Митрополит Иоан (Зизюлас), епископ
Игнатий (Мидич) и Атанасий (Йевтич)

– Реагира ли по някакъв начин Свещеният Архиерейски Събор на СПЦ на дейността на реформаторите?

– Тъй като натискът от страна на благочестивото монашество и верния народ бе доста силен, Съборът на своето есенно заседание през 2006 г. за пръв път постави на дневен ред проблема за литургичните реформи. Резолюцията на Събора гласеше: „Ще помолим Високопреосвещените и Преосвещените епархиални архиереи по отношение на отслужването на Божествената Литургия и другите богослужения да се придържат до по-нататъшно уведомление към установения църковен порядък”. На това заседание с постановление № 8, протокол 55, на основание алинея 6 от параграф 70 от Устава на СПЦ, Съборът сформира Комисия за проучване на литургическите въпроси. В състава на Комисията влязоха шест епископа, пет от които бяха икуменисти и литургически реформатори и само един – антиикуменист и борец за установения от векове богослужебен ред. Имената им са: председател на Комисията митрополит Загребско-Люблянски Иоан (икуменист), епископ Канадски Георги (антиикуменист), епископ Жички Хризостом, починал неодавна (реформатор), епископ Бачки Ириней (икуменист и реформатор), епископ Бихачко-Петровачки Хризостом (реформатор) и вече споменатия епископ Браничевски Игнатий (икуменист и реформатор). Очевидно е, че провалът в работата на Комисията бе предвиден още от самото й начало. Поради противодействието на икуменическо-модернисткото мнозинство нейните членове не се събраха нито веднъж.

– Предполагаме, че и постановлението на Свещения Архиерейски Събор по въпроса за богослуженията не е било приведено в изпълнение?

– Да, точно така. Епископите-реформатори не изпълниха постановлението в своите епархии. По тази причина Свещеният Архиерейски Събор през май 2007 г. прие следното решение: „Да се постави пред Комисията по изучаване на литургичните въпроси задачата да продължи започнатата работа и да представи резултатите пред Свещения Архиерейски Събор за окончателно решение, съобразявайки се с практиката и духовния опит на другите поместни православни църкви, отчитайки и духовното състояние на нашия народ и готовността на свещенството да приведе решението в действие. Във времето, докато не стане ясен съгласуваният резултат от работата на Комисията, във всички епархии на СПЦ по въпросите на Божествената Литургия и другите богослужения служещите да се придържат към установения от векове порядък в нашата Църква. В същото време ще помолим Преосвещените господа епархиални архиереи да приведат в изпълнение това решение в своите епархии, като предварително го огласят пред свещенството и вярващия народ”.

Но и това постановление, както и предходните, беше игнорирано и Свещеният Архиерейски Събор през май 2008 г. излезе с още едно решение, което дублираше предходното. Само че и то се оказа напразно.

– Къде е причината за такова неуважение към постановленията на Събора? Как се оправдава непослушанието?

– Епископите-реформатори проявиха йезуитско лукавство и своето непослушание оправдаха с въпроса: „А каква е вековната практика?” Само че ако това наистина не им беше ясно, би трябвало да изяснят този проблем на Събора. А епископ Игнатий отиде още по-далеч, изобретявайки лъжливо „еклесиологическо” оправдание. Той в прав текст заяви, че в неговата епархия никой не бива да дръзва да му казва как да служи Литургията, защото Съборът не бил над епископите, тъй като епископският чин съставя Събора.

– Има ли сред днешните сръбски епископи убедени противници на икуменизма, модернизма и католическото влияние?

– Да, сред сръбските епископи има такива, но за съжаление те се броят на пръстите на едната ръка и гласовете им не се чуват. В СПЦ епископите-фанариоти издевателстват над противниците на икуменизма и реформаторството. Неотдавна бе освободен от управлението на катедрата си Средноевропейският епископ Константин.

Епископ Зворницко-Тузлански Василий (Качавенда)

Върху руския възпитаник Зворницко-Тузлански епископ Василий, (когото наричат „руски ученик”, тъй като е завършил Московската Духовна академия и всички свои студенти изпраща да получат образование в Русия, а не в Гърция и който в своите публични изявления винаги говори за необходимостта да се поддържат най-тесни връзки с Руската Православна Църква) се оказва силен натиск, да бъде изпратен на покой уж заради здравословното му състояние (болест в краката), макар всъщност той да е здрав. Папско-фанариотската агентура не се свени да използва и открит шантаж по отношение на стоящите в истината епископи. Информационната служба на СПЦ е узурпирана от епископ Ириней Булович, когото вярващите иронично наричат пожизнен (и самозван) прессекретар на СПЦ. Благодарение на своите връзки със силните на този свят, този човек държи в ръцете си цялата власт в СПЦ, а в същото време патриарх Ириней чисто формално оглавява нашата църква. Какво означава на практика това, ще покажем със следния пример.

