„Синодът” на „противостоящите”

Писмо от личната кореспонденция на прот. В. Жуков относно вредата за РПЗЦ от установяване на евхаристийно общение с гръцките старостилни разколнически групировки преди обединението на РПЗЦ и РПЦ. След обединението на последните две през 2007 г., тези групировки прекратяват общение с РПЗЦ, а отделилите се от самата нея несъгласни с обединението, влизат в общение със съществуващите вече гръцки разколи.*

Скъпи отец Алексей,

Отново изплуват спомени. От прогнозите на архиеп. Антоний Женевски за въздействието на гръцките старостилци върху нашата Църква (Руската Задгранична Православна Църква – РПЗЦ) най-вече изпъкват тежките последствия, които предизвика приемането в общение на митр. Киприян Филийски (авторът на писмото визира починалия неотдавна Киприян (Куцумбас), митр. Оропски и Филийски, председател на Синода на противостоящите – бел. прев.).

Както Ви писах в първото писмо, владиката се опасяваше да не вземем страна в междуособната „война” на старокалендарните гръцки синоди, които много биха желали да използват авторитета на РПЗЦ като последен тежък аргумент за доказване на своята правота. За това той ясно говореше малко преди своята кончина на епархиалното събрание през 1992 година.

Като че ли нашият експеримент с гърците бе приключил в момента, когато през 1978 г. те кръстиха, ръкоположиха и направиха екзарх на Португалия нашия свещеник Жан Роша^[1]. Получи се така, че хризостомовците и матеитите използваха Задграничната Църква за създаване на свой епископат, а после я „отпуснаха с мир”, ала не съвсем.

Опитът с гърците от 60-70-те години обаче не ни бе послужил за поука. И когато отломката от хризостомовците прерасна в синод на митр. Киприян и се възобновиха опитите за сближаване с нас с цел установяване на евхаристийно общение, ние ги посрещнахме с възобновен интерес! Само нашият владика Антоний, натрупал горчив опит, решително се отказа от нови експерименти и срещи с митр. Киприян. Но последвалите събития не бяха в негова подкрепа:

Първо, в манастира на митр. Киприян нашето духовенство бе посрещано с отворени обятия, направиха се и снимки. Много ефектни бяха тези, на които архиеп. Лавър или еп. Иларион (от РПЗЦ – бел. прев.) бяха заедно с митр. Киприян. Второ, свещенослужители от нашата епархия – прот. Михаил де Кастелбажак, неговият син иерей Квинтин и протодякон Герман Иванов-Тринадесети се бяха подредили зад митр. Киприян (дъщерята на о. Михаил мон. Серафима отдавна се подвизаваше в манастира на светите Ангели). Трето, широко разпространените видеозаписи, събрани от митр. Киприян, разкриваха въвличането на православните в икуменическите мероприятия и свидетелстваха за противостоенето на самия митр. Киприян.

Но докато общението с митр. Киприян бе частно явление, в Задграничната Църква нямаше богословски спорове на тази тема. Опасенията на владика Антоний обаче се сбъднаха, когато през юли 1994 г., вече след неговата кончина, РПЗЦ влезе в общение с митр. Киприян. Това събитие породи дълбоко разногласие, което разстрои вътрешното състояние на нашата Църква.

Сред причините за разногласията на първо място бе еклесиологията на митр. Киприян. Казват, че с течение на времето той променял или доуточнявал своето изложение по този въпрос. Остава обаче трудното за възприемане понятие „болни” църкви. Пита се как и кога ще настъпи тяхното лечение и на какъв събор - на такъв, който включва „болни” и „здрави”? Не е ясно кой кого ще лекува. Къде е лекуващата църква? Известно ни е, че в Църквата има „болни” хора – грешници, и че благодатната Църква ги лекува чрез тайнството покаяние, в края на което се чете молитва за присъединяването на болния (грешника) към Светата Христова Църква. След като самият митр. Киприян не смята, че притежава лечителна „компетенция” над болните църкви, как възниква изцеляващата благодат на събор, обединяващ „болни” и „здрави” църкви?

На основата на тази странна еклесиология се появиха много богословски въпроси и това размъти главите на хора, на които и през ум не им бяха минавали такива неща, а вместо отговори настана бъркотия и започнаха разномислия и разногласия.

През 1995 г. Западно-европейските архиереи реагираха твърдо срещу приемането в общение на митр. Киприян (Куцумбас). Владика Серафим пише: „Все по-близките наши отношения в лицето на нашите архипастири с всичките тези групировки ни подсказва, че е настъпило времето да осъзнаем опасността на приетото решение за установяване на евхаристийно общение с тях… От това ние нищо не печелим, а по-скоро губим! А те само печелят и тъй като всичко минава безнаказано, ще се стремят да ни обвързват със себе си все повече и повече. Но след признаването на тези групировки от Задграничната Църква, в средите на духовенството на нашата епархия се прокрадна червеят на разномислието. Някакви си там двама или трима свещенослужители мислят иначе и така внасят дисонанс в нашето единно семейство”.

Владика Варнава пише: „Ще напомня, че на юбилея на Курско-Коренната икона на Божията Майка при съслужението на нашата РПЗЦ с митрополитите Власий (предстоятел на разколническата Румънска старостилна църква – бел. прев.) и Киприян (Куцумбас), Светите Дарове бяха прекатурени!”

