„О човече!... Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, Който ще въздаде всекиму според делата му” (Рим. 2:4-6).

Гневът Божий против греха се открива на грешниците чрез наказанията пращани от Бога. Защото макар Бог да е толкова благ, че „никой не е благ, освен един Бог” по Христовото свидетелство (Мат. 19:17), Той колкото е Благ, толкова е и Праведен. И неговата правда изисква грешникът да бъде наказан като престъпник на Неговия свят и неизменен закон. А това, че грешникът бива наказван не веднага след извършването на греха или не по време на самото греховно действие, трябва да бъде приписано на Божията благост, която търпи грешника и очаква неговото покаяние, както и апостолът говори на грешника: „О човече!... Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?”

В Светото Писание четем, че Бог изпраща различни наказания за грешниците. Съгрешилите ангели били низвергнати от небето. За това говори Христос: „Видях сатаната, как падна от небето като светкавица” (Лк. 10:18); и апостол Петър казва: „Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд” (2 Пет. 2:4).

Нашите прародители Адам и Ева бяха изгонени от рая заради непослушание, след което бяха подложени на всякакви бедствия, а с тях и ние.

Заради греховете беше погубен с ужасен потоп първият свят с изключение на Ной - „проповедника на правдата” (Бит. 7; 2 Пет. 2:5).

Заради мерзости и нечистотии бяха изгорени с огън Содом и Гомор заедно с околните градове (Бит. 19; 2 Пет. 2:6).

Гордият и обзет от жестокост фараон бе потопен в Червено море заедно с цялата си войска (Изх. 14).

Датан и Авирон, които въстанаха срещу Моисей и Аарон, бяха погълнати живи от земята в пустинята заедно със съмишлениците си (Чис. 16). „Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова” (Пс. 105:17).

И други хора от древния Израил заради различни беззакония по различни начини бяха поразени от Божия гняв: едни от огън, други от отровни змии, други от меч на другородци, други по друг начин, както четем за това в Моисеевите книги, в пророческите книги и в 10-та глава на Първото послание до Коринтяни.

Когато дошли в обетованата земя, колко пъти били предадени в робство у другородци, колко пъти отведени в плен или по друг начин наказани, за което свидетелстват книгите на Стария Завет. За всичко това причина били техните грехове и беззакония, както свидетелстват същите тези свети книги.

След Христовото пришествие в света също виждаме Божии наказания изпращани върху грешниците. Четем, че Ананий заедно с жена му Сапфира, заради лъжата, заради това, че излъгали Светия Дух, неочаквано били поразени със смърт (Деян. 5:1–10).

Ирод внезапно бе поразен от Ангел Господен „задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря” (Деян. 12:23).

Град Иерусалим, който избивал пророците и с камъни пребивал пратените при него, и с Кръвта на Христа, Сина Божий се обагрил, после бил съвсем разорен и неговите чеда, тоест жителите му, с острието на меча били избити, както свидетелства Самият Христос, Който с плач пророчествал: „Ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе” (Лк. 19:43–44).

Но същото, за което четем в книгите, виждаме и в наши дни. Тези страшни Божии съдби и днес виждаме да действат; този праведен гняв и днес се явява над неразкаяните грешници. Виждаме и слушаме за страшни битки и ужасни, достойни за плач, кръвопролития; хиляди падат в битките, колко много вдовици остават, колко много сирачета и плачещи бащи и майки, колко градове биват разорявани от другоплеменно оръжие, от епидемии, от глад, земетресения и огън, колко беззаконници биват внезапно взети и изведени от този свят.

Всичко това са следи на праведния Божий съд и гняв, който като огън пояжда беззаконниците и неразкаяните. Каквото се е случило с тях по праведния Божий съд, това трябва да очакват и другите неразкаяни грешници. В Евангелието от св. евангелист Лука четем, че когато някои дошли при Христос и му казали за галилейците, „на които кръвта Пилат смесил с жертвите им. Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете” (Лк. 13:1–3). От тези думи на Христа можем да заключим, че и останалите неразкаяни грешници трябва да очакват същата гибел, която виждат у другите. „И секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън” (Мат. 3:10).

Според наказанията, които са се случвали и се случват, заключваме и за бъдещите, и от временните съдим за вечните. Ожесточените в греха грешници ги очаква вечно наказание, очаква ги огнената геена, очаква ги ада, външната тъмнина, скърцането със зъби. Те, беззаконниците, ще бъдат отхвърлени от Божието лице и от Неговото царство. „Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие, пише светият апостол (1 Кор. 6:9–10).

На Своя праведен съд Христос ще възвести на грешниците: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мат. 25:41). „А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт” (Откр. 21:8). Това четем и на други места в Свещеното Писание.

Божиите слова и заплахи, християнино, не са суетни и празни, но са истинни и достоверни. Щом като така е казал, значи непременно така и ще бъде, и което е предсказал, непременно ще се сбъдне.

На нашите прародители предсказал смърт, която ще произлезе поради вкусването от забраненото дърво – и последвала смърт за престъпилите Неговата заповед.

Предсказал на праведния Ной всемирен потоп за беззаконниците – и потопът дошъл.

Предсказал погибел за ожесточения фараон и фараонът погинал.

Предсказал плен за израилтяните и те паднали в плен.

Предсказал разорение и опустошение на Иерусалим и това се сбъднало.

Обявил в Своето Писание, че ще има вечна мъка за беззаконниците и тя непременно ще бъде. Ще познаят те върху себе си вечния гняв на праведния Божий съд, ще пият от чашата на страданията, но никога няма да я изпият.

И тъй, да се побоим, християни, от Божия съд и от Неговия праведен гняв и да се покаем, за да не паднем в ръцете на живия Бог. Защото „страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог” (Евр. 10:31). Който не вярва на Божиите слова, той ще изпита върху себе си праведния Божий съд. „Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне”, казва апостолът (Гал. 6:7). „Денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат” (1 Сол. 5:2–3).

Свт. Тихон Задонский, Об истинном християнстве, книга 1

Превод: свещ. Божидар Главев