А десет дни преди визитата се появи прословутата нота на българското Външно министерство, връчена на посланика на Руската Федерация в България Ю. Исаков. В нея се съдържаше искане да се провери ставащото в Руската църква и уверение, че „Външно министерство ще вземе всички необходими мерки с цел защита на обществения интерес и правата на българските граждани”. За справка обаче: 1. В България, както и в Русия, според Конституцията, Църквата е отделена от държавата; 2. Руската църква в София се явява Подворие на Московския и на цяла Русия патриарх, а самият храм по нотариален акт е собственост на Руската Федерация. Що се касае до „обществения интерес на българските граждани” в Руската църква, за това – по-долу.

Нотата на българското Външно министерство бе предшествана от интензивна бомбардировка на това богоугодно учреждение с всевъзможни жалби, доноси и искания незабавно да бъде екстрадиран от страната настоятеля на Руския храм в София. С впечатляваща купчина писма от София, разказващи за същия този о. Филип може да се похвали и Външното министерство на Русия. А жалбите до патриарх Кирил, Отдела за външноцърковни връзки, Волоколамския митрополит Иларион и Егориевския арпиеп. Марк по-добре да бъдат пресмятани на килограм. Да бъде отстранен ненавистния настоятел на Руския храм в София бе поискано и от патриарх Максим и членовете на Светия Синод на БПЦ. Свещеноначалието на двете църкви прекрасно се ориентира в ситуацията, но явно не така, както се искаше на жалбоподателите, поради което броят на доносите продължи да нараства – пак към Външно министерство, МВР, ДАНС (!!!), дори към Министерство на културата, тъй като в Подворието започнаха ремонтни и реставрационни дейности. Тонове жалби, часове, дни и седмици на проверки. Лидерът на „съпротивителното движение” - професорът от философския факултет на Софийския университет Калин Янакиев използва своите университетски връзки за да блокира защитата на дисертацията на секретаря на Патриаршеското подворие иеромонаха от РПЦ Зотик (Гаевски), аспирант в Богословския факултет. За съжаление, българските свещеници в Подворието оо. Симеон Минчев и Николай Нешков взеха във всичко това косвено, а също и непосредствено участие. Като минимум с това, че не възпряха своите духовни чеда.

Отделно внимание заслужава откритият в чест на Патриаршеското подворие блог (по-късно и страница във Фейсбук), наречена впоследствие от Софийската православна общественост „блог на клеветата”. Блогът, в който се събират и поместват негативните публикации за Подворието и неговия настоятел, за Руската Православна Църква (основен доставчик на които се явява споменатия вече сайт „Двери на Православието”), както и отзиви на обидени на настоятеля хора. Времето между публикациите се запълва с анонимни забележки собствено производство, на лъжи, оскърбления, хули, подигравки, жалби и пр. Смисълът на съществуването на блога е очертаване на образа на врага - руския враг в расо. Борците с етнофилетизма постоянно повтарят: „нашият храм”, „нашите свещеници” (българските), дори „нашата литургия”. Те не целуват кръста, когато го държи ръката на свещеника, който „не е техен” (за самата ръка няма да споменавам), демонстративно излизат по време на „чуждата” проповед и се жалват в блога колко била оскърбителна и поучителна. Блогърите изпитват недостиг на сведения и фантазия, затова в публикациите от ден на ден повтарят все едно и също, а за изнамирането на нещо ново се провежда до болезненост щателно следене на отец настоятеля и всичко ставащо в Патриаршеското подворие.

И какво толкова им е сторил о. Филип? В едно интервю проф. Янакиев заяви, че самият той и неговите подопечни били свикнали с „деликатното присъствие” на руските свещеници в Патриаршеското подворие и с техните „чисто церемониални функции”. Ставайки настоятел, о. Филип наруши тази „добра традиция”, прояви неделикатност, решавайки да ръководи Подворието самостоятелно. За недопустимостта на такова положение на нещата той бе предупреден. И му бе обещано (пред десетки свидетели) голям скандал и „медийна война”, ако пастирът не се съгласи да бъде пасом на поверените му овце. Всички старания за запазване на мира, положени от отец настоятеля при активното съдействие на Софийската митрополия и Светия Синод на БПЦ, не се увенчаха с успех.

