В лунапарка на сатаната или две показателни истории за Хелоуин
Фронтменът и вокалист на известната американска дет метъл група Suicide Silence Мич Лакър загина в Лос Анжелос навръх Хелоуин миналата година при пътно-транспортно произшествие, докато управлявал своя мотор. След катастрофата музикантът веднага бил закаран в болница, но лекарите не успели да го спасят. Той починал няколко часа по-късно, съобщава Los Angeles Times.
Мич Лакър
Двадесет и осем годишният Лакър карал своя черен Харли Дейвидсън в центъра на града, когато изведнъж загубил управление над машината и се забил в уличен стълб. При удара музикантът изпаднал от мотора, който продължил да се носи по пътя и се ударил в камион за смет.
Само няколко часа преди инцидента във връзка с празнуването на Хелоуин Лакър публикувал в микроблога си в Туитър снимка, на която позира като скелет, в черен костюм, червена вратовръзка и ексцентричен грим. Надписът под снимката гласял: „Мъртвите живеят”.
Фаталният удар с мотора станал малко по-късно, около девет часа вечерта на Хелоуин. Музикантът починал от раните си рано сутринта на следващия ден.
В чест на Хелоуин 50-годишният американец Рон Нилсън от щата Флорида решил да се поругае над Христовия кръст, но вместо това пострадал сам и се наложило да бъде хоспитализиран.
На 15 октомври тази година той издигнал в двора на къщата си в Палм Бей специално направен за целта кръст, а около него поставил свещи. След това ги залял с бензин, но когато се опитал да запали една от свещите, всичко лумнало в пламъци, в това число и самият той.
Жена му успяла да изгаси огъня с маркуч, но мъжът получил тежки изгаряния втора степен по цялото тяло и трета степен на ръцете. От Противопожарната служба уточнили, че Нилсън не се е заливал с бензин и най-вероятно е пламнал заради изпаренията. Според Florida Today се разнесла експлозия, която изкарала съседите от домовете им, докато в същото време Нилсън крещял за помощ, търкаляйки се на земята в опити да изгаси обхваналите го пламъци. По-рано същия ден мъжът бил „украсил” дома си със сатанински атрибути по случай приближаващия се Хелоуин. След инцидента съпругата му свалила всичката украса за „празника”.
Както пишат Хъфингтън пост, очевидно „това бил кръст, който той не успял да понесе”.
***
Празникът Хелоун представлява келтска езическа традиция, изместена през вековете от християнството, но възродена отново през материалистическия и атеистичен 19-ти век. За борба с християнството богоборчеството взема на въоръжение забравените езически традиции, превръщайки Хелоуин в негова сатанинска противоположност. Неоезическите обреди започват да се извършват с оскверняване и издевателство над християнските светини. За кощунствените си действия от храмовете се крадат кръстове и дори Свети Дарове, а за надсмиване над църковното почитание на светите мощи, участниците се маскират като скелети. Това е своего рода бесовски «реванш», тъй като раннохристиянските светци приемали мъченическа смърт дори само за отказа си от почитането на езическите идоли. Затова участието на християнина в «празника Хелоуин» не е нищо друго, освен предателство на Иисуса Христа.
На границата на XIX-XX вв. християните, отказващи да участват в този «празник», бивали прогонвани. А днес, когато сатанинските секти са легализирани в много страни, в деня на Хелоуин - 31 октомври, се извършват «черни меси» с ритуални убийства на свещенослужители.
Хелоуин е пропаганда на насилието, злото и страха, но напоследък набира все повече популярност сред деца и младежи и то под влияние на възрастните, които устройват хелоуински празненства. Психолозите обаче смятат, че «подобни зрелищни, емоционални представления и ярки картини се запечатват дълбоко в подсъзнанието на детето, и фантомите на различните чудовища остават да живеят в неговата психика. За децата, които са чувствителни, впечатлителни и мнителни, всичко това може да доведе до устойчив страх от тъмнината, самотата, неврози, нощни кошмари. А на родителите даже през ум не би им минало, че този празник може да бъде причина за проблемите на тяхното дете».
Възприемайки емоционално подобни «празници» или филми на ужасите, човек винаги се поставя на мястото на действащите лица и в зависимост от духовния си опит, започва да се идентифицира с положителния или отрицателния герой. В подобни «празници» обаче липсва положителният за децата образ.
По материали на Los Angeles Times, Huffingtonpost и Анти-рок култ.
Превод: Десислава Главева