Отдаде се и на нас, по Божия милост, да посетим местността Индипасха, известна с лековитата си вода и изцеренията, ставащи след умиването с нея. Разбира се, ние отидохме с цел да извършим водосвет в деня на Томина неделя (Антипасха по църковните книги), по повод поставянето на малък параклис в чест на Пасха Христова от християни от близкото село Граматиково. Местността от природна гледна точка е изключително красива. Някъде прочетох, че човек, който за пръв път идва тук, неволно прави асоциации със сцени от филма "Аватар". Типичното мислене на съвременния пощурял от технологичното пресищане човек.

Местността на Индипасха е просто едно обикновено красиво място. Нищо изключително и необичайно. В края на краищата, човек трябва да се научи да цени красотата заради красивото в нея, без да търси парадни ефекти чрез развинтеното си въображение.

Ако мястото наистина е древно тракийско оброчище, както научаваме от информационните табели, то значи поставянето на християнски параклис тук - и то в чест на Христовото възкресение!, - както и извършването на водосвет, е много уместно и практично дело. Не знам дали и преди не са се извършвали водосвети тук. Но смятаме занапред да станат традиция на този ден (Томина неделя или Антипасха).

Мнозина смятат, че това място е свещено и загадъчно. Ако обаче дойдете тук, без да сте се обременили с манифестите на съвременната новоезическа и христоборческа цивилизация, ще видите само едно чудесно място (особено през това време на годината) за пиене на бира и люпене на слънчоглед. Не го казвам със сарказъм. Просто голяма част от хората, които срещахме или пък виждахме насядали по определените за хранене места, се занимаваха тъкмо с това - пиеха бира и люпеха слънчоглед. Всички изглеждаха много доволни. Денят беше слънчев и топъл. Бяха начерпили от лековитата вода, която издуваше саковете им в пластмасовите бутилки. Пееха птички. Лееше се развеселена човешка реч на съвременен български. Не беше точно като в "Аватар". И хората не се чувстваха и не се държаха, като да са на свещена земя. Типично поведение в нашето десакрализирано, секуларизирано и технологизирано време.

Време, в което егото е станало бог. И вече не човекът служи на Бога, имайки в сърцето си и в стоенето си пред Него почит и благоговение, а Бог трябва да служи на човека. Независимо от това как живея, в какво вярвам, на кого служа, АЗ трябва да получавам помощ и изцеление от Бога. Такава е религията на съвременния десакрализиран човек. Почитта и благоговението в обратна проекция са преминали от човека-твар към Бога-Създател. В смисъл, че сега Бог трябва да се кланя пред олтарите на бога-его и да му служи. Човекът счита, че Бог му е длъжен. Може би затова, че не е узаконил греха и това е станало причина човекът да умира, когато съгрешава. Съвременният десакрализиран човек смята, че Бог не трябва да изисква покаяние от него, а да узакони греха и така да премахне страданието и умирането. Тоест, в този именно смисъл Бог е Виновник за злото (респективно за страданието и умирането). Затова и е длъжен на човека и трябва да му служи.

Лековитата вода течеше под някаква скала. Хората се провираха един след друг под нея и наливаха от скъпоценната течност в бутилките си. Пълнеха саковете и после се измъкваха изпод скалата запотени, зачервени и доволни.

На две крачки от чудотворния извор беше монтиран параклисът "Възкресение Христово". Прозвуча възгласът "Благословен Бог наш..." като начало на нашия водосвет и с цели гърла запяхме "Христос Воскресе". Замяза на Пасха свещеното място. Само дето туй инди- отпред много-много не се връзва с Пасхата. Поредното народно митотворчество. Опит да се свърже християнство с езичество.

Всъщност, местните хора даже и не знаят какво означава Индипасха. А на нас, като на християни, хич не ни харесва нашите християнски празници да се преименуват и да им се изменя смисъла и значението. Езическата върхушка в Странджа обаче (и не само) е неумолима и безпощадна. Помита всичко що е наистина свещено и свято, и вместо него издига несвети светилища. А пък казват, че християните събаряли езическите капища. В Странджа (и не само) не могат да разберат, че свято е онова, което се освещава от Божията благодат. В тракийските и в другите езически "свет"илища, не може да има святост и те не могат да се наричат светилища, след като в тях са се принасяли жертви на идоли (бесове, лъжливи богове). Мястото, където това се е извършвало, е бивало осквернявано, превръщало се е в нечисто място.

