Протоиерей Сергей Николаевич Булгаков (1871-1944) - руски религиозен философ и богослов-модернист. Виден участник в икуменическото движение.

Професор в Московския университет. Член на втората Държавна Дума. „Християнски социалист”, по-късно – кадет. Участник в Санкт-Петербургските Религиозно-философски събрания (1901-1903). Участвал в сборника „Проблеми на идеализма” (1902). От 1935 г. редактор на сп. „Вопросы жизни”. От 1907 г. участник в Религиозно-философското общество, носещо името на Владимир Соловьов, в събранията на „кулата”* на В. И. Иванов. Участвал в сборника „Вехи” (1909). От 1910 до 1918 г. бил сътрудник на московското издателство „Путь”.

Член на Предсъборното съвещание и Поместния Събор от 1917-1918 гг. Ръкоположен през 1918 г.

През 1922 г. е изселен от Русия. Професор по църковно право в руския юридически факултет в Прага (1923-1925). Професор по догматическо богословие в Парижкия богословски институт (1925-1944). Оглавявал „Братството Св. София”. Виден участник в икуменическото движение. Вицепрезидент на православно-англиканското Сдружение „Св. Албаний и преп. Сергий”.

Ръководител на РСХД. Член на редакционния съвет на сп. „Путь”.

Учението на о. С. Булгаков за София Премъдрост Божия е осъдено като еретическо от Архиерейския Събор на РПЗЦ състоял се на 17/30 октомври 1935 г.

Четете още:

• Критика на софиологическите възгледи на о. Сергий Булгаков и о. Павел Флоренски
• Учението на протоиерей Сергий Булгаков за София
• Осъждането на учението на прот. С. Н. Булгаков за София
• Архиеп. Теофан Полтавски. Доклад до Архиерейския Събор на РПЦЗ през 1926 г. за обществото YMCA
• Осъждане на учението на прот. С. Н. Булгаков за София. Указ на Московската Патриаршия от 7 септември 1935 г.
• Определение на Архиерейския Събор на РПЦЗ от 17/30 октомври 1935 г. за новото учение на протоиерей Сергий Булгаков за София
• о. Михаил Помазански. Догматът на Халкидонския Събор и неговото тълкуване в религиозната философия на Вл. С. Соловьов и неговата школа

Източници:

Братство Святой Софии. материалы и документы 1923-1939. М.: ”Русский путь”; Париж: YMCA-PRESS, 2000.

Зернов Н. За рубежом. Белград – Париж – Оксфорд (хроника семьи Зерновых) (1921-1972)// под ред. Н.М. и М.В. Зерновых. Париж: YMCA-PRESS, 1973.

Фонды Русского Заграничного исторического архива в Праге. М.:РОССПЭН, 1999.

Антимодернизм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев

* „Кулата” на Вячеслав Иванов в началото на ХХ в. било любимо място за сбирки на руските интелектуалци. Какъв бил съставът на посетителите става ясно от спомените на дъщерята на В. Иванов Лидия Иванова: „Кой ли не е гостувал у нас и не е сядал на масата ни! Известни писатели, поети, философи, художници, актьори, музиканти, професори, студенти, начинаещи поети, окултисти; полупобъркани на практика хора и разни други, които просто се изхвърляха, за да се правят на оригинални, декаденти, екзалтирани дами и пр.”