Владика Амвросий пише: „По никакъв начин не мога да се съглася за каноничността на тези две организации (румънската и гръцката старостилни църкви – бел. прев.). Относно митр. Киприян, бих искал да подчертая отвратителната репутация, с която той се ползва сред различните гръцки течения. Той не се поколеба да сключи най-позорни съглашения с други много подозрителни и безнравствени личности, като например „митрополит” Евлогий Хеслер^[2] или „митрополит” Гавриил (Роша) в Португалия, избягал от нас клирик… Към това ще добавя гнусното му държание с румънския комунистически президент Илиеску, на когото подари икона”.

Последвалата реакция от страна на митр. Киприян само наля масло в огъня, който се разгоря в нашите среди.

През 1996 г. митр. Киприян предприе свикването във Фили на нещо подобно на Вселенски Събор с цел всеобщо осъждане на икуменизма. И нашият митрополит бе поканен наравно с Българската и Румънската старостилни църкви, а на всички наши архиереи митр. Киприян разпрати, за да изразят мнение, описание на предвидения дневен ред. За мнозина митр. Киприян започна да се превръща в председател на някакво си „вселенско” движение. Представете си на какво място би седял нашият предстоятел митр. Виталий (на РПЗЦ – бел. прев.) на „Вселенския Събор на противостоящите”!

На 16/29 октомври 1996 г. митр. Виталий се обърна по този повод към своите събратя: „Всички получихме от гръцкия митр. Киприян писмо със сериозни предложения. Мисля, че никой от нас не трябва да му отговаря лично, защото в това се крие голямата опасност всеки от нас да отговори по различен начин. Може би това е и желанието на гърците - малко да ни поразделят… Сега ще му пиша, че на предстоящото събрание на Синода ще му отговорим с общо послание”.

В доклада на Брюкселския и Западно-европейския архиепископ Серафим до Архиерейския Събор от 1998 г. пише: „Преди пет години нашият Синод… влезе в общение с групите на гръцките и румънските старостилци. Тоест, „издаде им диплом за каноничност”.

Сред голямото множество съществуващи (и враждуващи помежду си) гръцки или други старостилци изборът се правеше не по признак на тяхната каноничност, (тъй като всички без изключение са самосъздали се!), а по някакви други субективни причини. И ето че изведнъж те станаха за нас канонични! На последното наше епархиално събрание вече се чувстваше появилото се разногласие и антагонизъм сред нас! - между свещенослужителите, несъчувстващи на движението във Фили, и съчувстващите. И това е толкова сериозно, че аз виждам как епархиалното събрание на нашата епархия, което трябва да се състои след година или в краен случай след две, в настоящето положение е немислимо да бъде свикано…

Къде са тези наши епархиални събрания от предишните години, които ни даваха нови сили, нови импулси (като заряд на електрическа батерия) за следващите година или две?! Къде са нашите предишни епархиални събрания, след които разпращахме нашите послания, започващи с думите „събрани тук в любов и единомислие”?! Такива събрания днес не можем да имаме и това не е по наша вина… Вредата дойде отвън”.

Ето такива бяха, отец Алексий, последствията от приемане в общение на митр. Киприян през 1994 г.!

Вечна памет на владика Антоний!
Протоиерей Вениамин

Анти-раскол.ру

Превод: свещ. Божидар Главев

[1] Указ на Женевски и Западно-европейски архиепископ Антоний № 607 от 28 октомври/10 ноември 1978 г.: „Архиеп. Авксентий, оглавяващ една от старостилните групировки в Гърция, е приел незаконно в своята юрисдикция, без наше каноническо отпустително писмо свещ. Жан Роша (Jean Rocha), предстоятел на Православната Португалска мисия в Лисабон. Той извършил още по-голямо беззаконие като кръстил свещ. Ж. Роша, ръкоположил го наново за свещеник и без наше знание го хиротонисал за „епископ”! Такива незаконни противоканонични действия на архиеп. Авксентий заслужават порицание и ни принуждават да прекратим всякакво молитвено общение с тях, както и новохиротонисания „епископ”! С настоящето уведомяваме духовенството на цялата епархия”.

[2] "Митрополит" Евлогий (в света Клаус Хеслер) по рождение и кръщение принадлежал към римокатолическата църква. След преминаването в Православие бил ръкоположен за презвитер от митр. Антоний Сурожки и в качеството на клирик на Западно-европейския екзархат на Руската Православна Църква на Московската патриаршия (РПЦ МП) е изпратен на енорийско служение в Италия. След известно време преминал към юрисдикцията на разколническата „Православна църква на Португалия”, където през 1984 г. бил ръкоположен за „Милански епископ”. В „архиепископско” достойнство бил възведен през 1985 г.

По време на завършителния етап от преговорите на ръководството на „Православната църква на Португалия” относно преминаването към юрисдикцията на Полската православна Църква „архиепископ” Евлогий Хеслер заявил своя рязък протест и на 27 септември 1990 г. провъзгласил образуването на съвършено нова „църковна юрисдикция”, получила наименованието „Православна Автономна Митрополия на Западна Европа” („Свещен Милански Синод”). От деня на образуването той оглавява тази религиозна разколническа организация в сан „митрополит” до 2011 г. През 2012 г. обаче се отрича от архиерейския си сан и прекъсва общение с неканоничните религиозни общества, завръщайки се в юрисдикцията на Московската патриаршия в сан архимандрит.