В древност, във времената преди Христа, жертвени идолопоклонения са се извършвали по цялата земя, даже и в земята на избрания от Бога народ - Израил. Поради това и цялата земя е бивала осквернявана и нечиста. Хората - цялото човечество, са били под властта на лъжливите богове - бесовете, понеже на тях са се покланяли и принасяли жертви. Човекът служел на сатаната, припознавайки го като бог, затова и страдал, боледувал и умирал. Светът бил под властта на злото и смъртта. Това наложило идването на Спасител. И този Спасител бил Божият Син - Иисус Христос. Защото никой друг не може да се справи със сатаната - княза на тоя свят, освен Самият Божи Син. Бог Отец не би пратил за избавител на човечеството сътворен Месия, както учили арианите, защото, макар и да би бил най-съвършено Негово творение, то пак не би имало сигурна гаранция, че ще може да победи сатаната и да разруши неговото царство, понеже и сатаната е най-съвършено творение. Затова и Бог Отец изпраща Собствения Си Син, Който единствено - по силата на Своето Божествено достойнство и власт, - може да разруши и унищожи сатанинското царство на земята и така човекът да бъде освободен от робството на греха и смъртта.

Християнството няма как да бъде разбрано, ако не се има предвид всичко това. И понеже всичко това се няма предвид, затова и днес никой не разбира християнството, в това число и голяма част от самите християни, принизявайки го и уеднаквявайки го с езичеството, както и изобщо с всички други световни религии.

Така се стига и дотук - до Индипасха. До променянето на самото име на Пасхата - от Анти- на Инди- (а събитието на Антипасха е явяването на Възкръсналия Христос пред неповярвалия Тома и последвалото повярване на Апостола, което е ново и сигурно свидетелство за  непозналото още в Христа човечество Сина Божий и Спасител на всички хора!).

Променянето на името пък закономерно води до променяне на смисъла. Какво е Инди-? Обикновено в такива случаи казваме, че само Бог знае. А какво знаем ние? - Че Инди- (Пасха) не проповядва Христос като Божи Син и Спасител! А какво тогава проповядва Инди- (след като е Пасха)? За жалост, Инди-  проповядва нещо, което няма нищо общо с Пасхата. И дори само това, че влиза в противоречие със самото себе си (понеже влиза в противоречие с името си), е вече достатъчно свидетелство за изобличение на собствената му неистинност.

И така, какво проповядва Инди-? - Инди- проповядва лековита вода, с която, като се измиеш, ще получиш изцеление. Но не на безсмъртната си душа, която е станала смъртна, поради греховете ти, а на далака си, например! Или пък ще разреши проблема ти с брадавиците! Или ще ти излекува циреите! Или каквото друго там имаш за излекуване. Но работата не е в това. Христос не е дошъл заради това! Той не е дошъл, за да лекува телесните ни болести, а душите ни, които е създал по Свой образ, поради което и те са безценни, и ни е дал лекарството, с което трябва да започне Неговото лечение у всекиго от нас: покаянието! Ето затова Христос е дошъл! Дошъл е, за да се принесе в жертва и да стане Пасха за нас (тоест, Избавител)! И Тома в деня на Антипасха е познал в Него именно Избавителя! Познал е Спасителя-Лекар на безсмъртната си и осмъртена от греховете душа!

Като такъв Спасител и Лекар трябва да Го познаем и ние, ако искаме да получим истинско изцеление и вечен живот. Но Божието лечение, както вече се спомена, ще бъде ефикасно за нас, ако ние редовно си взимаме хапчето, дадено ни по Божие предписание: покаянието! Ето защо, под въпрос е доколко една или друга лековита вода може да излекува дори само телесните ни болести (под въпрос е и, разбира се, доколко вода, за която казват, че е лековита, наистина е лековита. Това, че са ставали изцеления при някой извор, все още не значи, че той е лековит, защото Сам Господ ни е предупредил, че в последните времена дяволът ще извърши много чудеса, за да прелъсти, ако е възможно, и избраните).

Важно е не дали една вода е лековита, важна е не свещеността или загадъчността на дадена местност (или пък възможността тя да се асоциира с декорацията на някой холивудски футуристичен екшън), важно е с каква нагласа - с какво сърце, пристъпваме към Бога (и поначало дали изобщо пристъпваме към Него)!

Важно е дали виждаме у Него Създателя и Спасителя! Дали - в тази връзка - Го различаваме от езическите богове, хвърлили ни в мрачното робство на идолослужението! Важно е дали почитаме Неговата Църква, в Която Той е положил Своето откровение и всички Свои спасителни наредби, както и Тайнствата, в които се освещаваме! Важно е дали слушаме словата Му и дали ги изпълняваме! Важно е дали просим изцеление за безсмъртните си и умъртвени от греховете ни души, или пък търсим единствено телесно здраве, за да можем после с нови сили да вършим грехове и да отричаме Божието съществуване!

Когато приключихме водосвета, казах на малкото присъединили се към нас от дошлите да си начерпят лековита вода хора, че сега тази светена вода в менчето е по-лековита от водата в извора, намиращ се в съседство. Как ли са приели думите ми?... Всъщност, от това как (и дали) ще приемеш Словото, Което Създателят-Слово изрича към теб, лично към теб - това мъничко откровение, с което Бог се обръща към всяко сърце, създадено от Него, зависи дали и доколко ще приемеш осветителния дар, подаван от Жизнодавеца. "Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш." Само съкрушеното и смирено сърце чува Божиите думи.