Notice: unserialize(): Error at offset 2760304 of 2760667 bytes in /home/budiverenco/public_html/libraries/joomla/cache/controller.php on line 205
Разцепление в Княжевския разкол

Вход

Православен календар

Разцепление в Княжевския разкол

 

 
Княжевски манастир „Покров на Пресвета Богородица”
Снимка: сайт „Туризъм и отдих”

В началото на септември 2013 г. сестрите от Княжевския манастир монахиня Амвросия (Василева), расофорна монахиня Варвара (Табакова) и расофорна монахиня Таисия (Бикова) са напуснали разколническата Българска Православна Старостилна Църква (БПСЦ) заедно с още седем послушнички и са преминали към друга разколническа формация. Това гласи изявлението на Църковния съвет на БПСЦ в официалната им интернет страница от 10 септември т. г.

Княжевският манастир, оглавяван до 2004 г. от игумения Серафима (Ливен), е на подчинение към БПСЦ, чието официално съществуване е положено с неканоничната хиротония на 17 януари 1993 г. на т.нар. Триадицки епископ Фотий (Сиромахов) за неин предстоятел от низвергнатия митр. Киприян (Куцумбас), оглавяващ Синода на противостоящите. Въпреки упорито разпространяваната легенда, че Росен Сиромахов е имал благословение за такова ръкоположение от духовния си отец архим. Серафим (Алексиев), това не отговаря на истината, тъй като преди да почине на 27 януари 1993 г., о. Серафим в продължение на години боледува от атеросклероза и в последната година от живота си е неконтактен.

След като Княжевският манастир напуска каноничната Българска Православна Църква, в самата БПСЦ започват да назряват характерните за всеки разкол вътрешно-сепаратистки тенденции. Последователно през годините тя на свой ред бива напускана от свои клирици или гони несъгласните с провежданата официална политика.

Настоящото разцепление е в резултат на конфликт между монахиня Амвросия и групата сестри около нея и Манастирския събор, тъй като им било отказано да създадат нова монашеска община в рамките на БПСЦ, продиктувано от възникнали разногласия с манастирското ръководство. Монахиня Амвросия е обвинена в гуруизъм, довел до „обособяване на част от сестрите в затворена общност” и „отклонения от основни християнски и монашески духовно-нравствени норми”.

Отделилите се са се присъединили към „Сръбската истинно православна църква” (СИПЦ), оглавявана от епископ Акакий (Станкович), който преди принадлежал към гръцки старостилен Синод, но тъй като последният отказал да го ръкоположи за епископ, Станкович го напуснал и приел хиротония от „Руската истинно православна църква”. Според официалния сайт на СИПЦ нейните членове са около триста души и изповядват крайна еклесиология (учение за Църквата), според която тайнствата на каноничните Православни църкви са абсолютно недействителни (безблагодатни), както и тайнствата на всички православни, които не са в общение с тях. По тази причина новоприетите са прекръщавани и премиропомазвани, а ако са иночестващи или духовни лица – съответно повторно постригвани или преръкополагани.

Църковният съвет на БПСЦ призовава своите клир и миряни да се въздържат от всякаква форма на църковно и духовно общение със „създаващите разкол сред нейното паство”.

Случващото се в Княжевския манастир е поредното потвърждение на поговорката: „Каквото посееш, това и ще пожънеш”. Княжевският разкол е първият най-голям старостилен разкол в България, след който възникнаха множество други. Историята на църковните разколи навсякъде по света показва, че след като се отделят от каноничната Църква, те губят своя интегритет и не след дълго започват сами да се делят. Този процес е неизбежен, защото една имитация на Църква няма в себе си благодатната сила да запази единството си. В нея действат единствено силите на разложението, каквито действат в разлагащ се труп.
 

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template12.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти