„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Пред плащаницата
Скръбно събрание. Печално зрелище. Пред нас лежи Мъртвец, необикновен Мъртвец.
Лежи пред нас Царят на небето и земята, Творецът на цялата вселена.
Той умря за нас. Ние съгрешихме, а Той пострада.
Хората нарушиха Божията заповед, отстъпиха от Бога, а Бог, желаейки да ги привлече със Своята любов, отиде на мъки и умря за тях.
Не можейки Бог да страда и да умре по Своето Божество, затова се въплъти и със Своята човешка природа пострада и умря, не преставайки да бъде Бог. Всичко това Той направи за нас, за да покаже любовта Си към нас.
С каква благодарност към Него трябва да бъдат изпълнени сърцата ни!
Как бихме могли достойно да Му благодарим?
С принесените за Него цветя, запалените свещи? Не отхвърля и тези жертви Господ, но друго иска Той от нас и само при неговото изпълнение ще приеме и останалите ни приношения.
„Синко, дай Ми сърцето си”, казал Бог чрез Свещеното Писание на Стария Завет. Нашето сърце очаква Господ, ето какво сме длъжни да Му подарим. Да обичаме заповедите и учението Му и да ги изпълняваме – ето благодарността за Пострадалия за нас, ето благодарност, приятна и угодна Нему.
Подхождайки да целунем лика на бездиханния Спасител, да вземем твърдо решение да следваме по пътя, указан от Него. А ако се наложи по този път да претърпим несгоди и да изпитаме трудности, Помощник ще ни бъде Сам Христос, Който пострадалите с Него ще възкреси заедно със Себе Си и ще им дарува безкрайни блага в Своето Небесно Царство, с каквито и ние да се сподобим. Амин.
Слова иже во святых отца нашего Иоанна Архиепископа Шанхайского и Сан-Францисского
Превод: свещ. Божидар Главев