Игумен Филип (Василцев)

На Неделя прошка през 2012 г. след архиерейската литургия и вдъхновената проповед на патриаршеския викарий Знеполския епископ Иоан, в двора на Руската църква бяха разхвърляни купчина листовки с искането да не се въвежда в чужд  манастир (!) свой устав, с призиви за молитви за единството на Църквата и всевъзможни „методически указания” за подобряване ръководството на храма. Вечерта на същия ден на чина на прощението настоятелят на Патриаршеското подворие първи изпроси прошка от всички присъстващи и пред всички направи земен поклон. Но това не бе прието от всички. Професор Янакиев първо се приближи до настоятеля, след което демонстративно му обърна гръб и напусна храма...

Обещаната война се оказа не само медийна. По Божия милост бе избягнато сбиване насред храма, което няколко месеца назряваше при всяка неделна служба. Напълно естествено при такава „молитвена” атмосфера в църквата, постоянни провокации по време и след богослужение, при масовото настройване на хората против настоятеля, богомолците на Подворието започнаха да се разотиват по други храмове, за което също бе обвинен отец Филип, че бил разрушил „образцова енория, където преди царяла любов”. Дошъл той и вместо идилия – махленски ежби.

Многогодишните богомолци на Подворието могат да потвърдят, че никаква идилия през последните години в храма не е имало. По-точно такава може да е имало, но само в един ограничен кръг от „интелектуалци”, „обществено значими личности” (така се самовъзвеличават те с присъщата им скромност), които образуваха тази размирна команда, която впоследствие въстана срещу новия настоятел и окончателно се отдели от останалото паство. Погледнато по-отблизо това образувание напомня общината на о. Георги Кочетков, особено в главната си идея – противопоставяне на общинно-семейния живот на църковната йерархия.

Интелектуалците от Патриаршеското подворие не почитат особено дори и своята йерархия. Достатъчно е да се приведе едно заявление на писателката Емилия Дворянова в предаването „Вяра и общество” от 23 юни 2012 г.: „... ние ще направим сериозна организация, братство от миряни и, разбира се, сестричество, в Българската Православна Църква по необходимите канони, за да имаме организация, която би осъществявала натиск и, за съжаление ще кажа, надзор над нашите митрополити”.

Изказвания по адрес на „чуждите”, на руснаците, също не е лошо да цитираме. В това предаване „Вяра и общество” (от 11 януари 2009 г.) професор К. Янакиев нарече Руската Православна Църква „своеобразен фашизоиден авангард, чрез който Руската страна осъществява натиск по отношение на Европа”. А ето и цитат от негово интервю за българския вестник „Труд” от 15 януари 2013 г.: „Предател на националните интереси (на България – бел. авт.) се явява всеки, който свързва своето политическо благополучие с голямата сила на изток – Русия. Тази сила има користни интереси по отношение на България... Дългосрочните интереси на Русия преследват ерозия на българската демокрация и ерозия на избрания от българите след 1989 г. път на евроинтеграция. И вие можете да си отговорите на въпроса (кой е Иуда в България днес? – бел. авт.), като видите, що за партии играят тази игра у нас”.

Само за последните шест месеца тези „обществено значими личности” проведоха в София две конференции, които нарекоха „църковни”, но без благословението на свещеноначалието, под крилото на западни фондации, специализирани в помощта за „устойчиво развитие на гражданското общество и съдействие на евроинтеграцията и евроатлантическото партньорство”.

Тук следва да се търси духовният корен на всички възникнали в Патриаршеското подворие проблеми и дори за драмите на много хора, привързани към този храм като към роден дом, защото злостната гордост винаги води до катастрофи – да си спомним нашия праотец Адам. Останалото е само разклонената корона на дървото, израснало върху гнили корени: политика (безспорно антируска!), меркантилни интереси (заплатата на дякона в Руската църква в София е малко по-голяма от тази на Българския патриарх, а заплатата на българските свещеници в Подворието три пъти я превъзхожда!), гешефти и гешефтчета от различен калибър и не на последно място банална завист. От гнилия корен произхождат и способите на борбата – война в СМИ, клевети и доноси. Също и злобата, с която тя се води против пето поколение свещеник и неговото паство, против всички, които са казали дори една дума в негова защита.

Великият пост, както е известно, е време, в което обявяваме война на собствените си страсти, но дори неопитните в духовните въпроси християни знаят, че точно по това време врагът на човешкия род напада с особена сила и особено силно се старае да посее вражда между хората.

Просим вашите свети молитви, скъпи наши братя и сестри! И с нетърпение очакваме (цялото многонационално и многобройно паство на Руската църква в София) завръщането на нашия скъп пастир – архимандрит Филип (Василцев). В оставащото време преди стогодишния юбилей от Великото освещаване на храма на Подворието предстои много, много работа.

Бележка на Редакцията: Статията може да бъде прочетена на руски тук.