Архимандрит Андрей Конанос

Сайтът „Православие.ру” продължава да запознава своите читатели с беседите на о. Андрей Конанос. Не е трудно да се разбере откъде такъв интерес към този радиопроповедник: просто той предлага вариант на онова, което наричаме „достоевщина” – понятие с изключително широка вместимост.

И този път в беседа, озаглавена „Остави детето си намира. Беседа за възпитанието на децата и психологическия натиск”, ние не чуваме гласа на евангелската и светоотеческата трезвост, строгост и прямота. Напротив, предложени са ни психолого-патологически словесни финтифлюшки, в които са вплетени и имена на светии.

Вътре, например, четем разказ за това, как постъпил един човек, бъдещ светец, когато, връщайки се у дома, заварил жена си с друг мъж:

„Той … обичал жена си, но знаел, че любовта не може да се налага, тоест той искал тя да го обича, но тя не го обичала и правила това, което правила. Когато я видял да блудства, той й казал:

-  Такава ли си? Не ме ли искаш? Сбогом! Тръгвам си.

Той отишъл и станал ученик на св. Антоний. Това е св. Павел Тивейски*, велик подвижник и велик чудотворец в Църквата, който изгонвал бесове. Той толкова много обичал жена си – се казва в житието му – че уважил нейната свобода дори да съгреши, той не можел насила да я накара да го обикне, но дори не я намразил, дори не я заставил”.

В този разказ ясно звучат мотиви от личния живот на Ф. М. Достоевски, от неговите „Братя Карамазови” и пр., но да видиш в него преп. Павел от житието, е невъзможно психологически.

В житието просто пише следното:

„Този Павел бил земеделец в едно село. Бил неук и много прост и незлобив по душа. Той встъпил в брак с жена, която била на лице красива, но не добра по душа и поведение. Дълго време тя тайно от мъжа си водела прелюбодеен живот. Веднъж, когато се върнал у дома си от работа, Павел заварил жена си с друг. Тогава леко се усмихнал и казал на прелюбодееца:

- Добре, добре! Аз съвсем не обръщам внимание на това. Призовавам като свидетел Иисус Христос, че не желая вече да живея с нея. Ето, сега ти я притежаваш, затова храни и децата, а аз отивам да стана монах”.

Къде са всички тези патологични словесни обрати, които о. Андрей Конанос предлага на гърците, а сега вече и на руснаците? Къде е проповедта на някаква нечувана „свобода”, която няма да намериш във всичките томове на Житията на св. Димитрий Ростовски?

След всичко това читателят няма да остане изненадан от патоса в края на беседата, така грубо прелъстителен за съвременния човек:

„Бог е добър, не е някакво страшилище, не е някакъв бог, който те притиска… Един строг понякога бог, който ни се кара, като чудовище и ни кара да треперим. Това не е нашият Бог.”

Трудно е да си представим какво би станало, ако гръцките слушатели, читателите на „Православие.ру” и на българския модернистки портал Двери.бг, откъдето е взет текстът за превод**, изведнъж решат да проверят дали тези думи ги има в Новия Завет. Нищо чудно да се почувстват измамени и да потърсят друг, либерален превод на Свещеното Писание, когато не ги намерят там.

Архимандрит Андрей Конанос

Роден през 1970 г. в Мюнхен (Германия). От 1977 г. живее в Атина. Завършил класически лицей и богословския факултет на Атинския университет. През 1990 г. ръкоположен за дякон, а през 2000 г. - за иерей, по-късно възведен в сан архимандрит. От 2006 г. води предаването „Невидими преходи” по радиото на Пирейската митрополия. Канен е да чете лекции и да изнася беседи в много градове на Гърция, Кипър и САЩ. Текстовете на радиобеседите му са публикувани на гръцки в два сборника. Готви се издание на беседите му на английски и български език.

Антимодернизм.ру

Превод: Десислава Главева

* В текста на Двери.бг името на светеца бе сгрешено: въпросната случка е от житието на преп. Павел Препрости (4/17 октомври), а не на преп. Павел Тивейски (15/28 януари), който никога не е бил женен. Очевидно не само авторът и преводачът от гръцки, но също редакцията и читателите на Двери не са запознати с Житията на светиите, защото статията е от 2011 г. и това не бе направило впечатление на никого досега. Едва след излизането на настоящата статия, името на Преподобния беше коригирано - бел. прев.

** Цитатите от статията на архим. Андрей Конанос са сверени по публикацията в Двери.бг., преведена от Константин Константинов. В текста на Антимодернизм.ру цитатите са дадени по превода на руски от български на Виталий Чеботар - бел. прев.