1. Бог промишлява за всички, затова и дава съвет, а давайки съвет, Той присъства с тези, които се грижат за нравствеността^[1]. Затова е необходимо те (съществата), които са обект на Неговия Промисъл, да познават своя Управник: онези именно, които не са лишени от разум и не са празни, но имат разум получен от Божието Провидение. И затова някои от езичниците, които не били дотолкова предадени на чувствени удоволствия и не били така дълбоко затънали в суеверие относно идолите, движени от Неговото провидение макар слабо, но били подбудени да говорят, че Творецът на цялата вселена е Отец, Който за всичко промишлява и управлява нашия свят.

2. И пак, за да отстранят от Отца властта да наказва и съди, считайки че това е нещо недостойно за Бога и мислейки, че изобретили Бог благ, у Когото няма гняв, (еретиците) говорели, че един съди, а друг спасява, неразумно отнемайки у единия и у другия разума и правосъдието. Защото ако съдещият (Бог) заедно с това не е благ, за да може да оказва милост на тези, на които трябва, и да осъжда тези, които е нужно, то той ще се окаже несправедлив и немъдър съдия. От друга страна добрият (Бог), ако е само благ и не изпитва и не преценява тези, на които оказва благост, ще бъде вън от справедливостта и благостта му ще се окаже немощна, защото такава благост, която не се съпровожда от съд, не е спасителна.

3. И тъй, Маркион разделя Бога на две, назовавайки единия благ, а другия съдещ, а така и в единия и в другия унищожава Бога. Защото съдещият, ако заедно с това не е благ, не е Бог, защото не е Бог този, у когото няма благост; и добрият, ако няма правосъдна сила, също както и първият, няма да бъде Бог, тъй като ще е лишен от качество, присъщо на Бога. Как назовават Отца на всичко премъдър, ако не Му приписват способност да съди? Защото ако Той е премъдър, значи може да изпитва и преценява, а на изпитващия принадлежи способност да съди, от нея пък следва правосъдието – да може да съди справедливо. Правосъдието предполага съд. Съдът пък, бидейки извършван с правосъдие, води към премъдростта. Затова Отец трябва с премъдростта Си да превъзхожда всяка човешка и ангелска премъдрост, защото Той е Господ, Праведен Съдия и Повелител на всички. Защото Той е и благ, и милосърден, и търпелив, и спасява, които трябва, и благостта у Него не е лишена от справедливост и премъдростта не се умалява. Защото спасява, които трябва да бъдат спасени и съди тези, които са достойни за съд. И правосъдието не се оказва немилостиво, защото благостта върви по-напред и предшества съда.

4. И тъй Бог, Който благоволително повелява на Своето слънце да изгрява над всички и праща дъжд на праведни и неправедни, ще съди онези, които, ползвайки се от Неговата по равно разпределяна благост, са живели не в съответствие с даровете на Неговата щедрост, а в удоволствия и разкош са прекарали дните си, въпреки Неговата благост и дори са богохулствали против Този, Който им е оказал толкова много благодеяния.

5. Платон се оказва много по-благочестив от такива (еретици), защото той Един и Същи Бог признавал за правосъден и благ, имащ власт над всички и извършващ съд, говорейки така: „Бог, Който също така е първоначалното Слово, владеейки началото, края и средината на всички съществуващи неща, праведно действа и се отнася към тях съобразно с тяхната природа, но с Него винаги върви правосъдието, наказващо онези, които отстъпват от божествения закон”^[2]. След това отново изтъква, че Творецът и Създателят на тази вселена е благ. „У Благия, казва той, никога не възниква завист по отношение на каквото и да било”^[3], и поставя Божията благост като начало и причина за създаването на света, а съвсем не незнанието, нито заблуден еон, нито някакъв плод на несъвършенство, нито скърбящата и плачеща Майка, нито друг Бог или Отец.

6. Справедливо би могла Майката да наплеска тези фантазьори и изобретатели на такива (учения), защото те струпали много лъжи върху главите си, говорейки, че тяхната Майка е извън Плиромата, тоест вън от познанието на Отца и тяхното умопостроение се оказало безобразно и нелепо изчадие, защото не съдържа нищо истинно. Защото тяхната Мъдрост (Sofia) паднала в пустота и мрак, и тяхното учение е пусто и покрито с тъма. Пределът (Horos) не допуснал тя да влезе Плиромата и техният Дух (Achamoth) не я приел в мястото на прохладата. Защото Отец, раждайки незнание, произвел в тях страдание и смърт. Това не е клевета срещу тях, защото те сами утвърждават, сами учат, сами се хвалят и се превъзнасят с Майката, Която, по техните думи, се родила без Отец, тоест без Бога, жена от жена, тоест тление от заблуда.

7. Ние се молим те да не останат в тази яма, която сами са си изкопали, а да се отделят от такава Майка, да излязат от Глъбините, да се отделят от пустотата и изоставят тъмата, и законно да се родят, обръщайки се към Божията Църква, и за това да може Христос да се изобрази в тях, и за да познаят Твореца и Създателя на тази вселена, единия и истинен Бог и Господ на всичко. Ние просим тези неща за тях, обичайки ги повече отколкото те самите си мислят, че обичат себе си. Защото нашата любов, като истинна, е спасителна за тях, ако само биха я приели. Защото тя е подобна на действие на лекар, при което се отнема негодна и излишна плът от раната, защото отсича тяхната гордост и надменност. Затова ние няма да се уморим да се опитваме с все сили да им протегнем ръка. Освен вече казаното аз реших да приведа в следващата книга словата на Господа, за да може поне някои от тях чрез самото Христово учение да бъдат убедени да отстъпят от тази заблуда и да изоставят богохулството против своя Създател, Който само е Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос. Амин.

Против ересей, кн. ІІІ, гл ХХV.

Превод: свещ. Божидар Главев

[1] В лат. текст това място е неясно: qut morum providentiam habent.

[2] Платон, de Leg IV.

[3] Платон в Тимей.