Преди няколко години след завършване на заседание на Свещения Архиерейски Събор на СПЦ ние навестихме един епископ. Той ни разказа как е минал Съборът, какво се е обсъждало на него и какви решения са били взети. Попитахме владиката, защо утвърденото на Събора не е влязло в съобщението, публикувано в пресата след края на неговата работа. Събеседникът ни бе удивен от нашия въпрос, а когато след това му прочетохме съобщението, той възкликна: „Но това съвсем не е същото, което се договорихме да бъде публикувано!” Какво се бе случило? Случило се бе това, което става вече в продължение на много години – истинските постановления на Събора по правило не се отразяват в официалните съобщения, защото тях ги съставя икуменистът, реформаторът и обновленецът - пожизненият прессекретар на СПЦ Бачкият епископ Ириней. И той естествено пише не в интерес на СПЦ, а в угода на онези, на чиито интереси служи. Още веднъж ще повторим: епископите-антиикуменисти, поддръжници на вековните традиции и светоотеческото учение биват подлагани на явен шантаж. Но ние се молим Богу и твърдо вярваме, че те ще намерят в себе си сили и решимост публично да изобличават ересите и реформаторството в СПЦ.

– А как свещенството и вярващите реагират на нововъведенията?

– Що се касае до бялото духовенство, в Сръбската Църква сякаш няма нито един свещеник, който би дръзнал да противостои срещу беззаконията и да ги изобличава. Монашестващи ревнители на Православието, слава Богу, все още има, макар те да биват подлагани на явни и прикрити гонения, като например случая в Крушевацка епархия с оглавяващия я епископ Давид, който провъзгласи модерниста Иоан Зизюлас за богословски колос! Вярващият народ припознава и намира подвижниците на благочестието и отива при тях на Божествена Литургия, колкото и отдалечени да са техните манастири. Въобще вярващите, които са запознати с учението на Православната Църква и вековния богослужебен порядък, не отиват на службите на модернистите. И всички членове на нашата редакция също не посещават храмовете на модернистите. Ние се молим и участваме в службите, които се извършват съгласно постановлението на Свещения Архиерейски Събор на СПЦ, но където по икономия се споменават епископите-икуменисти и модернисти. Ще оставим завещание в случай на смърт – естествена или внезапна, (защото наскоро по наш адрес постъпи заплаха от архимандрит Иоан, духовник на еп. Ириней Булович, публикувана в Патриаршеския сайт, в която се казва, че заради нашата дейност може „да ни блъсне кола”) – в никакъв случай да не ни опяват свещениците-модернисти. По-добре да ни погребат без опело. И след това православни свещеници, с които имаме уговорка, ще извършат опелото за нас. (Ще припомним, че в първата част на интервюто стана дума, че сръбските модернисти споделят еретическото учение на гръцкия митрополит-модернист Иоан Зизюлас, който учи, че човешката душа не може да съществува независимо от тялото и е смъртна. В съответствие с това учение от богослужебните последования, в това число и от чина на опелото, последователите на Зизюлас са премахнали всички споменавания на душата!)

Народът се бори да узнае истината, но кой пита народа? Тук може да стигнем до ситуацията, която се е получила в Украйна след сключването на Брест-Литовската уния през 1596 г. когато за вярващите оставало да се надяват само на Бога и на своите сили, защото мнозинството от клира преминало на страната на униатите. Ала се надяваме, че по молитвите на Небесна Сърбия, Истината, Която е Христос, ще възтържествува сред сърбите.

– Как, вървейки по пътя на противостоенето на посегателствата срещу чистотата на Православието, да не се отклоним в разкол?

– Ще цитираме мнението на вашия историк Сергей Владимирович Добронравов, което споделят много вярващи и в Сърбия, като отговор на вашия въпрос: „Решението за унията е онази граница, която категорично не бива да се престъпва, за да не погинем духовно. Ако това стане, то приелите унията архиереи с тази крачка ще поставят себе си извън Църквата и ще се види, че са били вълци в овчи кожи. <…> Тогава ще дойде време да се действа по призива на свети апостол Павел: „Излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема” (2 Кор. 6:17). Ако на икуменистите им се удаде да осъществят зловещите си планове за уния с еретиците, аз вярвам, че обичащите Бога архиереи ще се съберат на истинен Събор и ще предадат на анатема всички еретици и отстъпници. Църквата Божия ще се съхрани, защото по Евангелските слова, портите адови няма да й надделеят, но възможно е тя да представлява съвкупност от отделни общини събрани около верни свещеници и архиереи”.*

– Как мислите, съществува ли необходимост от заздравяване на връзките и обединяване на православните вярващи от различните поместни църкви пред лицето на заплахите за чистотата на вярата и единството на Църквата?

– Разбира се, такава необходимост съществува. Да не забравяме, че във всяка поместна църква се води подобна борба. Гръцката църква има своите борци за чистотата на Преданието. Да не забравяме и някои светогорски старци, като например о. Георги Григориатски и други като него. И Грузия има своите отци, такива като Рафаил Карелин и Лазар Абашидзе. Много е важно заздравяването на връзките между ревнителите на благочестието да върви по царския път и да не се отклоняваме нито в разкол, нито в ерес, и нашите сайтове могат да станат един способ на сътрудничество, което да бъде полезно за всички православни. Защото всички ние сме едно в Христа.

– Пояснете, моля ви, какво е вашето виждане за ролята на православните СМИ в борбата за вярата?

– В този свят, който стремително се превръща в глобален Содом и Гомор, се води война за човешки души. Тази война се води основно чрез средствата за масова информация (СМИ). Затова главната задача на православните СМИ е борбата за спасението на душите. А борбата за душите е борба за вярата. Светителят Николай Велимирович е казал: „Само душата с вяра има назначение и цел. Душата без вяра няма нито назначение, нито цел. <...> Ако съхраниш вярата си, ще съхраниш и душата си”. За опустошението, което причиняват на човешките души светските СМИ няма какво и да се говори. И макар дяволът в тях често да приема вид на добродетел, все пак не е трудно да се разпознае. Затова за православните най-опасни са именно църковните СМИ, които се намират в ръцете на икуменисти и обновленци. Там дяволът се маскира като ангел на светлината, а кривоверието като правоверие. Да донесат до своите читатели истината на Православието, да свидетелстват за изначалното Предание на Източната Църква, да дават православни отговори въз основа на учението на светите отци, да се борят въоръжени с Истината, Която е Христос, това е дълг на православните СМИ.

Когато ние основахме сайта „Борба за веру”, нашият духовен наставник освети работното помещение, благослови ни, даде ни много съвети и поучения и особено подчерта: „Само православно!” Това е способът на борба на православните СМИ. Да се държим само за православното, но не само в православните СМИ, а и постоянно в живота, и Православието ще възтържествува! Както е казал св. Иоан Златоуст, да правим това, което се иска от нас, а всичко останало ще даде Бог.

– Какво ще пожелаете на нашите читатели?

– Крепко духовно и телесно здраве. Да устоят в борбата за Преданието и да спасяват своите души. Както е казал св. Марк Ефески: „Ако нямаме нищо, с което да застанем пред Господ на Съда, да застанем поне с Православната си вяра”. Искрено се надяваме, че нашето сътрудничество ще продължи и ще си помагаме взаимно в оценката на случващото се в света, отстъпващ от Христа. Макар, както е казал св. Игнатий Брянчанинов, отстъплението да е допуснато от Бога и ние да не можем да го спрем с немощните си ръце, това не значи, че не трябва да се борим и да свидетелстваме за Истината, за да могат тези, които поискат, макар да са малцина, да осъзнаят случващото се и да побързат да започнат делото по спасение на душите си. Да се потрудим и ние в Божието дело, но в трезвост и да вървим по царския път. Нека Господ съхрани и вас и нас на Своя път в идващите дни!

<< предишна

Превод: свещ. Божидар Главев

* Тук е необходимо да се направи следното уточнение: ако се проведе събор, на който се сключи уния и официално се отстъпи от Православието, то тези, които приемат решенията на този събор, ще отпаднат от единството на Църквата. Това обаче съвсем не означава, че епископите, останали верни на Свещ. Предание, ще могат да се обединят със съществуващите вече разколи, защото по отношение на вярата разколническите „църкви” (тези, които преди провеждането на такъв лъжесъбор са напуснали Светата Православна Църква), са също такива предатели, каквито са и икуменистите, бидейки, по думите на св. Иоан Златоуст, „разорители на Божията Църква” - бел. прев.